"Има два варианта", казва Владислав Сурков, докато сядаме на местата си.
"Първият е англосаксонският. Аз ви давам менюто, вие можете да си изберете каквото искате. Вторият е руският. Няма избор. Вместо вас избира "шефът", защото той по-добре от вас знае какво искате", обяснява Сурков и започваме да се храним, но за храната ли говореше наистина?
Обядът ни е обилно подправен с алегории и метафори от човека който помогна да бъде задушена младата демокрация в Русия и да бъде заменена с жалка пародия на политическа реалност по зададен предварително сценарий, който вече 21 години подхранва с енергия Владимир Путин, независимо от нарастващата вълна от неудовлетвореност.
Сурков е бащата-създател на концепцията за "путинизма" и един от главните инструменти за реализирането и.
Той е и архитект на руската "суверенна демокрация", привидно отворена система с програмиран резултат: насрочват се избори, кандидатите провеждат кампания, избирателите гласуват, урните се отварят и всеки път побеждава един и същи човек.
Основната идея на "суверенната демокрация" е, че свободата на личността се заменя със стабилност на държавата, което по подразбиране означава бутафорни опозиционни партии, жесток контрол върху медиите и непреодолими пречки при кандидатирането на политически фигури, неодобрени предварително от режима, компенсирани с илюзията от традиционни за истинската демокрация атрибути.
Сив кардинал, съвременен Распутин, руският Ришельо - като ненадминат кремълски задкулисен манипулатор Сурков е изчерпал вече набора от клишета.
Той никога не е участвал в избори, но беше
главният идеолог на Путин
и неговият най-близък политически довереник в продължение на повече от 10 години.
Той ръководеше анексирането на Крим през 2014 година и участието на Русия в продължаващата война в източна Украйна.
И сега, след разработването на сценария за развитието на руската демокрация, той просто решава вместо мен, а аз задавам резонния въпрос:
Как се демонтира демокрацията, като се подобрява вида на фасадата и?
"В Съветския съюз имаше голямо еднообразие. И това еднообразие го разруши. През 90-те години имаше разнообразие, но то започна да разрушава Русия още по-бързо от еднообразието", започва той.
"Известно време изучавах комедия дел арте. Броят на персонажите в нея е ограничен: Панталеоне, търговец. Тарталия, съдия. Арлекин, глупав слуга. Бригела, умен слуга. Коломбина, млада прислужница и т.н. Броят на маските е ограничен, но те представляват всички слоеве на обществото", разказва Сурков, а мен отначало ме изненада това отстъпление, но скоро всичко става ясно.
"Хората имат нужда да видят себе си на сцената. В тази комедия на маските има режисьор, има сюжет. И тогава разбрах какво трябва да правя", продължи той:
"Ние сме длъжни да дадем на хората разнообразие. Но то трябва да бъде контролирано. И тогава всички ще са доволни. А и единството на обществото ще бъде запазено. Това работи, този модел работи. Това е добър компромис между хаоса и реда".
По-късно в разговора Сурков излага основната си доктрина, без да навлиза чак в такива тънкости:
"Предозирането със свобода е смърт за държавата. Всичко, което е лидерство, може да се окаже отрова. Цялата работа е в дозировката".
Сурков израства в град на 300 километра от Москва, където го отглежда и възпитава майка му, бащата-чеченец напуска семейството докато той е още малък.
В кръга на Путин попада по начин, различен от този на останалите в него.
Служи в армията, работи като стругар в завод, няколко години "пуши и разговаря с хипита и други странни хора", след което се озовава в хаотичния свят на зараждащия се руски капитализъм — отначало като телохранител, а по-късно като ръководител на рекламния отдел на компанията на Михаил Ходорковски.
Години по-късно Ходорковски е осъден, осъден е на затвор, отнемат активите му, след десет години в северна трудова колония напуска Русия, докато Сурков работи в Кремъл.
През 1999 година е назначен за помощник на шефа на администрацията на Борис Елцин - Александър Волошин. Когато на 31 декември Путин е обявен за наследник на Елцин и наследява Кремъл, Сурков е назначен на поста заместник-ръководил на администрацията.
"Когато се случи смяната на властта аз бях абсолютно наясно, че личността на новия лидер ми предоставя възможност. С идването на Путин разбрах, че всичко, което съм искал да направя, ще мога да направя сега".
Сурков влиза в Кремъл, когато руската демокрация е само на 8 години. За това кратко време Елцин преживява опит за държавен преврат, една не губи президентския пост от комунист и фактически превръща Кремъл в заложник на малка група особено приближени бизнесмени.
Сурков веднага се заема със създаването на партия за Путин - сегашната "Единна Русия", която побеждава на всички избори, в които участва.
Едновременно с това, обаче, помага да се създадат още две партии: формално независимата, но ръководена от Кремъл националистическа партия "Родина". Родина е създадена, за да привлича в редовете си недоволните, които в противен случай биха гласували за реалните противници на Путин.
А на мен ми казва, че с неговата помощ Путин е създал
"държава от нов тип"
Своя бивш началник той нарича "съвременния Октавиан Август, римският император наследи Юлий Цезар".
"Октавиан идва на власт, когато нацията, хората, се страхуват от война. Той създава държава от друг тип. Тя вече не е република. Октавиан запазва формалните институции на републиката - имало е сенат, трибуни. Но всички се подчинявали на един човек. По този начин той обединява желанията на републиканците, които убиват Цезар, и желанията на простите хора, които желаели пряка диктатура", казва той.
"Путин направи същото с демокрацията. Той не я е отменял. Той е съвмести с манархическия архетип на руското управление. Този архетип работи, от това не можем да избягаме. В него има достатъчно свобода и достатъчно ред".
Това ли е демокрацията, създадена по неговия сценарий, питам Сурков.
"Когато през 2000 година започнах работа, предложих много проста система, осигуряваща закон и ред. Разделихме опозицията на системна и несистемна. А какво е това "системна опозиция"? Такава, която се подчинява на правилата на закона и обичаите", обяснява ми той, визирайки опозиционните партии ръководени от Кремъл.
Опитвам се да му посоча очевидния парадокс: опозиция, лоялна към този, който определя правилата, изобщо не е опозиция.
Но той настоява:
"Второто изискване е да не работят за чужди правителства. Ако го правят, нямат правото да представляват руснаците, това нарушава нашия суверенитет. Как ще възпрепятстваш подобно нещо, как ще го забраниш — въпрос на вкус и зависи от характера на определени хора".
И така ми обяснява насилието срещу опозицията в Русия, убийствата, отравянията, побоите на омоновците и затвора за опозиционерите.
Питам го, възмущава ли го ръстът на насилието, използвано от полицията против протестиращите?
А той се усмихва и ми отговаря, че няма представа.
Съветвам го да отиде на някой протест.
"Аз? За какво ми е? Всяка държава се защитава. Извинете, аз говоря прости неща, като кремълски пропагандист, но това е очевидно. Във всяка страна незаконните митинги се разпръскват със сила. Защо ние да постъпваме по друг начин?", парира той.
"Този човек е неприемлив.
Навални е неприемлив
Той не трябва да бъде част от русктата политика", избухва Сурков.
Тази националистическа възбуда е странна, ако го гледаме като учтив интелектуалец, който смесва цитати от Библията с теориите за финансовите пазари и в кабинета си в Кремъл държеше снимка на покойния американски рапър Тупак Шакур.
През 2011 година Сурков е назначен за вицепремиер, а през май 2013 е уволнен. Съперниците му ликуват, но 4 месеца по-късно той се връща — и този път в качеството на официален помощник на Путин, на когото е поръчано да ръководи политиката спрямо Украйна.
Това назначение има същите сеизмични последици, както и първото.
Сурков ми разказва, че през 90-те години, когато работел за Ходорковски, той написал писмо до един високопоставен политик, в което настоявал, че Русия трябва да си върне Крим, черноморският полуостров, който след разпада на СССР става част от независима Украйна. Но признава, че в онова време Русия не е имала нито ресурс, нито възможност да организира подобно нещо.
През февруари 2014 година, пет месеца след новото назначение на Сурков, руски войски без опознавателни знаци нахлуват в Крим, завземат стратегическите обекти и помагат на проруските сепаратисти, които настояват за независимост от Киев.
Месец по-късно на референдум, който ООН обяви за незаконен, жителите на Крим гласуваха полуострова да влезе в състава на Русия. Едновременно с това проруските групировки в Източна Украйна, поддържани от Москва, започнаха да завземат регионалните институции и да се сражават с армията - битки, които прераснаха в пълномащабна война, която продължава и досега.
Сурков не се разкайва, напротив, позиционира себе си като човек, който се стреми да помогне на Украйна, а не да я раздели.
"Украинците прекрасно разбират, че в настоящия момент тяхната страна на практика не съществува. Казвал съм, би ли могла да съществува в бъдещето, доколкото има национално ядро.
Но аз просто задавам въпрос какви трябва да бъдат държавните граници. И това трябва да стане предмет на международно обсъждане. Докато не постигнем такъм резултат, борбата за Украйна няма да бъде прекратена. Може да затихва, да избухва отново, но ще продължи - непременно.
Страната може да бъде преобразувана в конфедерация с голяма свобода за регионите, които да могат самостоятелно да решават въпросите.
Разберете, между две кости трябва да има мека тъкан. Украйна се намира непосредствено между Русия и Запада и тяхната геополитическа гравитация ще разкъса Украйна", прогнозира той и продължава:
"Минските споразумения, подписани от Москва, Киев и проруските сепаратисти е акт, който узакони първата подялба на Украйна".
Напомням му, че от 2014 година в боевете са загинали 14 хиляди души, включително и 298 цивилни, намиращи се на борда на малайзийския самолет и свален от проруските сепаратисти.
Сурков казва, че това е било "прискърбно".
"Гордея се, че участвах във връщането на тези територии, в тяхното отвоюване. Това беше първото открито геополитичиско контранастъпление на Русия против Запада и то толкова решително. За мен това беше чест.
Можеше ли да се направи по-добре? Разбира се, можеше. Но стана така, както стана".
През цялото време докато е редом с Путин Сурков доказва, че е ловък пропагандист и хитър манипулатор на общественото мнение.
Той създава движението "Наши" — националистическа младежка организация, която се прекланя пред Путин и преследва предполагаемите врагове на държавата.
Значителна част от пропагандните материали на Кремъл, разпространявани от пълчищата тролове, държавната телевизия и социалните мрежи, са написани на неговото бюро.
Когато му казвам, че голяма част от тази пропаганда може да е опасна, ми отговаря:
"Хората искат това, мнозинството от хората искат главите им да бъдат запълнени с мисли.
Естествено, няма да ги храните с някакви високоинтелектуални разговори. Мнозинството хора ядат проста храна. Обичайно мнозинството от хората се придържа към много прости убеждения. Това е нормално. И в целия свят използват такива хора, за да ги мамят", смее се Сурков.
Но в някакъв момент той все пак изпада в немилост. По собствените му думи, станал
"твърде одиозен"
"Когато хората толкова дълго говорят за теб, че си кукловод, че си удушвач на демокрацията, Распутин и Победоносцев (съветник на трима руски царе, обвиняван в реакционност) в едно - това има някаква одиозност. И управляващите са принудени от време на време да уволняват такива хора. Налага се да бъдат сменяни, за да не дразнят хората"
Но когато го питам да ролята му в следващия транзит на властта в Кремъл неговата сдържаност най-накрая се пропуква:
"Чакат ни интересни дела. Ще има много нови драматични преобразования. Да, искам да разбера, когато това се случи. Ако доживея, докато това стане - ще имам работа".
Превод: Faktor.bg