Димитър Попов, специално за Faktor.bg
Остават малко дни до изборите на 4 април. Генералната равносметка от кампанията вече може да се направи, а могат и да се прогнозират събитията, които ни очакват.
Почти сигурно е, че в следващия парламент ще влязат седем партии - ГЕРБ, БСП, ДПС, Има такъв народ, Демократична България, Изправи се бг. Мутри вън! и ВМРО. Според очакваното разпределение на депутатите, тези партии ще се разделят на две големи групи.
Управленското статукво
Сегашното статукво в следващия парламент ще го представляват ГЕРБ, ДПС и ВМРО. Настоящото правителство на ГЕРБ и Обединени патриоти функционираше с негласната подкрепа на ДПС, които го спасяваха във всеки труден за него момент. В същото време ДПС нямаше министри и официални представители във властта, но в замяна се сдобиваше със задкулисно влияние и финансиране чрез конгломерата на Пеевски. Този модел се оказа много жилав и успешен, защото позволи на ГЕРБ да изкара пълен мандат, а на ДПС да управлява зад кадър делата в държавата.
Сметките показват, че трите партии на статуквото ще имат между 115 и 120 депутати, което е най-много половината от местата в парламента. Ако поискат да направят коалиция като настоящата, ще им трябват още или независими депутати, или малка партия от другия лагер.
Тяхно бъдещо правителство обаче се оказва
трудна конфигурация
от политическа гледна точка. Очевидно е, че ДПС и ВМРО заедно и официално не могат да влязат в правителство на ГЕРБ. Остава да се повтори сегашната формула – ГЕРБ и ВМРО, със скрита подкрепа на ДПС. Срещу този вариант обаче движението на Доган категорично възразява, защото иска свои министри и официално участие в следващото управление. Ако не получат това от ГЕРБ, ще притичат към другата страна, при БСП, където шансовете да ги приемат никак не са малки.
Борисов естествено знае, че открита дружба с Доган в едно правителство, с осигурена парламентарна подкрепа на ВМРО, ще бъде тежък удар и за неговата партия, и за патриотите най-вече. Затова по-скоро ще приеме програмно правителство, което партиите хем ще подкрепят, хем ще критикуват, а това означава, че то няма да прескочи с много времето след президентските избори. Това все пак е по-малкото зло, когато алтернативата е или правителство на БСП, или служебно правителство на Радев.
Въстаниците и общата им мишена Борисов
От другата страна са бунтовниците, които образуват втората голяма група в парламента. Това са БСП, Има такъв народ, Демократична България и Изправи се бг. Мутри вън! Те миналата година се позиционираха като врагове на Борисов, твърдо решени да го изгонят от политиката изобщо и да му седнат на мястото. От политическа гледна точка те обаче са като
орел, рак и щука - теглят една кола, ама в три посоки
Според последната прогноза, заедно ще имат около 118 - 122 места в парламента – долу-горе толкова, колкото и коалицията на статуквото около Борисов.
При този резултат правителство на БСП ще има само ако ДПС прескочи от другия лагер в техния. За да се случи това обаче, трябва Демократична България, Изправи се бг! и Има такъв народ да приемат съжителство с централата на Пеевски и Доган, чието отричане те превърнаха в сърцевина на своята политика. Дали е възможно? И още как! Те ще приемат такава коалиция в края на краищата. Тя е единствената, която им гарантира реализиране на общата цел в момента – свалянето на ГЕРБ от власт. Тъй като обаче партийните интереси на бунтовниците са много различни, в най-добрия случай ще направят програмно правителство с къс срок на действие, от което малките подкрепящи партии ще се разграничават при всеки възможен повод.
Каквато и да е коалиция на ГЕРБ или на БСП след изборите ще се сблъска с още две лесно предвидими трудности, за които сега малко се говори.
Очаквам една или няколко загубили изборите партии да оспорят резултатите под патронажа на президента Радев. Той няма да изпусне този мощен инструмент за събиране на подкрепа за президентските избори. В момента 41% от избирателите са убедени, че ще има далавери и фалшификации на 4 април, а с кампания против резултатите Радев ще спечели не само тях, но и загубилите партии, особено по-малките, които може да го подкрепят през есента.
Очаквам също да се засили натискът от Вашингтон за твърдо определяне на българската външна политика към съюзниците от НАТО и към Русия. Това ще натовари с геополитически нюанси бъдещата управленска коалиция и ще се окаже основен проблем пред нейното съставяне. Обикновено външният фактор е подценяван в българската политика, но този път може да се окаже решаващ.
Партии и избиратели
Как дойдохме до тази ситуация на разделен парламент, гарантирана политическа нестабилност след 4 април, очаквано слабо правителство с къс хоризонт и вероятно нови избори до началото на следващата година?
Разбира се вината е на партиите, които вече не са нито леви, нито десни, нито либерални, нито консервативни или социалистически. Те просто зарязаха една от основните си функции – идеологическата, която ги задължаваше да предлагат ценностни стратегии и програми за осъществяване на общото благо. За тях основна ценност остана властта. Така се разделиха на партии на властовото статукво и партии на бунтовниците, които искат да ги бутнат за да им заемат мястото. Посланията към избирателите са вече чист популизъм, рекламни ПР кампании и опашати лъжи, опаковани като политически обещания. Самата власт се употребява не в полза на обществото, а в партийна или лична полза, като лицемерно е наричана „обществено благо“. А пътят до властта минава през безпринципни и задкулисни коалиции, приличащи на амбулантна търговия.
Но проблемът не е само в партиите и техните лидери, за съжаление. Съвсем ясно се вижда, че зад тях прозира силно разделеното българското общество. При това разделението е толкова голямо, че на практика се създадоха несъвместими помежду си избирателни ядра.
Как например да съчетаеш интересите на либералните млади хора от големите градове, говорещи за корупция и съдебни реформи, за либерални ценности и екология, с тези на стария комунистически електорат зад БСП, който носталгира по Сталин и по партията-държава, и който не може да си представи, че съветските времена са безвъзвратно отминали. Как едните, които учат и работят в Европа ще си представят общото благо с другите, които мечтаят за Москва и за Коми АССР? Що за управленска коалиция ще направят заедно те?
И как патриотите, за които националната държава е заплашена от турска и циганска агресия, ще се разберат с електората на ДПС – който си е все така затворен в турските етнически рамки и си блъска главата над въпроса
коя всъщност му е първата родина
А как избирателите на Слави Трифонов – предимно мъже до 40 години, възпитани от чалга културата, която набиваше в главите им фрази като „я елате пиленца на батко“, и „тигре, тигре, имаш ли пари…“, ще приемат коалиция с градските десни, които слушат рок, презират хората с ниско образование и наричат партията им „чалга клуб“?
На този фон най – добре стоят подкрепящите ГЕРБ и Борисов. Те са главно работещите в зряла възраст, мълчаливата средна класа, мнозинството, което не иска скандали и революции, което си оправя живота само и се надява да планира напред, за което му е нужна предвидима и стабилна партия и управление. Това мълчаливо мнозинство държи на ГЕРБ като на познатата и предвидима власт, която няма да направи рязък и неочакван завой, няма да срути икономическата стабилност и няма да изпразни джобовете, както са го правили други преди него. Те не искат реформи, а само спокойствие и лично благоденствие. Да, те се бунтуват срещу корупцията, срещу несправедливите присъди, срещу лошите закони, но на книга, иначе винаги избират познатото пред риска от неизвестното разграждане на този така трудно ограден наш държавен двор.
Борисов е много опитен управленец, с класа над останалите. Той се научи да използва властта за да превръща враговете си в приятели. Защото е по-добре да купиш приятел, отколкото да застреляш враг и да превърнеш неговите приятели в свои врагове завинаги. Тъкмо заради тази стратегия, и заради умението му да контактува с мълчаливото мнозинство, той пак е на гребена на вълната. И въпреки очевидните негативи на Борисовата политика, според всички прогнози ГЕРБ ще спечели и тези избори.
Това ще бъде Пирова победа, естествено, тя не гарантира властта и участие в новото правителство. Но е нагледен урок как в мътна политическа атмосфера, без ценности и идеологически ориентири, една опортюнистка политика може да се превърне в трудно заобиколимо властово статукво.
Иначе отсега се вижда патовата ситуация пред партиите в новия парламент. Преговорите след 4 април и със сигурност многопартийната коалиция, която те ще съставят, ще докаже единствено, че ние сме функционираща демокрация. Не е лошо обаче да се припомня от време на време, че пропастта между партии и избиратели срива доверието в многопартийната политическа система. Така че не е достатъчно да се правят избори, които водят до слаби, негодни правителства, до всякакви кризи и в крайна сметка до нови предсрочни избори. В това просто няма смисъл.