Предизборната кампания започва със същите лозунги, които провалиха миналогодишните кампании и докараха днешната политическа криза в страната – Няма ляво, няма дясно, ние сме нови, ние сме морала, ние ще изгоним статуквото, което е зло, корумпирано и прогнило! Стига идеологии, стига консерватизъм и либерализъм, ние сме добрите, онези там са лошите.
Новите политици пак се държат като
кукери с тояги в ръцете
и страшни маски на главите, обикалят по къщите и плашат хората с лошите духове. Този кукерски фестивал още преди 2 години подмени естествената конфронтация между десни и леви партии и политики, която е основна характеристика на демократичния многопартиен модел. С фестивалното мото „Долу корупцията, да изгоним Мафията“, фестивалът продължава и днес. Съвсем в синхрон с кукерския обичай впрочем.
Обаче приложен в политиката, този фестивален дух се оказа пагубен за държавата. Той създаде квазиполитическо пространство, в което десни и леви партии, лишени от своите идеологически опори, попаднаха във властта на мощни олигархични кръгове и на много, много пари.
На пръв поглед видяхме две враждуващи политически коалиции. Едната- ПП, ДБ, ИТН и БСП се обяви за антикорупционна коалиция, а ГЕРБ и ДПС заеха кръгова отбрана и по неволя трябваше да замълчат, защото при такава разделителна линия няма как да обявиш, че ти пък си корумпираната коалиция. Тактиката беше добре пресметната откъм ПР стратегия, но това нямаше голямо значение, защото истинската битка не се водеше на политическата сцена, а в задкулисието. Там олигархичните кланове зад двете коалиции се заеха с обичайната си дилема –кой ще окупира властта и ще си осигури спокоен живот и печалби в нейната сянка.
Ако бяхме в 90-те години, тези кланове щяха да си имат силови групировки и щяха да се стрелят по улиците. Сега, когато сме в ЕС, това е невъзможно, и те решават споровете за влияние като си купуват партии. За олигарсите няма значение дали тези партии са леви или десни, защото
битката не е за политики, а за министерства, пари, поръчки и свои хора във властта
Затова любимият лозунг на олигархията е няма ляво, няма дясно, защото всичко е власт и пари. Кажат ли ви пък че сменят статуквото, разбирайте че сменят олигархичния караул и зад кулисите започва брутална битка за овладяване на местата в изпълнителната, законодателната и съдебната власти. Тези олигархични войни дълбоко увреждат самия многопартиен модел и го лишават от политическото, създават хаос и правят невъзможно управлението на една държава.
Затова пък фестивалния дух триумфира и се появяват екзотични квазиполитически коалиции, които, това поне вече е доказвано многократно, са неспособни да управляват дори кравеферма.
Нали това и гледахме в последните седем месеца. Леви и десни, русофили и русофоби, пазарни фундаменталисти и социалисти се оказаха съюзници от едната страна на изкуствено създадената барикада, наречена антикорупция. ПП се събраха с „мафията“ ИТН, ДБ трябваше да преглътнат чалгарите на Слави, Слави стана клетвопрестъпник и прегърна БСП, а ДБ и БСП се правеха на случайни съквартиранти, само и само да не разрушат крехката конструкция на квазиправителството със своите десни и леви идеологически постулати. Задачата пред всички беше ясна - да запазят властта на всяка цена, докато в задкулисието новия олигархичен клан овладее всички лостове на властта, особено на съдебната, която беше истинската ябълка на раздора в тази война.
На заден план останаха истинските проблеми на държавното управление като геополитическата ориентация, социален или пазарен вектор в икономиката, данъчна политика, държавни регулации, инвестиции, политики в администрацията, инфлацията, здравната реформа и т.н. На никой обаче не му пукаше за общественото благо. Щом няма ляво, няма дясно, значи властта оправдава всички средства. Логичният завършек беше саморазтурването на тази квазикоалиция, създадена в духа на кукерските ритуали, но управлявана от олигархични сметки.
Много странна беше и опозицията от другата страна, тази която накрая неволно закопа правителството.Там се събраха етническата ДПС и патриотичната Възраждане, русофобите от ГЕРБ с русофилите на Костадинов, както и чалгарите на Слави с десните от ГЕРБ. Същата екзотика, каквато имаше и в управлението, нали!
Сега вървим към четвърти поред предсрочни избори, пак без дясно и ляво в политиката, но с множество кризи в държавата, с хаос в управлението, със служебни правителства и неясно бъдеще.
Ако са верни социологическите прогнози, ГЕРБ и ДПС в следващия парламент ще имат заедно около 35% от гласовете. Досега управлявалата екзотична коалиция ПП, ДБ и БСП ще събере 37%. Възраждане с нейните 8-9% е истинския балансьор в тази патова ситуация, но нито едните, нито другите искат да се коалират с тях. Това предвещава
пореден провал на парламента
и нови избори в началото на следващата година.
Спасението е политическите партии пак да станат леви и десни, да си спомнят за идеологическите постулати, да заговорят за политики и да изтрият изкуствените разделителни линии, които им бяха начертани от олигарси и кандидат - диктатори.
ГЕРБ например трябва най-накрая да стане истинска дясна партия. Досега Борисов и компаниня се държат като центристи, отворени и към дясното, и към лявото, готови на идеологически компромиси и на всякакви коалиции. В чисто практичен план, това имаше смисъл преди години, защото позволи на партията да управлява ту с десния Реформаторски блок, ту с левите патриоти-русофили. Днес обаче картината е друга. ПП и ДБ не искат ГЕРБ, ГЕРБ не иска ДПС и БСП, а всички вкупом не искат Възраждане. В тази ситуация центризмът на ГЕРБ е безсмислен, защото партньори така или иначе няма. Остава само едно – партията да поиска вота на десните в България, на онези, които в момента не гласуват, защото не виждат дясна партия, която може да ги представлява. За ГЕРБ това ще означава и смяна на посланията, и смяна на лидера, но какво от това – нали за партиите са по важни политиките, отколкото лидерите!
От друга страна ПП, ДБ и БСП също трябва да са разбрали, че борбата с корупцията е работа на съдебната система, а не на политическите партии.
ПП трябва да направи своя естествен завой наляво, да изготви политическа програма, съобразена с техния ляволиберален профил и да се превърне в партия от ляволиберален тип. Те имат потенциал за такава трансформация. Техните истински политически партньори могат да са БСП и ДПС – едната лява, другата либерална формация, с опит и в европейските политически семейства.
Що се отнася до ДБ, там основният електорат все пак е десен, така че коалицията ще бъде по-естествен съюзник на една дясна ГЕРБ, отколкото на ПП и БСП.
Така би изглеждало завръщането към нормалната политика, която гарантира както управлението, така и политическата стабилност в страната. Но срещу това нормализиране има
яростна съпротива
Един партиен лидер скоро обяви, че трябвало да държат някои партии на статуквото извън властта още дълго време. Не каза колко време, не каза и кой го е решил. Но истината е, че такива разделителни линии ще държат далеч от властта всички партии, не само тези от статуквото.
За съжаление сеячите на смут и разделение са много. В тази предизборна кампания те са тези, които ви крещят, че битката срещу корупцията е свещена битка, а останалото няма значение, че с този или онзи не бива да се правят коалиции, че няма ляво и дясно в политиката, а само добри и лоши хора. По това ще познаете слугите на олигархията и на мафията. Има ги във всички партии, има ги и в институциите на властта, има ги и в медиите.
Вярно е, те са само едната страна на проблема. И на мен не ми изглежда възможно нито Борисов да направи десен завой, нито Кирил Петков да избистри умствения хаос в главата си и да стане политик. Не съм сигурен също доколко твърдите избиратели на партиите са запазили своя здрав разум, атакуван от безмилостни пропагандни кампании и кукерски ритуали години наред.
Знам обаче, че онези около 60%, които отказват да гласуват напоследък, ще се върнат пред урните когато политическото се завърне в политиката. Те искат нормални политики в общ интерес, а не крясъци и заплахи, скандали и раздори, битки на изгряващи кандидат- диктатори срещу „модела“. Ако тези избиратели не видят нови профили на партиите, през октомври я гласуват 2 милиона - я не! И тогава коя партия ще се води победител вече няма да има никакво значение.