В интервю пред "Панорама" на БНТ княз Лобанов - Ростовски сподели приблизително следното: "Очаквах Саудитска Арабия да се разпадне по-бързо - там 1000 души от кралското семейство притежават 70 на сто от богатството. В Русия също 1000 души разполагат със 70 на сто от богатството на страната, затова и тя е заплашена от разпад."
Време е да погледнем колко души в България разполагат с такава част от националното ни богатство. Това, разбира се е
въпрос на обществена справедливост,
предвид начина, по който значителна част от това богатство е било придобито. Но преди всичко това е въпрос на национално самосъхранение и грижа за общото ни национално бъдеще. Лобанов - Ростовски е прав - когато концентрацията на богатството в едно общество в ръцете на малцина премине определена граница, това общество е заплашено от самоубийствени междуобщностни конфликти, които могат да доведат до разпада му. Аз бих прибавил още нещо: Дори да не е заплашено от непосредствен разпад, обществото със свръхконцентрация на богатството в ръцете на малцина е подложено на растящ риск от диктаторско управление. Защото само диктатурата може да защити тази концентрация на богатство - и на власт - в ръцете на малцина. И по този начин силово да удържи разпада на обществото на враждебни групи, стремящи се към взаимно унищожение.
В продължение на последните 40-45 години глобалният свят е доминиран от идеологически възгледи, които силно акцентират върху органичната връзка между пазарно стопанство - и пазарна свобода, и демократично управление. Идеолозите на неолибералната (започнала като "неоконсервативна") революция убедено очакваха победа на демокрацията във всички части на света, които са приели принципите на неограничената пазарна свобода. Тук няма да се спираме подробно на обстоятелството, че техните възгледи се оказаха драматично погрешни в ключови страни като Китай, който се превърна в глобална стопанска суперсила, съхранявайки монопола на комунистическата партия въррху властта. Интересува ни достоверността на самото пряко отношение
"пазарна свобода - демократично управление"
Пазарът е незаменим механизъм за създаване на обществено богатство, но основна негова характеристика е, че капиталовото възпроизводство и развитие неизбежно създава поляризация на общественото богатство. Жизнените стопански инициативи растат и експанзират, уязвимите - загиват. Към края на 19 век този процес води до възникване на корпоративна концентрация на капитала, предизвикала приемането на антитръстово законодателство - забележете, в Америка! Освен сътресенията, които корпопративната концентрация предизвиква на пазара, тя води до такъв тип поляризация на общественото богатство, който поражда нарастващи конфликти между корпоративните елити, наемната работна сила и останалите уязвими обществени слоеве. Затова Голямата депресия се съпровожда с огромен ръст на радикални леви политически идеи - в Америка и в Европа, с ръст на десен радикализъм, обществена и политическа поляризация, остър граждански конфликт.
Кейнсианската система на макроикономическо регулиране успокоява амплитудата между пазарен подем и циклични кризи, преразпределя общественото богатство и генерира (заедно с научнотехнологичната революция) небивал ръст на общественото богатство в полза на бързо нарастваща и процъфтяваща средна класа. Епохата на кейнсианската система (от 40-те до 70-те години на 20 век) е епоха на процъфтяваща демокрация в целия западен свят, която в крайна сметка успя да се справи и с най-всеобхватната система на тоталитарно управление - съветския комунизъм. Пазарното стопанство е генератор на богатство. Но умерената регулация на пазарното възпроизводство е генератор на заможни обществени мнозинства, творящи стабилна демокрация. Демокрацията не е пряка функция на пазара, а на пълноценно разпределеното обществено богатство, създаващо мнозинство от разумни частни собственици и граждани, ценящи и пазещи гражданските и политическите свободи в обществото.
"Неоконсервативната" революция от края на 70-те години е не повик за възстановяване на "справедливостта на пазара" или на "протестантската етика" на капитализма. Тази революция - отвъд идеологическата си външна форма - е инструмент за дезинтеграция на кейнсианската държава по пътя на икономическа глобализация. Кейнсианската система работи много добре в рамките на националния пазар, но глобалните корпоративни елити, разбира се, не пожелаха да я изпробват на глобално равнище. Глобализацията се реализира като неограничена от каквито и да е регулативни механизми и институционални рамки пазарна свобода.
Глобализацията даде възможност на много бедни общества
да се модернизират и забогатеят,
като намали поляризацията между богатите страни и региони и голяма част от бедните страни и общества. Неограниченият пазар обаче увеличи - често драматично - поляризацията между бедност и богатство вътре в отделните общества - както богати, така и бедни. Пазарът поляризира - няма сериозен изследовател, който да е в състояние аргументирано да отрече този факт. А поляризацията възражда и ескалира социалния конфликт. Напразно ще търсите остри "класови сблъсъци" в обществата на кейнсианската "социална държава" в десетилетията след Втората световна война. Напразно ще търсите управление на радикални политически проекти в тези общества. Всичко е умерено, разумно, близко до центъра. Редуващите се леви и десни управления споделят разумна общност на консенсусни политики и приемственост.
Какво става днес, след 40 години неолиберализъм - пазарен фундаментализъм
Америка се тресе от културно-политическа война, поляризираща опасно обществото в два противоположни лагера. Президентът Тръмп бе избран с гласовете на деиндустриализираните щати от "ръждивия пояс". В западна Европа расте влиянието на "твърдо" леви и десни политически сили. Източна Европа оспорва резултатите на своя неолиберален преход в подкрепа на набъбващи популистки алтернативи. Тук те са по-скоро десни, поради продължаващата непопулярност на левия радикализъм и спомените от комунизма. Някой ще оспори връзката пазарна поляризация - политически популизъм: проблемът е по-скоро в културната поляризация, а не в икономическата. И в двете, и в двете.
Поляризацията на неограничения пазар разделя обществото на непримирими интереси и отслабва механизмите на демократичното управление. Демокрацията е игра на алтернативни политически визии и проекти, но тя е възможна в среда на консенсусен интерес в центъра на обществото и политиката. Политическото съперничество и общественото единство по ключови стратегически проблеми и цели са двете страни на една и съща монета - система на демократично управление. Как очаквате да има демократично управление в една страна, в която едно нищожно малцинство е придобило 2/3 от общественото богатство и основната му задача е да пази придобитото от останалите с минимални средства за съществуване големи обществени мнозинства? Някой би възразил - грабежът на посткомунистическия преход, саудитската феодална система, руското олигархично самодържавие не са феномени на пазарна поляризация, а на криминален грабеж. Това би било вярно само ако пазарният процес е ясно и прозначно регламентиран - законово и процедурно. За да има видимо разграничение между джунгла и пазар. Но в епохата на глобализация как различаваме легитимни пазарни отношения от организирана престъпност? Анонимните регистрации в офшорните зони и данъчните райски острови заличават отчетливата разлика между бизнес и грабеж.
Ако едно общество е доведено до екстремум на социална поляризация, то е застрашено от
разпадане вследствие на яростен граждански конфликт
Как може да се предпази от това? Или чрез диктатура, пазеща полярната концентрация на богатство и власт, или чрез разумно преразпределение и обществен баланс на демократично управление в полза на значими обществени мнозинства. Тези изводи не са откровение - те са широко известни и доказани истини на обществознанието. Които някои предпочетоха да скрият и да забравят - за да се облагодетелстват безмерно за сметка на останалите.
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.