Иван Ибришимов
„Човек, който не мисли със собствената си глава, не мисли изобщо.“
Оскар Уайлд, из есето „Човешката душа при социализма“.
Като слушах последното изявление на президента Радев бях изумен не толкова от демагогията и празнословието, колкото от неудържимия стремеж към насаждане на страх и непознаването на елементарни икономически и финасови практики.
Надграждане на страха
„Мизерията не е спасение от вируса... Гладът може да надделее над страха и последствията да бъдат по-разрушителни от самия коронавирус“, предупреди той, и така надгради естествения страх от невидимия враг, обхванал обществото. Но за този нов страх вече ще има посочен виновник, в лицето на управляващите.
Той критикува остро, макар и неточно, исканото от правителството разрешение да потърси нов заем до 10 млрд. лева, „преди да използва резервите на бюджета“.
Не вижда ли президентът опашката от десетки страни кандидати пред вратите на МВФ, на Световната банка и на ЕЦБ? Не е ли уведомен за очакваното увеличение на лихвите или за елементарната истина, че такъв заем се тегли, когато условията са най-благоприятни и че той дава свобода за смели и решителни управленски действия и реформи? Трябва ли да се изцеди до дъно бюджета и да се изпусне моментът, само за да можеш след това да натриеш нечий нос?
Болезнената амбиция да злепоставиш и омаскариш властта в кризисен за държавата момент е в пълно противоречие с конституционната мисия на президента да бъде обединител на нацията. Затова не е случайно, че дори хора симпатизиращи на Румен Радев този път се умълчаха или с половин уста признаха, че е прекалил. Струва ми се, че по-точното определение би трябвало да бъде, че е „тотално изтрещял“.
Зад маската на загрижеността
Използвам условната форма, защото през следващите два дни първо лидерът на БСП Корнелия Нинова, а след това и на АБВ Румен Петков защитиха сходни позиции, като индиректно вкараха в „дискурса“ третият елемент – интересите на путинова Русия. Оказа се, че г-н Радев съвсем не е сам, а е налице нещо, за което определени среди биха могли да използват абревиатурата ОПГ. Биха могли, но не би.
След като и г-жа Корнелия Нинова се произнесе за хипотетичния заем като за свършен факт, тя стигна до нови висоти на некомпетентността и демагогията като поиска преустановяване на превъоръжаването на Българската армия. По-точно да се прекратят процедурите по сключването на сделки за нова бойна машина за Сухопътните войски и два нови кораба за ВМС. Така щели да се спестят над 2 млрд. лева, които да се използват по време на кризата. Как галят електоралните уши тия „спестени“ милиарди, а! Как само ще звънне спирането на превъоръжаването зад кремълските стени!
Верен на себе си лидерът на АБВ Румен Петков достигна нови артистични върхове в навеждането си пред руския диктатор. Той поиска ни повече, ни по-малко от развалянето на сключената вече сделка за изстребителите със САЩ. Не за друго, разбира се, а за още едни два – два и половина милиарда лева. И по-важното – за разваляне на отношенията със стратегическия ни съюзник САЩ и компрометирането ни пред останалите партньори в НАТО. Какво ли не си струва да пожертваш за една тънка, па макар и презрителна усмивка на кремълския диктатор.
Неизбежните въпроси
И взех наивно да се питам като са толкова загрижени, как пък тия тримата не поставиха въпроса за суперкорупционните проекти с АЕЦ „Белене“ и „Турски поток“, струващи десетки милиарди на данъкоплатците, за събирането на другите милиарди от разграбването на КТБ, за пладнешкия обир пак на милиарди, осъществяван с десетилетия от руските „Газпром“ и „Лукойл“ пред чугуненото мълчание на разноцветни български правителства? Ще попитат, ама друг път.
Неизбежните изводи
За президента и за лидерите на БСП и АБВ провалът на правителството е далеч по-важен от успешното и по-безболезнено преодоляване на кризата, което би укрепило в перспектива позициите на управляващите.
Съпротивата срещу разрешението за теглене на нов заем показва, че благодарение на собствения си богат опит те не могат да си представят управление, което не краде на поразия, въпреки новите форми на строг контрол от страна на европейските институции. Мисълта, че самите те не могат да се докопат до управлението на парите ги влудява.
Пред неистовата злоба, която ги владее и сее зараза в общественото пространство, за тях страхът от вирусната зараза бледнее. Но най-гадното е, че вече традиционно, зад всяка българска криза се крие и небългарски интерес, защитаван със зъби и нокти от... българи.