Димитър Попов
Ако следите медиите, ще забележите, че в тях вече няма експертни анализи. Доминират новини за министри, които правят електрони правителства, арестуват Борисов, разкриват корупцията му, раздават пенсии, поевтиняват тока, мъмрят телекомите, спасяват животи в болниците и т.н. Обобщението е от Радев на Нова година – страната се развива успешно,
режимът на Борисов е сменен, бъдещето е гарантирано
Както знаете, историята я пишат победителите. Така е не само в световните войни, така става и в гражданските войни, които завършват с победа на една от страните. Нашата собствена гражданска война, започнала през 2020 година, завърши в края на миналата година с избора на коалиционното правителство и с преизбирането на президента Румен Радев. Сега победителите се опитват да наложат своя разказ за събитията, довели ги на власт, и така исторически да легитимират управлението си за следващите четири години. Те вече овладяха повечето медии и това им дава шанс да овладеят и общественото мнение в своя полза.
На теория изглежда лесно, обаче в действителност писането на история е много трудна работа. Първо, защото новите управляващи не могат да сглобят единен разказ за своето минало и за бъдещето си във властта. При тях се открояват
два сюжета – на правителството и на президента
И второ, защото мнозинството все още помни третия разказ – този на опозицията, която съвсем не е капитулирала.
Така че за последните 2 години имаме три истории, които все още се дописват, и поне три големи групи слушатели, които вярват само на своите лидери и на никой друг.
Да започнем със сюжета на протестърите, които създадоха коалиционното правителство начело с Кирил Петков. Според тях България преди Борисов е била почти богата държава, с просветено население, добри институции и закони, които могат да осигурят благоденствие на всичките и граждани. След идването на власт на Борисов и неговата шайка ГЕРБ, а те са мръсници корумпирани типове, криминални престъпници, долни страхливци, некадърници, простаци, необразовани типове и въобще утайката на човечеството- тази симпатична държава е провалена. Възмутени от това статукво, портестърите са видели само един изход – изгонване на тази шайка разбойници, които са взели държавата на абордаж и са я пленили, замяната им с почтени, достойни, образовани люде, които да превърнат България в райска градина, въпреки съпротивата на Борисов и неговите подли съратници. Ние сме почтени, красиви и умни, образовани хора, следваме модела на меритокрацията, според който на власт ще са само най-образованите, най - почтените, най-моралните, „А“ отбора на България, така че поемаме властта и всичко си идва на мястото. Според този разказ българския народ е подкрепил протестите срещу Борисов масово и с категоричното желание да го изтрие от историята завинаги. Всенародната подкрепа е била отчетена на изборите през ноември и е довела до създаването на ново, коалиционно управление от некорумпирани хора, които тепърва ще
създават новата България
Налагането на този пропаганден разказ до момента трудно си пробива път сред мнозинството, което все още предпочита разказа на ГЕРБ и партиите на статуквото.
Според този сюжет бившето управление не е било по-различно от всички преди него – и в корупцията, и в грешките на управлението, и в кадруването. Както и предишните, то се е съобразявало с особеностите на страната – лоша демография, бедни ресурси, политическа нестабилност и балкански манталитет, като е нагаждало и е управлявало без дългосрочни приоритети, единствено в рамките на мандатите, защото обстоятелствата не са позволявали друго. То обаче продължи по дълго от предишните, защото имаше повече успехи и повиши стандарта на живот и инфраструктурата на страната. Освен това ГЕРБ и ДПС са гаранти за геополитическия курс на страната, за членството в НАТО и ЕС, за многопартийната демокрация. Следователно политиката им е била прагматична, насочена към общото благо и не е ощетила никого, освен група олигарси, които се опитват сега да си отмъстят. Тези олигарси, заедно с президента и американското посолство са организирали свалянето на ГЕРБ от властта със задкулисни средства, и са предизвикали силно разделение в обществото, което е довело до нестабилност и неясно бъдеще за държавата. Според този разказ сегашното правителство е смесица от аматьори и реваншисти, които няма да удържат дълго в управлението и ще върнат ГЕРБ на власт.
Доста по-различен сюжет разказва Румен Радев за неговия собствен възход и превръщането му в държавен Месия с вдигнат юмрук. Според президента в България проблем са не само хората на Борисов, но и цялата политическа система, символизирана от парламентарната република и многопартийната демокрация. Не е достатъчно да се махне ГЕРБ, време е да се смени държавното устройство,
да станем може би президентска република,
а начело да застане Румен Радев като едноличен управник, който контролира всички власти и институции в страната. Според този сюжет протестите са искали цялостна ревизия на държавата, искали са пълното отстраняване от политическата сцена на старите партии, искали са нов, авторитарен лидер с твърда ръка, който да наложи ред в хаоса. Преизбирането на Румен Радев за президент е най-силното доказателство, че този разказ се споделя от мнозинството, твърдят привържениците му. Настоящото правителство, в което самият президент е пети партньор, е само етап от пътя към истинската и пълна промяна на държавата по руски образец.
Както винаги, една гражданска война не е само вътрешна битка на непримирими врагове. В нея се намесват и външни сили, а това още повече усложнява писането на историята от победителите.
Първият разказ – този на протестърите, очевидно беше подкрепен от американското посолство в София. Чрез закона Магнитски и други жестове, американците дадоха да се разбере, че не искат за съюзник Борисов и Пеевски. Те подкрепиха ДБ и ИТН, както и партията на Манолова, а по-късно се ангажираха с подкрепа и за новата формация на Кирил Петков, което беше ясен знак с кого свързват своите надежди в България.
Третият разказ пък – този на Радев и военните около него, носи белезите на кремълски геополитически проект. С похвалите от Москва за президента, както и с намеците на Радев, че Крим е руски, беше подчертано желанието на Путин в България да има дълбока промяна по модела „Лукашенко“, която да доведе и до
геополитическа преориентация на страната
Макар разказа за президентската република да не допада на американското посолство, те също подкрепиха Радев в борбата му срещу Борисов, което обърка доста хора за истинските намерения на Вашингтон в България и, може да се каже направо, засили антиамериканските настроения дори сред проевропейски ориентираните избиратели.
Разказът на Борисов за успешното му управление беше приет добре в ЕС и най-вече в Германия, макар че след оттеглянето на Меркел от властта, подкрепата за ГЕРБ в Европа е твърде оскъдна и трудно може да се нарече категорична. С две думи – Борисов е за вътрешна употреба и няма външна подкрепа.
Днес трите разказа съществуват паралелно в българския политически живот и имат почти равен брой привърженици. Очевидно ГЕРБ и ДПС са в отстъпление и като опозиция трудно ще наложат своята версия за събитията в момента. Обаче трудностите пред новото правителство водят до обедняване и до инфлация, която естествено откроява успехите на предишното управление и приличния стандарт на живота, осигурен по времето на Борисов. Така че този разказ, макар и в кръгова отбрана, не си е отишъл и е възможно да стане доминиращ в близко бъдеще.
Сега актуални са двата сюжета – на правителството и на Радев. Те обаче са несъвместими помежду си, тъй като имат различна визия за бъдещето на политическата система в България. Нито една от партиите в коалицията на Кирил Петков не е прокламирала президентска република, а самият премиер споделя либералните възгледи за многопартийна демокрация. В полза на парламентарната република е също поведението на БСП и на ДБ, които не биха допуснали президентът да доминира над парламента.
В същото време Радев твърди, че има нова конституция в чекмеджето и непрекъснато напомня, че ако това правителство не му харесва, той ще го атакува както предишното. Тези заплахи, както и непрекъснатите му опити да се намесва в правителствената политика, ще доведат до естествен разрив, което ще направи неминуем сблъсъка на тема парламентарна или президентска република.
Покрай този сблъсък ясно ще се разграничат и различните геополитически интереси. Колкото и да прикрива своите обвързаности с Москва, имитирайки поведение на натовски офицер и близост с американското посолство, Радев няма как да скрие пряката връзка с Решетников, както и проруските си възгледи. В същото време расналия в Канада, посочен от американския президент като изгряващ политик Кирил Петков, няма как да стане русофил. От тази гледна точка двата сюжета, които премиерът и президентът представляват, не могат да се трансформират в един завършен разказ за промяната, настъпила у нас.
Това скъсява хоризонта на правителството и ще бъде голяма изненада, ако няма предсрочни избори до няколко месеца.
Жал ми е само за медиите, които пак ще сменят доминиращия сюжет, но няма как, журналистиката, също както и историята, винаги върви с победителите!