Велико народно въстание ли? Не, битка между кланове е!

Изпращането на мъртва риба е мафиотска алегория за заплаха със смърт срещу онези, които са нарушили закона на омертата

Водачът на бунтовоте

Водачът на бунтовоте

Иван Ибришимов

Слушам и чета напоследък разни щуротии, че на втори септември в София щяло да избухне „велико народно въстание“. Формулировката била такава, за да бъде контрапункт на заявеното от управляващите желание за свикване на Велико народно събрание. До тук – добре. Единствената ми забележка е, че преди да напояваш обществената нива с гръмки фрази е добре да помислиш за историята. Защото в недалечното минало България е преживяла две септемврийски въстания – през 1923 и през 1944 г. Първото избухва по волята на Коминтерна, разгромено е и има трагични последици. Водачите му – Георги Димитров и Гаврил Генов бягат зад граница. Второто, през 1944 г. беше определяно първо като „велико“, а по-късно в учебниците прерасна в „деветосептемврийска революция“. Забравя се, че тогава Съветският съюз вече  едностранно ни е обявил война, а Червената армия пресича границата и окупира България. Въстанието „побеждава“ на върха на съветските щикове, но последствията отново са трагични – 45 години под съветски ботуш. Дали някой не лелее за втори дубъл на историята? Трудно – руската армия днес има други грижи – Сирия, Грузия, Украйна, може би Беларус.

Цели и реалности

Въпросите са кой и защо буни държавата днес, има ли предпоставки за бунт и каква е крайната му цел. Първите два въпроса на пръв поглед имат отговор. Трима гръмогласници се самопровъзгласиха за водачи и сами се популяризираха като „Отровното трио“. Зад гърба им застана лично първият човек в държавата, известен като „пРезидента Радев“. Той открито нарушава Конституцията, зове за сваляне на законно избраното правителство, разпускането на парламента и предсрочни избори. При него близката цел е ясна – назначено от него служебно правителство, което уж трябва да организира и проведе „честни избори“, но явно ще има и доста странични функции. Точно тези функции са силно притеснителни с оглед на бъдещето, особено на фона на ескалацията на напрежението, към която се стреми и провокира триото. За сега всичко изредено е маскирано като борба с мутрите и мафията, връщането на държавата на хората и възстановяването на демокрацията. Истината, като често се случва, е малко по-различна.

Как се бори мафия и се постига демокрация

Ако се опрем на аксиомата, че борбата за демокрация се води с демократични средства и с повече демокрация, то няма да звучи нелогично, че борбата с мафията се води с мафиотски средства и с повече мафия. Звучи почти абсурдно, но действията на господата Хаджигенов, Минеков и Бабикян, особено през последните дни са красноречиви.
Формално, протестите започнаха, бяха и са незаконни. Те не се регистрират, нямат отговорни лица и практически са насочени не толкова срещу властта, колкото срещу обществото. Думите са едно, но действията са друго и те нямат нищо общо с демократичните принципи и  и постигането на реална демокрация като цяло.
Неформално, водачите на протеста действат като мафиоти – с рекет и насаждане на страх. Започна се с една бесилка, към която скоро се добави обесено чучело. Мина се през черни трупни чували, ковчези и се стигна до купища мъртва риба пред Министерския съвет. Дали тримата, дето се изживяват като въстанически войводи не знаят, че 

Изпращането на мъртва риба е мафиотска алегория 

Това е заплаха със смърт срещу хора, нарушили омертата! Следователно, ако отровното трио е искало да подскаже, че правителството е мафиотско и е нарушило закона на омертата, то въпросните господа от триото, дори да са прави, сами се афишираха и легитимираха като мафиоти, а техният „капо ди тути капи“ също е добре известен с кукловодите си и размахания юмрук срещу законното правителство. Той не се разграничи по никакъв начин от тях.
Край фонтана пред администрацията на президента, където се събират триото и неговите привърженици от протеста, веднъж едно момче се опита да викне нещо срещу Радев и светкавично беше насметено от тълпата. Изобщо просташките изпълнения на триото за дни надминаха всички простотии на премиера и правителствата му през три мандата.
Така накрая ще излезе, че няма никакво „велико народно въстание“, а сме свидетели на свирепа борба между два мафиотски клана за едни 30 милиарда евро от Евросъюза и не дай Боже, за геополитическо преориентиране на България. Защото единствената държава, която би имала интерес от граждански сблъсък у нас е путиновата Русия. Уви - симптомите са налице.