В очакване на новия си посланик, посолството на Руската федерация в България се активизира и излезе с официална позиция по повод присъствието на чужди дипломати в Москва на делото срещу баш душевадеца на президента Путин – недоутрепаният Алексей Навални. Там, редом с представители на други страни от ЕС и НАТО е бил и български дипломат.
Шумим, другари, шумим!
Акцент в руската позиция е едно доста глуповато обвинение: „Смятаме, че най-активните страни, които под „благовиден“ предлог на „защита на демокрацията“ и гражданското общество, искат да повлияят на ... Русия, би следвало първо да осигурят спазването на демократичните права и свободи в собстваните си държави и чак след това да се занимават с „навалнинг“.“
Целият текст е учебникарски пример за спуснати отгоре опорни точки, които с минимални корекции могат да се приложат за всяка произволно взета страна. Няма лошо – така се пести време, избягват се грешки, гарантира се постигането на целта. В случая дори се спазва изискването на Путин, името на Навални да се премълчава. Заместено е с „навалнинг“. Що е „навалнинг“ остава неясно, но навява асоциации с разни спортове, практикуването на които в английския се бележи с думи завършващи с „инг“. Много умно! С допълнението, че вложеният хумор вместо деликатен, както е прието в дипломацията, очаквано се е получил дърварски. Или както казваше бившият премиер на Русия Виктор Черномирдин – искахме да стане най-доброто, а се получи както винаги.
Опашката на крушката
Защо ви занимавам с тази поредна издънка на руската дипломация, която дори не е изненада? Ами защото само преди седмица прочетох едно публикувано във Faktor.bg изявление на небезизвестния в България руски генерал - кагебист Леонид Решетников, по повод протестите в защита на Навални в Русия. Ще цитирам само част от епитетите и формулировките, които близкият съветник на президента Путин употребява за протестиращите. Цитирам: „Стадо юноши и млади хора; готови да служат на чужди чичковци и лелки, чужди организации и държави; лумпени са учащата се младеж, офисният планктон; лумпени и по дух, и по възпитание; безмозъчна тълпа.“
По-късно има и друго важно съждение, главно по адрес на медиите: „В страната разрушителите на държавата и терористите убийци приживе се превръщат в герои.“ И очакваната препоръка, заключението, което не се нуждае от тълкуване: „Да се разговаря с бунтовниците е безсмислено, те може само да бъдат принудени да се подчиняват. И това трябва да се прави своевременно и решително. В крайна сметка зад подобни акции стоят плановете на Запада да свалят Владимир Путин.“
Нито дума за разрухата и мизерията из цялата гигантска територия извън крупните промишлени и бизнес центрове. Нито дума, че точно образованите младоци и „офисният планктон“ би трябвало все някога да спасят рухващата държава мастодонт, нито дума за Грузия, за Крим, за Източна Украйна, нито дума да изтребвания методично народ на Чечения... Генералско мислене!
Българската следа
Тя води директно до „Позитано“ 20. Предполагам си спомняте как лидерът на БСП Корнелия Нинова упорито отричаше за срещите си с руския генерал. Какъв резил беше, когато самият той ги потвърди и показа, че БСП вече е партия „втора прясност“ за руските интереси у нас.
Леонид Решетников не е случайна личност. Освен генерал – лейтенант от КГБ той е бивш шеф на Руския институт за стратегически изследвания, пряко свързан с Кремъл и с президента самодържец Владимир Путин. Решетников е негов личен съветник. Логично е да се направи „обосновано предположение“, че мисловната им матрица в значителна степен се припокрива.
Същият Решетников е препоръчал на Корнелия Нинова да издигне генерал Румен Радев за президент на България. Тя го направи и не без съдействието на премиера Борисов Радев стана президент. Сега Нинова жадува и ще се бори яростно да стане премиер. Радев ще се кандидатира за втори президентски мандат.
Не мога да знам доколко двамата нашенци споделят логиката и разбиранията на Решетников за държавността и демокрацията, изложени по-горе, но техните действия през последната година са меко казано обезпокоителни. „Мутри вън!“ не е квинтесенцията на политическата мисъл. По-скоро обратното. Злобата, особено зле прикрита, също е лош съветник. Създава се усещането, че очакването за власт им изпива мозъците.
Затова знам и друго. Някъде в Москва като си помислят за случващото се в България двама души се усмихват. Щастливо за тях, но за нас зловещо. Два тежки избора ни чакат. Другото е „навалнинг“ по руски.
Направа да падлудейш!