Залогът в публичния дебат вече е друг – заразата, животът и оцеляването

Образът на ген. Мутафчийски е по-търсен от този на Гешев и Радев взети заедно

Цветанка Андреева

Цветанка Андреева

Цветанка Андреева, политолог

Темата за коронавируса и всичките ограничения, свързани с пандемията, блокираха основните обществено-политически разсъждения.
За политическите процеси вече е важно – кой и как ще успее да овладее медицинската, психологическата, а оттам и икономическа криза, която вече пандемията започна.
Броят на заразени и жертви дори не е важен като проценти. 

Цифрите са психологическа атака срещу обществото, политиката и бизнеса. Те определят социалното ни поведение. Никой не се интересува дали броят на жертвите е висок. На този етап 

важна е смъртта, която дебне

 отвсякъде – от магазини, транспорт, заведения, обществени и културни сгради, екскурзии, работното място. Всичко, свързано с нормалния ритъм на живот се промени за часове. В България, в Европа, в САЩ и в Света.
Виждаме как се промени медийната тематика. Тя е изместена почти изцяло от темата за коронавируса. Колкото и редакциите и журналистите да спазват професионалните правила, според които трябва да внасят истината, информацията, критиката и опровержението, те стават заложници между границата на разума и стихийно развиващите се неясни обществени нагласи и икономически ефекти. Достъпът до публичната истина минава единствено през медиите, затова те в момента раждат и новите лидери, новите определящи теми и дефинират реалността.
Променя се и политическата среда. Политиците вече трябва да се справят с нови обществени проблеми. Старите недоволства, искания и цели са почти изцяло подменени. 
В международен план дискурса на заразата завладява държавите. В САЩ вече се обсъжда как ще повлияят мерките взети от Тръмп за преизбирането му за втори мандат.
ЕС промени кризисно политиките си. Пулсът на проблемите в Европа е свързан с разпространението и овладяването на вируса. Дори 

темата с бежанците остава сякаш на втори план

 Вече се говори за задаващата се рецесия, която очевидно ще засегне тежко Италия и стария континент след карантините.
Помним как след предишната тежка финансова криза и засилените терористични атаки популизмът набра невиждана политическа скорост в САЩ и европейските държави. Вероятно коронавирусът ще убие изоставащия заряд на популистите, особено тези, които са на власт в момента. Те ще трябва да се справят с тежка жизнена и икономическа реалност, в която няма място за националистическите им балони.
Тест за властта ще е как реагира и как ще се справи със социалните и икономическите последствия от коронавируса. В момента това е основното социално очакване към управляващите почти в целия свят. Това важи и за България.
Властта ще трябва да вдъхва стабилност, но не онази, с която се хвалеше досега. Новото е, че овладяването на социалното напрежение ще е тест за управленска функционалност. От властта ще се очаква да не рухнат основни социални и икономически системи. От здравеопазването до икономическото оцеляване на хората и фирмите. От опозицията ще се очаква да предлага по-добри решения, а не добра критика.
Теренът на властта става много хлъзгав. Неслучайно и повечето от политическите играчи нямат полезен ход. За Радев и опозицията сега вече седи въпросът – дали да истеризира обществото като критикува мерките на властта или да демонстрира готовност за съзидателно обществено отношение. 
Набралите обществена подкрепа образи на Слави Трифонов, Мая Манолова и куп националисти могат да станат 

опасни с радикалното си говорене

 срещу системата. Вероятно в кризата обществото ще предпочете познатата действаща система на властта с всичките й познати дефекти пред неочакваните промени, носени от политическа емоция, но с недоказана компетентност.
Възможно е новият проблем за обществото ни да култивира по неочакван досега начин нов публичен елит - като ценности и персонажи. Целите пред гражданите вече се променят. Стабилността ще бъде предпочетена пред реформите, протекционизмът пред свободата и незащитената инициатива, съзиданието пред революционното поведение. Обществото днес, слуша с много по-голямо внимание генерал Мутафчийски, отколкото главния прокурор Гешев. 
Довчерашните теми, свързани с промените в конституцията и корупцията, ще отстъпят пред индивидуалните проблеми на хората. Способността им да преодолеят задаващата се рецесия, да си плащат задълженията, да оцелеят в понижен жизнен стандарт, да не фалират малките им фирми или работодателите им, да обслужват лични и бизнес кредити, да не пипат ипотеките им. Децата им да могат да учат, родителите им да имат достъп до медицински грижи. 
Предстоят 

тежки дни за България

 и основните й международни партньори. Обществото ще мине през сътресения, вероятни загуби и рецесия. Не е ясно как ще реагира и какви социални нагласи ще се сформират. Засега със сигурност се очертават два етапа на предизвикателство пред политиците. В първата вълна от обществени сътресения, която започна, обществото има нужда от лидери със силно развита емпатия и способност да успокояват, планират и решават проблеми. Във втората - след кризата с вируса и всички тежки последствия - хората ще имат нужда от съзидателни умове.