Станислав Станев
В събота(28 септември, т. г.) прочетох една новина, която ме смая. Вицепремиерът на България (който по съвместителство се явява и председател на политическа партия в чието наименование се съдържа абревиатурата ВМРО) заявил, че България трябва да попречи на Македония да започне преговори за членство в ЕС.
Тази теза е много удобна за преглъщане и много сладка за всички, които искат да блестят по темата „Македония“ и които през последните седмици са доволно енергизирани от глупостите, които се говорят от някои „историчари“ (а и от видимото безсилие на българските членове на комисията).
Какво ще стане, ако България последва призива на своя военен министър?
Блокирането на започването на преговори ще засити „глада“ на „специалистите“ да се тупат в гърдите, ще въодушеви хората, които нищо не разбират по темата, но ... ще прати Македония в центрофугата на хаоса и безвремието. Началото на преговорите ще се отложи за неопределено време, а най-големите българофоби в Скопие (явяващи се по съвместителство и сърбофили/мани) ще се качат на гребена на вълната и френетично ще обясняват на всички, как най-големият врага на Македония е България. По този начин мостовете, които се опитваме да изградим с нашите роднини в Македония ще бъдат изгорени навеки. Братята ни към Вардар ще бъдат засмукани във водовъртежа, чийто център е Белград, а нашето поколение ще остане в историята като това, по чието време окончателно е загубено всичко.
Какво трябва да се прави?
Далеч съм от мисълта, че трябва да „играем по свирката“ на шепа пропагандатори, които по един или друг начин са се сдобили с научна степен и са имали щастието да бъдат посадени в съвместната комисия. Да се съобразим с провокациите на хората, които се гаврят с личността и завета на Гоце Делчев (и стотиците войводи и хиляди комити) би било подигравка с историята, с героите, с истината и с достойнството. Но умният човек е този, който първо успява да запази ума хладен от емоциите и след това намира верния подход, при който ще успее, а няма да „угасне геройски“.
Какво имам предвид (и какво би следвало да препоръчват хората, които са интензивни по темата Македония и в добавка имат докторска степен по международни отношения, както нашият вицепремиер)?
Началото на преговорите не означава незабавен прием в ЕС, не означава и сигурен прием в съюза. Означава, че държавата, която иска да влезе в него, трябва да обсъди множество въпроси с Брюксел и едва когато бъде постигнато съгласие по всички тях, да бъде допусната в клуба на цивилизованите европейски държави.
Преговорите са тежки и продължителни, говори се по огромно количество въпроси, сред които освен всичко останало са „наука“ и „образование“. Интелигентният подход на човек, който знае истината и иска всички да я научат (включително да събуди заспалите) няма да апелира към блокирането на преговори (т.е. към изпращането на Македония в неизвестното). Той ще иска България да се подготви добре за дискусиите за наука и образование. И именно там, в рамките на тази дискусия, България не просто няма да направи компромис с истината. България ще направи така, че цяла Европа да разбере не само истината, но и
как поколения наред бяха тровени с лъжа и пропаганда
В хода на тази дискусия нашите партньори в ЕС не просто ще разберат, че има проблем, но те ще разберат какъв точно е проблемът и те ще помогнат на нас в България и на хората в Македония, които знаят и искат истината, тя да бъде постигната.
Това, което казвам, е очевидно, когато по темата говорим не само хора, които горим в нея, но и които имаме какво да кажем. Но ...
Всъщност, ако искаме да сме активна, ако искаме да сме полезни за ЕС, ако искаме да си изпълним дълга към историята, трябва да направим нещо друго. Една от нашите съседки, която за разлика от Македония, е допусната да води преговори, отдавна се подиграва с ценностната система на цивилизованите държави. Още отпреди 100 години (ще се навършат през ноември) Белград е поел ангажимент да гарантира правата на българите, които живеят в усвоените „Западни покрайнини“. Какво обаче се случва?!? Политиката, която нашите западни съседи неотлъчно следват във всичките си превъплъщения (кралска и комунистическа Югославия, а в днешно време Сърбия) е непроменлива. Българите в Западните покрайнини са подложени на потресаващи репресии. Хиляди страници могат да се изпишат, но най-очевидният пример е, че за 100 години българите по тези земи са намалели сигурно със 100 000 човека (смачкани, избягали или асимилирани). А днес, остатъците от многобройните някога наши сънародници живеят при плачевни условия, като сме се докарали до плачевната ситуация тези хора да се чувстват „с две мащехи“ (както тъжно заключи един съвременен будител навремето).
Ако България иска да изпълни дълга си към историята си,
към своите герои и към своите сънародници, както и ангажимента към партньорите си, тя няма да „засилва“ Македония към Белград. Всъщност, София трябва да обърне внимание в ЕС, че управляващите и обществото в Сърбия все още не са възприели ценностите на съюза и че допускането им в него в сегашната ситуация всъщност ще бъде грешка. Не си спомням досега да съм чел такава позиция от високопоставени български политици, включително и от такива, които от десетилетия са активни по темата Македония (защото не са един и двама).
Има и един друг момент, който някак остава незабелязан. Ако се окаже така, че Сърбия със сегашната си философия стане част от ЕС, а Македония изостане (защото ние сме я спънали)? Какво ще се получи? Ще стане така, че Сърбия ще има правото да спира европейския път на хората край Вардар, да ги изнудва и да иска от тях, каквото смята за изгодно на нейната великодържавна философия.
Изнудването може да е любим прийом на лошите, когато са силни, но то е недопустимо между роднини, недопустимо е за достойни хора, а отделно е и вредно.