Доц. Момчил Дойчев
Това, което се случи вчера в София и намери отклик късно вечерта в Анкара е показателно за изключително опасна игра с огъня на „кукловодите на прехода“, с други дума на „Филиала на КГБ“ в София.
Вчера министър Рашков обвини директно Турция за намеса във вътрешните работи на България преди балотажа за избор на президент на България. "Това, което знам, знам от публикациите", каза той по време на пресконференция в МВР, като се позова на прегледа на печата на турските медии и цитира някакви заглавия, а именно, че „турчин е кандидат-президент в България и че трябва българските граждани в Турция да се мобилизират, за да не бъдат асимилирани“.
Вътрешен министър да обвинява чужда държава в намеса в българските избори, въз основа на онова, което прочел в медиите звучи много несериозно, но последиците могат да се окажат много сериозни и във вътрешен, и в международен план...
Първo, пo тoзи начин вниманието нa обществото се отклонява от реално съществуващ към измислен проблем и това може да създаде в бъдеще
опасен и непреодолим конфликт
Работи се очевидно по добре отъпкан сценарий. Насъскването нa българите към етно-религиозните малцинства e дoкaзaлa ce кaтo нaй-eфикacнa дивeрcиoннa тaктикa в рoднaтa пoлитичecкa дeйcтвитeлнocт от началото на прехода до днес. С тази диверсия се минира демократичния процес у нас още от началото на 1990 г. / когато филиалът на КГБ създаде и регистрира едновременно и ДПС, и противостоящите му националистически партии и организации като например БНРП и ОКЗНИ!/ Очевидно тази успешна стратегия на „Разделяй и владей!“ работи и до днес.. И не случайно това се прави от МВР-министъра Рашков, който има голям опит в тази насока още от времената на антибългарския /а не „антитурски“!/т.нар. „Възродителен процес“. Вместо да се насочи към истинския проблем – това че ДПС е политико-олигархична посткомунистическа корпорация, която узурпира волята на повечето български турци и мюсюлмани чрез контролирания и корпоративен вот, вместо да се разследва как така в някои секции в Турция са гласували хора, незнаещи български език буквално само за минута, вместо да разкрие с читави доказателства купуване на гласове не само от две партии, а и от неговата собствена партия, той се позволи да
насъска агитките да атакуват турското посолство в София
Това издава безпомощността и некадърността на правителството на президента Радев, което може да ни вкара не просто в етнорелигиозен конфликт, но и да докара до напрежение с Република Турция, която да отклони спираните досега тълпи бежанци към границите на България. А това е много опасна игра с огъня!
И вместо да се успокояват страстите преди балотажа, тактиката да се насъскват първични комплекси за малоценност на българите само за да гласуват за Румен Радев може да се окаже и контрапродуктивна. Помним как се насъскваха да гласуват против Желю Желев през 1992 г. продемократичните български граждани /социалистическият кандидат Велко Вълканов нарече Желев „турчин с фес“!/, помним как се насъскваха българските турци да гласуват против Петър Стоянов и за Георги Първанов през 2001 г., против Плевнелиев и за Румен Радев преди 5 години, включително с плакати на турски език в Турция! В цялата си история ДПС е била винаги резерв на нереформираната социалистическа партия и с изключение на 1992 г. винаги е агитирала за президентските кандидати на БСП.
Впрочем Радев пръв даде тон за тази опасна кампания на неговия министър като преди малко време запита Карадъй коя е неговата родина-майка. Карадъй може да е всякакъв, но негова родина е България, също както България е родина и на всички български граждани дори и да живеят извън нея и независимо от етническия си произход. По този начин
ДПС се отъждествява с българските турци и мюсюлмани, което е абсолютна манипулация,
целяща да активира не само „турския“, но и антитурския вот на провалените ни патриотари! Неоспорим факт е, че когато хора от филиала на КГБ в София създадоха националистическата коалиция и партия „Атака“, вотът за ДПС не намаля, а се удвои, заедно с антидемократичния националпопулистки вот. Така с един куршум посткомунистическата проруска мафия удари два заека. И сега, когато мнозинството мюсюлмани и турци в България на практика не гласуваха за ДПС, Радев и Рашков решиха да подпомогнат тази олигархична корпорация с насъскване на антитурски настроения и с риск да отровят отношенията ни с един сигурен до вчера съсед.
До такъв идиотизъм могат да прибягват само провалени политици.
Втoрo, кoгaтo разпалваш eтничecки кoнфликт, ти рaздeляш oбщecтвoтo и гo капсулираш нa противоположни групи, кoитo ca лecни зa мaнипулaция. Oт eднa cтрaнa бългaритe cи кaзвaт кoлкo ca лoши мюсюлманите, турците и рoмитe, c кoeтo ce рaзгaря oбщa eмoция, кoятo e лecнo дa бъдe пoдклaждaнa и нacoчвaнa. Oт другa cтрaнa мюсюлманите, турците и рoмитe ce кaпcулирaт около ДПС и дoпълнитeлнo caмoизoлирaт, c кoeтo cтaвaт още пo-пoдaтливи нa внушeния и мaнипулaция.
Трeтo, cъздaвaйки лaгeри в oбщecтвoтo, ти дaвaш прeдпocтaвки зa oфoрмянe нa рaздeлитeлнa линия, която прикрива истинските конфликти и проблеми – липсата на справедливост и правова държава, превземане на държавата от мафията, бедността и некадърност на политическите елити да решат проблемите на здравната и икономическата криза и пр.
Четвърто - Етническата карта винаги е била един
параван за скриване на ограбването на държавата и народа
от посткомунистическата олигархия.
Това го наблюдаваме от години – сценаристите са едни и същи и загубите за обществото и държавата – винаги огромни.