Тези хора - и в Америка, и в България - които през последните дни най-много се възмущават от нахлуването на тълпата от привърженици на Тръмп в Капитолия на Вашингтон, през пролетта и лятото на миналата година или мълчаха по повод на вандалщината заляла американските градове от крайната левица, или високопарно говореха за това, че вандалщината е оправдана и резонна поради причини като "дискриминация", "расизъм" и т.н.
Обратно, тези, които бичуваха вилнеещата през пролетта и лятото тълпа, чупеща паметнци и грабеща магазини, днес в мнозинството си мълчат или оправдават действията на десните радикали в сградата на Конгреса от онзи ден.
Тълпата може да бъде разделена на крайни - поляризирани лагери от вандали и екстремисти. Мислещите хора, претендиращи да са демократи не могат да си позволят подобна принадлежност.
Демокрацията е политическа система много различна от охлокрацията - от властта на (гневната) тълпа.
Не можеш да бъдеш демократ, ако оправдаваш и защитаваш собствената си тълпа,
собствените си вандали, вилнеещи в полза на твоята партия или твоята кауза, а да изразяваш морално възмущение от безобразията на чуждата тълпа, на вандалите на противника си. Понякога е много лесно разгневените тълпи да получат аритметично мнозинство в едно общество. В такъв случай демагозите шумно заявяват - ето я "народната воля",
ето я присъдата на "демоса"
В големия брой случаи обаче става дума не за воля на "демоса", а за пълномащабна пропагандна кампания и война, водена от определени политически и корпоративни интереси на върха на обществото - не в неговите низини.
Мястото на демократично мислещите и интелигентни хора не е в поза на защита на "собствената тълпа". Тяхното място е много по-близо до обществения център, където основните ценности са свързани не с това кой ще спечели следващите избори на всяка цена, а дали този, който спечели изборите ще пази и съблюдава ценностите на демокрацията и гражданската свобода. За съжаление такива хора са все по-малко - във всички днешни политически лагери, често вдигнали се на война едни против други. Разумът и интелектът отстъпиха водещото място на радикалния политически и идеологически популизъм, който твори алтернативни светове на разделение, противопоставяне и конфликт. Този популизъм е мащабно облагодетелстван от посоката на развитие на демократичните общества през последния половин век, през който обществената система на плуралистична демокрация и икономика в полза на всички бе заменена от неолиберален пазарен фундаментализъм, който глобализира стопанството, раздели и поляризира обществата между бедност и богатство и маргинализира демократичните инструменти за формиране на обществен - публичен интерес като тихомълком ги подмени с олигархични решения на глобални елити. Социалната поляризация бе прикривана с идеологически завеси на междукултурна война, която днес
ескалира до открита неприязън и обществен сблъсък
Демократичната система не вирее и не оцелява там, където другият е излишен. Демокрацията със сигирност си отива от там, където другият е враг. Не можем да си правим илюзии, че днешните мащабни разделения - както вътре в съвременните общества, така и между претендентите за нови хегемони в глобалния свят - ще отминат бързо или с едничкото пожелание да бъдем разумни и демократични в поведението си. Но ако не припомняме потребността от съгласие, разум и респект към другия - ще трябва да се разделим окончателно не само с демократичната система от гаранции за нашите права, достойнство и свобода, но и с елементарната сигурност на нашия живот в един все по-настръхнал свят.
A propos, в България има немалобройна и влиятелна група от хора със самочувствие на интелектуалци и демократи, за които уличните метежи са не просто най-любимо, а всъщност единствено средство за взимане на власт и за подаряване на власт. Чудно ли е тогава, че сме управлявани от олигархична клептокрация десетилетия наред...