Димитър Попов
Следя битките в парламента и се чудя дали ще имаме ново правителство преди да е започнала войната в Украйна. Сегашното е деморализирано, пък и не е особено надеждно в тежката ситуация, която се оформи до нашите граници. Борисов играеше ролята на полу - член на НАТО, позициониран като руски троянски кон между САЩ и Русия, но тази позиция определено се изчерпа. Няма как да се правим на разсеяни, да говорим за лодки и платноходки, когато
в Черно море вече гъмжи от руски военни кораби
Обстановката става все по военна, а Украйна е заплашена от руска инвазия. Там са струпани около 100 000 руски войници, заели са позиции около Донбас, имат достатъчно оръжия и техника да прегазят цялата бивша съветска република, а Путин изглежда все по-решен да направи такава опасна стъпка. В допълнение Русия затвори Черноморски териториални води за чужди военни кораби, затвори и небето над Крим и Донбас за чужди самолети и прехвърли още 15 бойни кораба в Черно море. След репликата на Байдън, че е убиец, руският президент излъчва все повече
злоба и отмъстителност
САЩ от своя страна отговарят на руското дрънкане на оръжие с твърди заявления и действия. Отношенията между двете държави дотолкова се изостриха, че те нямат разменени посланици. Руският във Вашингтон беше отзован за консултации, американският посланик също си тръгна от Москва, макар и по лични причини.
Конфронтацията на Русия с ЕС също ескалира след изгонването на руските дипломати от Чехия. В момента чехите водят истинска дипломатическа война с Русия и заплашват да затворят цялото посолство в Прага. Макар и да няма единна позиция по руските военни приготовления, ЕС изглежда все по-уплашен от руското дрънкане на оръжие. Червената линия между Запада и евразийския съюз е все по -видима и заприличва на фронтова линия.
Ако тази обстановка не е предвоенна, не знам каква е. Но си мисля, че стабилно правителство в България е задължително да има, иначе ще добавим и геополитическа криза към вече съществуващите вътрешни кризи – здравна, икономическа, политическа, социална.
Обаче… българските партии не дават никакви сигнали, че разбират какво става до нашите граници. Обладани от провинциалния си манталитет на партизанстващи политици, фокусиран върху партийния, роднинския или личния интерес, те водят
поредната партизанска война
помежду си. В тази битка държавата за тях си остана абстрактно понятие, което те така и не успяха да преведат на простонароден език.
Нинова е обсебена от личната си война срещу Борисов и все още не може да се пребори с патологията на своя отмъстителен характер. Тя е вманиачена да го победи на всяка цена, лично, по мъжки. В преследването на тази цел съсипа своята партия, съсипа кариерата на много свестни хора в БСП, съсипа и своята кариера. Тя и днес няма спирка, като вманиачен картоиграч, който е заложил всичко на една карта и със стиснати зъби чака резултата.
Другата обсебена жена е Манолова. И там битката е лично с Борисов. Две жени, един адвокат и производител на фалшиви новини се опитват да запишат лична победа срещу отиващия си премиер. Реваншизма им се изроди в парламентарна комисия, която да го разследва години назад. Дори не си дадоха труда да помислят има ли време за такова разследване.
Слави Трифонов и неговата популистка партия „Има такъв народ„ се оказаха новите партизани в тази битка. Пред тях има два избора – или да направят правителство с компромиси, но да изгубят партийния си рейтинг и част от гласоподавателите, или да си работят за партията, на която в бъдеще може да осигурят и самостоятелно управление, но само ако се върви към бързи предсрочни избори.
По всичко личи, че Трифонов е избрал да си запази партията. Върви човекът към предсрочни избори и пет пари не дава за останалото. Зер той е за шоуто, каква му е на него държавата, дето и без това казваше, че я няма…
Демократична България, които имат някакъв държавнически опит, също заложиха на партийното оцеляване и вече започнаха предизборната си кампания за избори през лятото. Те единствени споменаха сложната обстановка край нашите граници, но го направиха с половин уста и без никакво желание да поемат отговорности за внасянето на инициативи в парламента.
ДПС се притаиха и кротуват до момента, когато някой пак ще вземе властта, а те ще му направят поредната оферта да осребрят подкрепата си чрез посредник като Пеевски.
Що се отнася до Борисов - той очевидно е обиден на всички. Сега изживява последните си дни като премиер в оставка и злорадо гледа как се гърчат неговите опоненти, които смятаха да го довършат след изборите на 4 април.
Вариантите за изход
от тази всеобща партизанска война са два – или отиваме на правителство на ИТН сега, което вероятно ще бъде под патронажа на президента, защото ще се опита да координира действията си за неговото преизбиране. Или пък ще вървим към предсрочни избори и служебно правителство на президента.
И в двата случая излиза, че единственото стабилно звено в държавата остава Румен Радев. И както изглежда, в най-сложната геополитическа ситуация, която сме преживявали в последните 30 години, именно той и негово правителство ще поемат
отговорност за нашия геополитически курс
Звучи страшничко, нали! Този човек, който е очевидна креатура на Кремъл, ще трябва при оформящия се конфликт на нашата граница, да заяви ясна българска позиция като съюзник в НАТО. Ще го направи ли, или когато и на него му предстоят избори, ще се заиграва с русофилските чувства на объркани в националната си идентичност хора.
Ние на този въпрос нямаме отговор, защото и той като Трифонов упорито мълчи по външно политическите теми.
Все пак би трябвало да е казал нещо на Херо Мустафа – американския посланик в София. Тя отиде при него лично, защото знае, че в момента Радев е единственият силен човек в държавата и САЩ могат да разчитат само на него. Какво са си говорили на срещата не знаем, но не е било за времето по Великден. Казал ли е Радев, че поема отговорност да гарантира съюзническите задължения на България към НАТО и към САЩ? Дали е осъдил затварянето на въздушно пространство и на морски води от Русия в Черно море, дали е изразил безпокойство от прехвърлянето на близо 100 хиляди руски войници до украинската граница, дали е изразил съпричастност с Чехия, която в момента води дипломатическа война с Русия? Той, който беше така словоохотлив пред руския патриарх Гундяев, сега
мълчи и не ни казва нищо
А неговото мълчание, както и това на Трифонов, буди тревога не само в България.
Защото в Украйна наистина може да избухне война – това е истината. И тази война ще ни засегне пряко и дълбоко. Не само защото ще провали туристическия ни сезон, но и защото у нас благодарение на Борисов вече има не малко руско малцинство, съсредоточено по Черноморието. Как ще реагира то, ако България публично оповести враждебна позиция срещу Русия, и ако пусне на наша територия американски военни части, или пък приюти кораби на НАТО на свои пристанища.
Та ето тази ситуация всъщност иска обсъждане в парламента, докато него все още го има. Защото тръгнем ли на предсрочни избори през лятото, Радев остава еднолична власт в държавата. И то в момент, който поставя на изпитание нашата геополитическа ориентация в НАТО и в ЕС. Разбираме ли го това? И знаем ли какви последствия за българската държава може да донесе една грешка на президента?
Изглежда политиците не го разбират или не им пука за държавата. С партизанските войни помежду си, те създадоха океан от непримиримост и омраза, и единствената твърда земя май остава президентството. Щем не щем ще разчитаме на Радев и дано той помни, че освен кандидатура на Решетников, е и натовски офицер.
И за всеки случай, ако в България има гражданско общество, то трябва да се позиционира цялото пред президентството. Нека Румен Радев да разбере отсега, че всяко заиграване с геополитическия курс на страната за него ще бъде фатално и последствията няма да му се разминат по никакъв начин.