Контраразузнаването трябва да следи за финансирането на
медийни проекти, които са в посока пропаганда
Вярвам, че има достойни конституционни съдии, които да отхвърлят възражението на главния прокурор за давността на престъпленията на комунизма, казва пред Faktor.bg евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП
Интервю на Майя Любомирска
- Г-н Ковачев, какъв е Вашият коментар за срещата на върха Европейски съюз – Турция? Какво е постигнато, какви са параметрите на сделката с Турция? И дали това е стъпка в решаването на проблема с мигрантите?
- Най-напред е важно да подчертаем, че страните успяха да постигнат съгласие. Доколко то е изпълнимо, ще видим. Два са проблемите, които се очертават след тази среща ЕС – Турция : първият, дали споразумението е изпълнимо, и вторият - дали е на ръба на законността връщането на мигрантите.
От споразумението не стана ясно дали става дума за новопристигнали мигранти от 20 март нататък или за тези, които са вече на територията на ЕС. Тук голямата въпросителна е доколко постигнатите договорености са в синхрон с Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г.
- В същото време обаче оставаме с впечатлението, че се правят облекчения за влизането на Турция в Европейския съюз?
- Това не е така. По отношение на отварянето на преговорни глави за членството на Турция в ЕС, трябва да се спазват всички наши изисквания за готовност на една страна да отвори съответните глави. Няма да има разлика от изискванията пред всяка друга страна кандидатка.
По отношение на визите има над 70 условия, които сме поставили на Турция, за да може да влезе в сила безвизов режим за турски граждани, като едно от тях е изработването на биометричните паспорти. Аз смятам, че това е много трудно за постигане до юни месец, както искаше турската страна. Така че няма много лесно да се случи това изискване.
По отношение на допълнителните 3 милиарда евро, трябва да сме наясно, че те ще бъдат отпуснати, когато се изчерпат първите 3 милиарда евро и се види как са изразходвани. Едва тогава ще се говори за допълнителните средства.
По отношение на връщането на мигрантите, нелегално преминали на европейска територия, 82 000 мигранти ние ще връщаме на турска територия, а в замяна на това сме готови да взимаме до 72 хиляди сирийски бежанци, които да кандидатстват за бежански статут в ЕС.
- Това стъпка ли е в разрешаване на кризата с мигрантите?
- Смятам, че това е само един елемент, който е нужен. Ние вътре в ЕС трябва да използваме тази криза и да направим една много сериозна крачка напред по отношение на нашата европейска интеграция, много силна външна охрана на границите, като споделена отговорност. Новата служба Фронтекс, която ще работи от септември-октомври, трябва да поеме сериозно особено южния фланг на границите. Аз съм европейски федералист и смятам, че тази споделена отговорност трябва да бъде на всички страни членки за опазването на външните граници. А пък тези, които са страни на външните граници, да не се оправдават, че това било тяхна суверенна граница, а да не забравят, че това е на всички европейци граница, и затова е отговорност да я пазим.
Европа, за да бъде приемана по-сериозно в международните дела, трябва да има обща армия, общо разузнаване, общо контраразузнаване, общо командване.
- Дали сега не е моментът ние отново да поставим въпросът за приемането ни в Шенген?
- Ние си изпълняваме ангажиментите, все едно сме шенгенска страна.
- Да но не сме шенгенска страна, а само получаваме потупване по рамото, че охраняваме много добре границата?
- Въпреки всичко не смятам, че и ние сега трябва допълнително да натоварваме дебата. Не смятам, че сега е моментът, в който ще има политическа воля за приемането на политическото решение за Шенген. Не смятам, че ние трябва да бъдем разединители и да поставяме ултиматуми в тази ситуация.
- По отношение на мониторинговите доклади – отново стана актуална темата и то защото се разбра, че Румъния като че ли се откъсна от нас и явно изпълнява по-добре критериите. Докога ще бъдем наблюдавани от ЕС?
- Няма решение за Румъния за премахване на този мониторинг. Нека да се върнем назад и да видим, че ние през 2007 г. влязохме в Европейския съюз с този недостатък и сами България и Румъния се съгласиха на този вид мониторинг – или по-точно сътрудничество в тази сфера. През годините многократно са се повтаряли определени препоръки. Но за мен е важно не какво е написал някой бюрократ в Брюксел, а това как ние като български граждани усещаме справедливостта у нас. Дали смятаме, че сме добре защитени, когато ни трябва съдебна защита, дали има добра превенция на корупцията и по високите етажи на властта. За нас самите е важно това, а не заради този мониторинг. И по Лисабонския договор имаме нови възможности, такива, каквито задействаха за Полша по отношение на върховенството на закона. И пак повтарям - България и Румъния влязоха в Европейския съюз с този механизъм и ние като български граждани смятаме, че нивото на доверие в определени институции – съд, прокуратура не е достатъчно добро. И това се вижда от всички социологически изследвания.
- Пак стигаме до нереформираната съдебна система.
- Това е така. И реформата на съдебната система зависи от България, не от Европейския съюз, колко бързо ще се приемат съответните законови промени, които могат да гарантират по-ефективно съдораздаване и премахнат усещането за корупция и за натиск върху съдебната система.
- Преди дни имаше грандиозни тържества във връзка с годишнината от незаконното анексиране на Крим. Какви могат да бъдат оттук нататък действията на ЕС?
- Действията на ЕС, както и на Съединените щати са последователни, докато не се изпълнят изцяло Минските договорености.
Също така поставя се остро въпросът за освобождаването на отвлечения военнослужещ Надя Савченко, както и възстановяването на териториалната цялост на Украйна. А това включва и Крим. Ние няма как да се съгласим за Крим. Русия смята, че по отношение на други кризи в света като Сирия ще успее да запази този статус на Крим. Това е голямо морално предизвикателство пред нас.
- Това означава, че все още не може да се говори за отмяна на санкциите срещу Русия?
- През юни трябва да се вземе следващото решение по отношение на санкциите. Засега не може да се говори за отмяна на санкциите. Вече е ясна присъдата срещу Савченко. Тя е фарс Ние се противопоставяме изключително енергично срещу това и настояваме за незабавното освобождаване на Надя.. Това сме го заявявали още от момента на нейното отвличане както в ЕП, така и тук имахме специална декларация на евродепутатите на ГЕРБ.
От една страна е нормално да искаме сътрудничество с една голяма страна като партньор срещу ИДИЛ. Но искането е двупосочно и от двете страни трябва да има спазване на международноправните норми, след като се възстанови независимостта и териториалната цялост на Украйна и след като престане много агресивната хибридната война, която се води срещу Европейския съюз от страна на Русия.
Аз много се надявах, че като жест на желание от руска страна за сътрудничество Савченко няма да бъде осъдена и ще бъде освободена. Но тепърва ЕС ще реагира.
- В словото си президентът Росен Плевнелиев отново постави въпроса, че срещу България се води хибридна война.
- Не само срещу България, но и срещу целия Европейски съюз се води се такава многопластова война в информационно отношение. Виждаме разрояването през последните месеци и година вече на десетки интернет сайтове, които се опитват в определена посока да моделират общественото мнение. Виждаме и неясноти по отношение на финансирането на тези сайтове. Това е основата на хибридната война.
- Но в Германия и Франция беше поставено изискване службите да се активизират и да вземат съответните мерки за пресичане на влиянието на тази хибридна война. Нашите служби дали също не трябва да засилят действията си в тази посока?
- Всички служби са призовани във всяка страна членка на ЕС да се противопоставят на всякакъв натиск отвън. Не бих искал да коментирам българските служби как се справят с това не само спрямо Турция, но спрямо финансирането на ислямски фондации по отношение на ислямския фундаментализъм. Но и спрямо прокарването на антиевропейските и проруски и по-точно прокремълски влияния. Със сигурност и руските и турските служби извършват разузнаване на територията на България, но всяка страна има легитимното право са се защитава и да има контраразузнаване, което да следи. И особено важно да се следи за финансирането на медийни проекти, които са в посока пропаганда.
- На 14 март Вие бяхте инициатор на поредна конференция в Брюксел по темата „Изстраданата европейска мечта на България 1944 – 1989 г". Според Вас младите хора познават ли добре близкото минало?
- Това е една моя инициатива още от 2010 г, която е под надслова „Изстраданата европейска мечта на България 1944 – 1989 г". Това издание беше на тема „Знания за миналото – памет за бъдещето". Младите поколения трябва да знаят обективната истина за близкото минало на своята страна, за да не бъдат подвластни на пропаганда и манипулация и на налагането на някаква носталгия по комунистическото минало на страната. Истината трябва да се знае, тя не е нито лява, нито дясна, а фактите, такива, каквито са се случили. Затова казвам, че трябва да се четат оригиналните документи, а не интерпретациите на някой, който може и да не е съвсем добросъвестен. Затова в училище трябва да има не само сух текст в учебниците, а да има много сведения и спомени на участници, на пострадалите от тези режими, посещение на знакови места – например лагерите в Белене и в Ловеч. Конференцията беше много добре посетена. Имаше приветствия от президента Плевнелиев, от министър-председателя г-н Бойко Борисов, от заместник министър-председателя и министър на образованието г-жа Меглена Кунева, а министърът на външните работи г-н Митов беше лично на конференцията. Това показа, че всички тези първи мъже и жени на България имат отношение по темата.
Втората стъпка е много по-трудна – българските учители, които имат и по новия закон за образованието една доста голяма свобода да избират учебниците, по които да преподават историята, и начина, по който да преподават история, са много важни, много важна е тяхната роля. Може президентът или министърът да имат най-прекрасните намерения, но ако директно хората, които работят с младите – учителите, директорите, не видят това като важно за формирането на гражданското съзнание на младите хора на България, то няма да стане. Работата с учителите, за методологията на преподаването, мотивирането на учителите да преподават това знание на младите , е много, много важно. Няма образование както по времето на някой тоталитарен режим, където отгоре да се спуска програма и всеки учител да е длъжен да възхвалява този или онзи партиен вожд, по време на демокрацията – самият учител има голяма свобода, но и големи отговорности.
- Но както стана ясно, има и политическа воля да се изучават престъпленията на комунизма, нали?
- Г-жа Кунева като министър на образованието има силното желание и това се потвърди и от нейното приветствие към конференцията и тя се ангажира много сериозно с тази кауза.
Ние много често биваме обвинявани защо се занимаваме с миналото, че това никой не го интересувало. Това е една от тезите – а истината е, че сенките на това минало ни заобикалят и са в нашето настояще и в момента. Ако ние не знаем как се е стигнало до това, че България е изостанала както по времето на комунистическия режим, така и по времето на прехода в сравнение с другите централно и източноевропейски държави, това разбиране минава през знанието за миналото. И е много лесно на тези хора, които не искат да се знае това минало, за да не се анализира от младите хора защо сме стигнали до тук.
Виждам това желание на хора, като г-н Миков да не се преподава комунистическата история на България, защото можело да бъде използвано за политически цели. Това е едно послание, което чувам многократно, че трябвало да минат около 100 години, за да можело да се направи обективен прочит на историята и сега не трябвало да се преподава. Това е пълно безумие. И дали по съшия начин мисли г-н Миков и по отношение на хитлеристката диктатура и че тя не трябва да се преподава и да се изучава. И когато тези хора казват, че ние сме били крайни антикомунисти, а дали г-н Миков счита себе си за краен антифашист или донякъде само антифашист и дали има нюанси в оценката: все пак Хитлер е правил хубави магистрали, домакинствата се били добре оборудвани, индустрията е на крак?! Това е абсолютно безумна теза да се търси нюансиране в една човеконенавистна диктатура за това, че имало и добри страни.
- Приемате ли искането на главният прокурор за отмяна на поправките в Наказателния кодекс за отпадането на давността на престъпленията на комунистическия режим? Делото в Конституционния съд вече е разпределено.
- Аз се надявам, че ще се намерят достатъчно на брой достойни конституционни съдии, които ще отхвърлят това възражение на главния прокурор, което за мен е необосновано, не отговаря на никакви международни норми. В момента и в Германия се съдят все още хора над 90 години, само за това, че са участвали само в охраната на някой нацистки лагер. Това е една морална стъпка. Даже и никой да не бъде осъден по тези текстове за давността, те са задължителни, за да можем ние да минем през една морална справедливост за жертвите на режима. Честно да ви кажа, четох аргументите на главния прокурор и се учудвам и не мога да разбера защо се прави това нещо. Но може би ще има дела, които са свързани с икономиката и като че ли там е заровено кучето, както се казва. И аз чувам такива коментари, че не искат да се възобновяват дела, които са свързани с изчезването на огромни средства.