Целите на Кремъл са имперски - подриване и подчинение на съседните страни
В арсенала на Москва има 68 различни инструмента за подривна дейност, казват пред Faktor.bg Януш Бугайски и Магарита Асенова
Наскоро в САЩ излезе впечатляващо изследване за опитите на Русия да поставя под свой контрол различни зони от света – „Евразийско Разединение: Уязвимите Флангове на Русия“–(Eurasian Disunion: Russia’s Vulnerable Flanks). Автори са известният американски анализатор Януш Бугайски и българката Маргарита Асенова.Разговаряме с тях за руската опасност и мястото на България в глобалното пренареждане на света.
Януш Бугайски е старши научен сътрудник в Центъра за Eвропейски Политически Анализ (CEPA) във Вашингтон и водещ на телевизионни предавания, излъчвани на Балканите. В продължение на 26 години той е бил директор на Източно-европейската програма на Центъра за международни и стратегически изследвания (CSIS) във Вашингтон. Бугайски е автор на 20 книги, посветени на Европа, Русия, и транс-атлантическите отношения, той е и коментатор в няколко американски и европейски издания. Последните му книги са Conflict Zones: North Caucasus and Western Balkans Compared (2014), Return of the Balkans: Challenges to European Integration and U.S. Disengagement (2013), Georgian Lessons: Conflicting Russian and Western Interests in the Wider Europe (2010), Dismantling the West: Russia’s Atlantic Agenda (2009), America’s New European Allies (2009); and Expanding Eurasia: Russia’s European Ambitions (2008). Уебсайт: http://www.jbugajski.com/
Маргарита Асенова е директор на програмите за Балканите, Кавказ и Централна Азия на Фондация „Джеймстаун“ и редовен автор на изданието Eurasia Daily Monitor. Печелила е стипендия за професионални журналисти John С. Knight Fellowship в Станфордския университет за работата й върху национализма и малцинствата на Балканите. Тя е автор на глави от книги и статии в областта на сигурността, енергетиката, и демокрацията, публикувани от CSIS Press, Brassey's, Freedom House, Bertelsmann Foundation Publishers, Университета на Ню Хейвън и Фондация Джеймстаун. Тя е редактор и един от авторите на книгата Azerbaijan and the New Energy Geopolitics of Southeastern Europe (2015).
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-жо Асенова, г-н Бугайски, в САЩ излезе новата ви книга посветена на опитите на Русия да подчини и контролира различни държави в своята периферия. Защо тази тема е важна за обществото и трябва ли да бъде осветлена без митове и манипулации?
- Ние навлизаме в непредсказуемa и потенциално опасна нова ера, с нов президент на САЩ и с руски президент, който става все по-агресивен на глобално ниво. Ето защо е изключително важно да се разберат мотивите и целите на политиката на Москва, ако искаме да се гарантира сигурността на Запада и европейската стабилност. Главната цел на външната политика на Москва е да възстанови Русия като основен стълб на властта в Евразия, да ограничи влиянието на САЩ в Европа, и да разцепи Атлантическия алианс. По този начин Кремъл може да упражнява ключово влияние върху външната политика и сигурността на европейските държави, така че те или да останат неутрални, или да подкрепят експанзивния международен дневен ред на Русия.
- Какви са инструментите и механизмите, с които са постигани целите?
- Докато целите на Кремъл са имперски, неговата стратегия е за подриване и подчинение на съседните страни е прагматична политика, и обхваща страните от Естония до България, Южен Кавказ и Централна Азия. Кремъл използва гъвкави методи, включително примамки, заплахи, стимули и натиск, където националните интереси на Русия се преценяват като доминиращи над тези на всички съседи. Ние сме изброили 68 различни инструменти, използвани от Москва в арсенала на подривна дейност, включително информационни, дипломатически, кибер, икономически, социални и военни.
- Балканите са един от районите, на които отделяте място в изследването, кои са най-поразените страни тук?
- Москва гледа на Балканите като на слабо място в Европа и същевременно зона на интерес, в която могат да се манипулират латентни конфликти, да се намират потенциални нови съюзници и да се експлоатират в полза на Русия различни икономически възможности. Ние виждаме това в редица скорошни примери - предлагане на икономически стимули на Сърбия, за да се увеличи влиянието на Москва, заговор за свалянето на про-натовското правителство на Черна Гора, подпомогане на разделението на Босна и Херцеговина, окуражаване на национализма в Македония, опити да се превърне България в ненадежден съюзник на НАТО, и стремеж да се замрази статутът на Косово.
- До каква степен България е засегната от руското влияние и зависима от Русия?
- Влиянието на Русия в България е по-силно, отколкото в която и да било друга източно-европейска държава. Дори Унгария на Виктор Орбан е по-малко зависима от Москва в сравнение с България. Това е много обезпокояващо, като се има предвид, че страната е член на НАТО и ЕС, защото се предоставя на Москва платформа за въздействие върху тези две международни институции.
Както е известно, българската енергетика зависи почти изцяло от Русия, като три основни енергийни суровини - петрол, газ и атомно гориво, се внасят изключително от Русия. Разликата с Румъния, например, е драстична - тази страна не само произвежда свой собствен петрол и газ, но когато внася допълнителен петрол го доставя предимно от Азърбайджан и Казахстан. София би могла да използва същите източници, но е обвързана с Русия чрез собствеността на единствената си рафинерия "Лукойл". Румъния може да си позволи да използва свой собствен уран, който сама обогатява, защото избра канадски реактори за своята атомна централа "Черна вода". А България все още дискутира строежа на нова руска атомна централа в Белене, въпреки огромните финансови загуби и неуспешния референдум през 2013. Да не говорим, че Москва прави всичко възможно да се конкурира с Южния газов коридор от Азербайджан, предлагайки всякакви газови проекти - от "Южен поток" до "Турски поток", един от друг по-нереалистични.
Но с енергетиката не се изчерпва руската интервенция в България. Голяма част от бизнеса и политическия елит са подчинени или корумпирани от руски интереси. Значителна част от медиите са купени или повлияни от руски пари и Кремълска пропаганда. Все по-голямо навлизане се забелязва чрез различни политически формации, неправителствени организации и дори православната църква. Информационната война се води на всички фронтове в България, чрез тролове, медии, и националистически групи. Те са тези, които непрекъснато атакуват сегашния президент на България, Росен Плевнелиев, и европейските ценности, защитавани от него - ценности, които не се харесват на Кремъл.
- Кои са районите и страните, към които Москва днес се опитва да наложи влияние?
- В книгата ние се спираме на пет основни групи страни, намиращи се в съседство или в периферията на Русия, които са обект на различни методи на влияние и контрол: от северните страни като Дания, Швеция, Финладия, и Балтийските държави, до Централна и Източна Европа, включително Украйна и Белорусия, Балканите, и на изток през Южен Кавказ до Централна Азия. В някои от тях, като Латвия, Литва и Украйна, Москва използва руското малцинство или руско-говорящите като политически инструмент, но това е само малка част от нейната стратегия. В Централна Азия, например, руското малцинство намалява всяка година и, освен в Казахстан, то е на път да престане да бъде манипулируем политически фактор. Икономически Централна Азия също вече излиза от сферата на влияние на Русия, която се заема все по-уверено от Китай. Напоследък Пекин започва да се стреми да играе роля и в сигурността на района, опитвайки се да измести Русия от тази по-рано резервирана за нея сфера чрез Организацията по Договора за Колективна Безопасност (ОДКБ) - военна организация на бивши съветски републики.
Много е важно да се разбере, че Русия е в упадък и това започва да се усеща в районите, където тя не трябва директно да се конкурира с НАТО. В същото време, желанието на Путин отново да установи Русия като световна сила (make Russia great again), уважавана и всяваща страх у противниците като НАТО, го кара да ускорява превъоръжаването на руската армия, включително увеличаване на ядрения арсенал много повече от необходимото за възпиране (deterrance). В момента се забелязва особено засилване на руското военно присъствие в Черно море. Докато в Балтийско море руският флот и авиация постоянно създават провокации за натовските държави, западният алианс там е създал надежден отбранителен механизъм. Но Черно море си остава уязвимото място на НАТО, където трите натовски страни не можаха да се организират за обща защита. Със завземането на Крим през 2014 и установяване на контрол върху Абхазия през 2008, Русия практически контролира северната част на Черно море, където де факто граничи с териториалните води на Румъния, натовска държава, за първи път. Струпването на руски военни кораби и въоръжение в тази част на Черно море е огромна и твърде заплашителна.
- Идеолозите на Кремъл сега пропагандират, че новият президент Тръмп и Путин ще се споразумеят за нови зони на влияние, възможна ли е втора Ялта или това е кремълска пропаганда?
- Стратегията на Кремъл ще бъде да привлече Тръмп към идеята за новоразделение на Европа, в замяна на една голяма "антитерористична коалиция", която ще помогне на Русия да се представи като незаменима глобална сила. Като кандидат-президент,Тръмп често говореше за партньорство с Русия в борбата с международния тероризъм, явно незнаейки как Кремъл всъщност стимулира джихадизъм чрез своята брутална вътрешна и външнаполитика. Въпреки това, много зависи от характера на бъдещия експертен екип за национална сигурност и неговото виждане за Русия на Путин. Остава също и възможността, че Москва може да направи фатална грешка в сметките си, като Тръмпда се окаже много по-силно реактивен от Обама към потенциална лична обида от страна на Путин, ако двустранна сделка е била нарушена. Москва постоянно нарушава международните споразумения, но до този момент е успявала да избегне сериозни последствия. Непредсказуемостта на Тръмп може да доведе до по-опасни международни сблъсъци и в най-лошия случай даже до въвличане на двете страни в регионална война.
- В България се проведоха президентски избори, но победителят Румен Радев – пенсиониран генерал от натовската армия открито говори, че България няма полза от участие в Алианса, Крим е руски, а политиката ни трябва да е по-близка до Кремъл. Как се възприемат тези сигнали от западните ни партньори, възможно ли е българското участие в НАТО да бъде преразгледано?
- Огромен проблем на България е, че една от основните политически партии, Българската социалистическа партия, има открит афинитет към Москва, който влияе на външната политика на страната: всеки път когато правителството или президентът е от тази партия, София сменя ориентацията си и отваря врати за различни съмнителни руски бизнес, енергийни и политически интереси, често подкопавайки националните интереси на страната. Евентуалното признаването на Крим като част от Русия, например, би било предателство към Европейското семейство на България и държавите в региона като Украйна, Молдова, Румъния и Грузия, но също така ще бъде и пряко нарушение на международните закони.
Новоизбраният президент Румен Радев по времe на предизборната кампанията направи някои изказвания, които разтревожиха българските съюзници на Запад, но те все още се надяват, че той като възпитаник на НАТО с американско образование ще следва обвързаностите, които България е поела като член на НАТО. Досега няма прецедент за изключване на държава от НАТО, а и никой още не е поискал да напусне Алианса. Надяваме се това да не бъде България…
- Какви са шансовете кризата в Крим и Украйна да бъдат разрешени по дипломатически път?
- Кризата може да се разреши окончателно само ако Москва спре да подкрепя прокси бунтовниците в Донбас и върне Крим на Украйна. Шансовете това да се случи чрез дипломатически канали са минимални, докато Путин е на власт. Ние знаем от опит през вековете, че Москва разбира само от сила. Следователно Украйна трябва да бъде добре въоръжена, за да унищожи бунта в Донбас и Киев трябва да се подготви да си върне Крим, докато Русия продължава да запада икономически и в крайна сметка ще се разпадне като Съветския съюз.
Снимки в галерия: Маргарита Асенова, корицата на „Евразийско Разединение: Уязвимите Флангове на Русия“