​Виктор Лилов: Паметникът на съветската армия да бъде изхвърлен на бунището на историята

София все още се развива по инерция с планове от развития социализъм

Столицата да стане град на свободни хора със свободна воля

Кремъл води пропагандната война чрез мрежа от контролирани български медии

Виктор Лилов - арабист, мениджър в областта на културата, музикален продуцент и издател, съосновател на Black Flamingo Publishing, граждански активист. Кандидат за кмет на София и водач на листата за общински съветници, с бюлетина № 35. Член на ПП ДЕОС.

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Лилов, от Вашата биография личи, че съвсем отскоро навлизате в политиката, как ще убедите хората да гласуват за вас?

- Всъщност винаги съм бил с активна гражданска позиция и една от причините да се върна в България в края на 1992 година беше желанието ми да се включа в процеса на демократическите промени. За кратко участвах в основаната през 1997 от президента Желев партия Либерално-Демократична Алтернатива. От тогава имам честта да познавам някои от ярките личности, възродили либералната мисъл и практика в България, като Аспарух Панов, Кирил Велев, Румен Данов и Михаил Неделчев. За съжаление тази партия не успя да консолидира привържениците на либералната идея и изчезна. На практика през всичките тези години аз нямах адекватно политическо представителство и преди да се появи ДЕОС често ми се налагаше да гласувам за по-малкото зло, бях лишен от истински избор.

- Бяхте член на Гражданския съвет в Реформаторския блок, защо го напуснахте?

- Поканата да се включа в Гражданския съвет на Реформаторския блок дойде в пика на протестите срещу правителството на Орешарски. Инициативата беше на режисьора Стоян Радев, а официално ме покани Радан Кънев. За мен това беше висока чест. Оказа се, че познавам една част от хората в ГС покрай предишните си политически ангажименти. Състава на гражданския съвет и механизмите за взимане на решения чрез консенсус за мен бяха гаранция за искреност по отношение на поставените цели,свързани с истинска алтернатива на мафиотското управление на държавата. Искрено вярвах, че Реформаторският блок е носител на промени.Оказах се наивник за пореден път. Партийните апарати унищожиха Гражданския съвет, потъпкаха принципите, на които той беше изграден и го обезсмислиха. Беше безпредметно да оставам. За щастие вече можех да направя избор, без да допускам повече компромиси.

- В тази предизборна кампания ДЕОС и Зелените сякаш са “пакетирани” заедно като двете нови партии, предизвикатели на статуквото. Къде са различията?

- Защитата на природата и животът в хармония с нея са по-конкретна идея и кауза, докато либерализмът е начин на мислене, тоест по-обща категория. Ние предлагаме нашите либерални решения както за опазването на околната среда, така и за всички останали болни въпроси, възникнали пред обществото, без изключение. Правим го с мисленето на либерали и през погледа на нашата либерална парадигма.

- А ДПС? Те също са либерална партия, смятате ли че в София те са ваши конкуренти?

- ДПС трудно могат да бъдат наречени партия. Те по-скоро са нещо средно между бизнес предприятие и политически инженерен проект. Либералната реторика е само камуфлаж. Достатъчно е да споменем, че почти цялото ръководство на тази партия е с досиета на сътрудници от ДС. Най-лошото е, че поради особеностите на българската политика, тази партия продължава да държи като заложници една много голяма етническа общност и да се възползва користно от техните гласове. Имаме индикации, че ДПС ще направи опит за пробив в София и се надяваме столичани да излязат масово и да гласуват, за да намалее силата на контролирания вот.

- Каква е вашата оценка на протичащата в момента предизборна кампания и какво ще донесе тя на софиянци?

- Ние от ДЕОС някак не усещаме истинска предизборна кампания. С малки изключения представителите на управляващата партия не влязоха в дебат по управленските приоритети на града. Това определено лишава хората от възможността да направят информиран избор. Не смятаме, че рязането на ленти и предизборните ремонти са най-добрият начин да се прави кампания. Бихме искали кандидатите да се конкурират с визиите си за града, а не с предизборни обещания като от приказките на Шехерезада. С още по-голямо разочарование наблюдаваме практически пълната липса на информационна кампания за референдума. Електронното гласуване за нас крие огромен потенциал за включване в демократичните процеси на повече хора.

- Какво не достига във визията за развитие на столицата, за да може София да бъде гордост не само на софиянци, а и на всички българи?

-  Има един огромен проблем, свързан със столицата ни, който, ако бъде решен, ще подобри ситуацията не само за столичани, но и за България като цяло. Това е изключително голямата концентрация на политическа и икономическа власт, фактор който въздейства негативно, както в демографско, така и в политическо и икономическо отношение в развитието на България. Този град се управлява непрозрачно и вместо да се решават проблемите, се правят опити да се „лекуват“ само симптомите на тези проблеми. Например, вместо да се направи анализ защо все повече хора ползват личните си автомобили, се инвестира в скъпа инфраструктура, която да поеме все по-увеличаващия се автомобилен трафик. Предимство имат автомобилите, те са изместили хората и са направили града не само недостъпен, но и опасен с изключително мръсния въздух, който дишаме. София все още се развива по инерция с планове от развития социализъм. За мен са необясними урбанистични абсурди като, например, пълзящото застрояване на северния склон на Витоша.

- Твърдите, че това застрояване е абсурдно за развитието на града. А как оценявате развитието в южна посока, вместо в северна?

- Смятам че в тази посока градът има много по-добър потенциал. Южните склонове на Стара планина са много по-добра зона за развитие. За мен приоритетно би било създаването на зони с ниска плътност на застрояване, но освен това много е важно да има и цялостна политика по изваждане на културния и социален живот от центъра в посока на периферията.

- Вече изразихте в други интервюта много интересни предложения за бъдещето на София, като град за хората, бихте ли обяснили по-обстойно идеите?

- София е град с огромен потенциал да се превърне в една от най-зелените столици на Европа. Този потенциал може да бъде реализиран с промяна в приоритетите на управление. Уникалната близост на Витоша, минералните извори и множеството паркове дават на града ни голямо конкурентно предимство, но нямаме чувството, че това се осъзнава от сегашните общински съветници и кмета. Нашата визия за София е град, в който хората са в центъра на управленската политика. Град, в който общината е достъпна през мониторите на нашите компютри и смарт-устройства. Град, който се управлява прозрачно и в който е ясно за какво е похарчен всеки лев от бюджета. Това е достъпен град, в който може да изберем без притеснение как да се придвижваме, било то пеша, по свободни от паркирали автомобили тротоари, или с велосипед, по цялостна система от велоалеи. Град, в който е по-евтино за хората да ползват ефективен и достъпен обществен транспорт, а техните лични автомобили да са паркирани в специално построени паркинги, които могат да бъдат ползвани както почасово, така и с абонамент. Град, в който няма гета, а сигурността на неговите жители е гарантирана независимо от етническият им произход, цвета на кожата или формата на очите. Това да е град на свободни хора със свободна воля.

- Притеснява ли ви засилващото се руско влияние в България, някои го определят като хибридна война, имате ли наблюдения върху ситуацията в София?

- С притеснение констатирам колко сме зависими все още от Кремълската политика. Зависимостта минава не само през неразградения апарат на ДС, понастоящем приватизиран и трансформиран в икономически групировки, но и през мрежа от корупционни механизми, свързани с някои от най-нереформираните в българската икономика сектори, с преобладаващо държавно участие, като например енергийния. Друг пример е отбраната, където все още армията ни използва най-вече руски оръжейни системи. Трета линия на зависимост представлява и нереформираното МВР. Може само да гадаем колко са обвързаните с ДС хора, които все още работят там. Пример от съвсем друг разряд е пропагандната война, която води Кремъл чрез мрежа от контролирани медии - т. нар. хибридна война. Напоследък силно впечатление ми прави, че се прокарват опорни точки в защита на авторитарния режим на Асад в Сирия, където Кремъл има стратегически интереси и военно присъствие още от 70-те.

- Ще се отрази ли бежанската криза и поведението на управляващи и опозиция върху резултатите на местния вот?

- Тревожна е тенденцията на злоупотреба с неинформираността на хората.Пример е ужасяващата пропутинска пропаганда на "Атака" - партия за която мнозина подозират че е пряко финансирана от Кремъл. От друга страна, правителството очевидно не е в състояние да се справи със ситуацията на границата и това се дължи на огромния корупционен натиск, под който е поставена гранична полиция от страна на организирани мрежи за трафик на хора. Тази неспособност се прикрива, като се намират виновници сред мигрантите и се импровизират бутафорни акции, жертви, на които стават транзитно преминаващи хора, търсещи убежище в държави от западна Европа. Огромният проблем всъщност е че границата ни е сериозно пробита от трафиканти, а МВР и ДАНС очевидно нямат капацитета да се справят със ситуацията. Опасявам се, че в тази обстановка, политици ще се изкушат да печелят гласове с ксенофобската риторика и това има потенциала да задълбочи още повече проблема.

- Какво мислите за националния срам вече повече от 60 години в центъра на София да стърчи т.нар. „паметник на Съветската армия“? Като влезете в общината, вие какво ще направите, за да престане това безобразие?

- През 1993 г. тогавашният състав на СОС гласува за премахване на този монумент и за предаването на скулптурите от него в бъдещия Музей на тоталитарното изкуство. От тогава – вече 22 години – това решение не се изпълнява, защото правителствата се боят да не си развалят отношенията с Москва, която настоява „съветските паметници“ да си стоят, макар Паметникът на съветската армия да не е надгробен – както знаем, при съветската окупация на България от 1944 г. няма загинали в сражения руски войници. Но моят упрек е към общинарите. Те трябва да настояват пред правителството да се съгласи с преместването на този „паметник“. Трябва, но не вършат нищо. Като влезем в общината, ние от ДЕОС ще „ръчкаме“ този орган да настоява пред правителството паметникът да стане общински и след това да отиде там, където му е мястото – на бунището на историята бетонната конструкция, а в музея – скулптурните фигури. Общината остана глуха за възмущението на гражданите относно „Паметника на Съветската армия. Ние ще „изчистим“ ушите й.

- Какво мислите за начина, по който сегашната община се грижи за културното наследство на столицата?

- Че е лишен от визия и концепция, че се работи „на парче“. Бяха допуснати много безобразия. Например, крайно неудачните „вграждания“ на чудесните здания на градската библиотека и на Бирената фабрика в нови постройки – един хотел и някакъв административно жилищен комплекс. Това, което се получи, е кич, безобразен кич. Старите чудесни постройки бяха обезобразени и на практика ликвидирани, макар уж да са „вградени“. Или ужасното надграждане на развалините от римско време, което сега тече в Ларгото. Вярно е, че за него е виновно и министерството на културата. Общината много лесно отстъпва пред щенията на богаташи, които искат да преустроят, т.е. да затрият чудесни сгради. Такъв е случаят с „Къщата с ягодите“, този чудесен паметник на архитектурата. Тя се очаква да бъде разрушена и след това „възстановена“. Последното трябва да се чете като затрита. Като влезем в общината, ще се съпротивляваме на всякакви подобни опити и ще настояваме тя да има цялостна, промислена и дългосрочна политика, консултирана не с богаташи, а с експерти по въпросите на културното наследство.

- Какво ще пожелаете на читателите на Faktor.bg, това е една силно политически ангажирана аудитория?

- Пожеланието ми към вашите читатели е винаги да правят информиран избор. Това означава да не се отказват да търсят истината и да защитават свободата. Ние имаме огромния шанс да бъдем част от един свободен и демократичен свят, в който правото на равен шанс е гарантирано за всеки. Свободата ще ни даде сигурност и просперитет и затова трябва да я защитаваме с всички сили и средства.