В Конгреса се обмисля конкретен законопроект за обявяването на Русия за държава, която спонсорира тероризма
Лошата новина за Европа е, че не Китай и САЩ са заплахи за нея, а възможната руска агресия, казва известният анализатор пред Каспаров. Ru
- В САЩ съвсем скоро се проведоха изборите за Конгрес. В Сената републиканците запазиха мнозинство, но в долната камара, като и предполагахте, демократите са вече мнозинство. Новият временен говорител на Конгреса Нанси Пелози вече разказа за съществуваща програма за „борба“ с Тръмп. Как резултатите от тези избори ще се отразят на съдбата на настоящия американски президент?
- Изминаха повече от две седмици, но вече имам първи впечатления. И преобладаващото усещане във Вашингтон е, че предстоят тежки времена за Доналд Тръмп. Това, че болшинството от представителите в Камарата на представителите са демократи означава, че начело на всяка една комисия ще бъде демократ и те практически ще могат да започнат всякакво разследване. Както по един кръг от въпроси, свързани с изборната кампания през 2016 година и възможността руските власти да се повлияли, така и по въпроси, свързани с финансовите дела на Тръмп и неговото семейство. Нещо повече – те ще бъдат безпощадни. Такива са законите на политическите битки във Вашингтон.
Но има и нещо, което може да е утешително до известна степен за Тръмп след тези избори. И това не са повечето гласове в Сената, а това, че той най-общо успя да запази контрола си над републиканската партия. Най-опасното за него можеше да бъде да загуби лоялното отношение на съпартийците си, самата Републиканска партия да се изправи срещу него. Тогава това можеше да се окаже открит път към импийчмънт. Точно така се случи по времето на Ричард Никсън, който губейки подкрепата на водещите фигури сред републиканците, подаде оставка.
Но на проведените последни избори републиканците в Сената ги вкара Тръмп. В него влязоха онези негови съпартийци, за които той отчаяно лобираше по време на своето участие в предизборните митинги. За републиканската партия това е малък тактически плюс, но както на мен ми струва, загуба в стратегическо отношение. И причината за това, че те прекалено здраво са свързани с Тръмп. Като наблюдател на американската политика мен лично сегашната ситуация ме разстройва, защото в политическия спектър на САЩ аз винаги съм симпатизирал по-скоро на републиканците, отколкото на демократите. Преобладаването на представители на демократите в Камерата на представителите, според мен, има своята негативна страна. Там сега доминира крайно лявото крило в партията. Но това в крайна сметка си е американска работа.
- Как резултатите от изборите за Конгрес ще се отразят на политиката на САЩ по отношение на Русия?
- Бих казал, че отношенията на САЩ към Русия и към Украйна са две теми, неразривно свързани. Най-важният въпрос в отношенията между Русия и САЩ това е руската агресия към Украйна. В това отношение всичко е много ясно определено и никаква промяна не трябва да очакваме: американската политическа класа е силно консолидирана в отношението си към Путин, вземайки решение за максимална политическа защита на Украйна. И нищо не се е променило след последните избори. Нека да си спомним, с какво въодушевление беше приет знаменитият закон за санкциите към Русия на 2 август миналата година, които сега методично се реализират. Тогава демократи и републиканци в Сената и в Камарата на представителите гласуваха почти единодушно и дори се шегуваха, че Кремъл е успял да направи невъзможното – да създаде еднопартийна система в САЩ. И това се случи, но по един единствен въпрос – отношението към режима на Путин.
Между другото, има една чудесна новина относно представителството в Камарата на представителите: единственият поклонник на Путин — Дан Рорабахер, загуби на изборите. И сега, когато той вече е извън Конгреса, ще започне разследване на неговите финансови дела и множеството канали, през които Москва го е захранвала финансово.
- Колко вероятно е да стигне до импийчмънт на Тръмп?
- Ако републиканците бяха загубили Сената, той беше сигурен. Тогава съпартийците на Трамп щяха да си направят извод, че трябва да се отърват от него по най-бързия начин. Но това не се случи. И сега настроенията в републиканската партия са следните: "Лош или не Тръмп ни е нужен и трябва да се държим за него". Освен това, това че той е президент, е от голяма полза за тях. Например, назначени са двама нови съдии от консерваторите. Така че, оставането на Тръмп до 2020 година сега вече е възможно. Но в същото време управлението на Тръмп през следващите две години ще бъде в ситуация на постоянни разследвания и атака от страна на медиите.
- САЩ подготвя втори пакет санкции. Разполага ли Тръмп с някакви други инструменти, за да ги смекчи?
- В съответствие с закона, приет от американския Конгрес още в 1992 год., приближава денят, когато ще стартира вторият етап от така наречените "химически санкции". Президентът САЩ е достатъчно влиятелен човек, но нищо повече. Той има възможността да спъва по някакъв начин закона, безусловно, но те са твърде ограничени. Още повече, че болшинството от членовете на неговия кабинет, ключовите фигури в него – държавният секретар Майк Помпео, министърът на отбраната Джеймс Матис, имат много ясно отношение към режима на Путин, което съвпада с това на Конгреса. Така, че аз не мисля, че Тръмп едва ли ще тръгне открито на някакви пропутински действия. Ще ви припомня, че на 3 януари, когато се свиква Камарата на представителите, ще започнат редица други разследвания, тъй като съвсем скоро ще излезе и докладът на Мюлер. В тази ситуация Тръмп няма да посмее явно и активно да се противопоставя на закона за санкциите.
- Помощник-държавният секретар по международната сигурност Кристофър Форд обеща, че новият пакет от санкции ще бъде "драконовски". Наистина ли си струва чакането?
- Въпросът е, че текстът на този "химически закон" е много размит. Възможният обхват на санкциите е доста широк. Например, да понижим нивото на дипломатическите отношения: можем да говорим за затварянето на консулства, но може да се стигне и до прекратяване на дипломатическите отношения. Или ограничаване на финансовата дейност на руските компании: теоретично биха могли дори да стигнат до излизането от системата SWIFT. Струва ми се, че степента на твърдост на новия пакет от санкции ще бъде някъде в средата на тази скала. И дори и да не стигне до скъсване на дипломатическите отношения, да бъде прекъсната връзката със SWIFT, мерките ще бъдат доста сериозни.
Освен това има и други инициативи. В Конгреса се обмисля конкретен законопроект за обявяването на Русия за държава, която спонсорира тероризма. Мисля, че новото мнозинство в Камарата на представителите ще ускори неговото разглеждане. А на 16 ноември в Атлантическият съвет бе представен доклада на Форума "Свободна Русия" със "списъка" на Путин - препоръки за налагане на санкции на ключови лица, свързани с режима на Путин.
- Колко вероятно е в тази напрегната ситуация Владимир Путин да вземе решение за нова военна авантюра?
- Ще бъде много трудно да направи това по две причини. Първо, всички санкции, които обсъждахме, са не само наказание за престъпленията, извършени от Путин, те имат и предупредителен характер.
Нека да си представим нещата в бъдеще. Аз дори нямам предвид зелените човечета в балтийските държави, а да си представим, че Путин се активизира в Украйна и направи опит да прилапа Мариупол, Славянск и Краматорск по "политически път", както би казал някой си Пушилин един ден, с други думи – да разшири територията на Лугандония. В отговор Съединените щати незабавно ще включат електрическия нож на пълна мощност по същия "химически закон". Ще се изключат от SWIFT и ще отзоват посланика. Путин прекрасно разбира това. Но това съвсем не е най-важното нещо, най-важни са вътрешно-политически промени в Русия.
Масовото настроение ще се промени значително. Както отбелязват социолозите, повечето анкетирани и респонденти говорят за нарастване на дълбокото разочарование от политиката на Кремъл. Не би било съвсем точно да се говори за разрастването на протестните настроения, но това разочарование става вече масово, то завладява вече и бившите поддръжници на Путин. Повечето хора започват да осъзнават три истини. Първата най-кратко може да бъде формулиран като "Путин е крадец". И в тази фраза Путин се възприема не просто като физическо лице (въпреки че той със сигурност е най-големият крадец), а като олицетворение на цялата система на властта. Втората е липсата на икономически перспективи и като следствие на това и третата истина - влошаването на социалното положение на основните групи от населението, блокирането на всички социални асансьори за младите хора, липсата на перспективи.
Изглежда, че в такава ситуация, ако можете да погледнете през очите на Путин, би било добре да подтикнете обществото към някаква малка, победоносна война. През 2014 г. настроенията също не бяха по-оптимистични, но идеята за Крим порази сърцата на много от нашите сънародници. Обаче категоричният отговор на въпроса за перспективите след това военно приключения ни дават многото изследвания: още веднъж подобно зомбиране на обществото не може да се случи. Данните на "Левада Център", който е доста лоялен към властите, показват, че хората са преситени от тази истерична антизападна пропаганда. И повечето от тях подкрепят подобряването на отношенията със Запада.
Следователно, Путин може да вземе решение за някакво военно приключение само в състояние на крайно отчаяние. И мисля, че в неговото най-близко обкръжение тази перспектива също се приема скептично. Ако въпреки това запътилият се за рая руски лидер се реши на подобна стъпка, ще се провали поради консолидацията на военно-политическия естаблишмънт в Съединените щати, за което вече говорих. Залагайки на Тръмп Москва направи грешка. В случая, че бяха спечелили хората на Клинтън, щеше да има някаква поредно рестартиране и натиск върху Кремъл, но далеч по мек. В края на краищата импулсът в тази посока се задава от демократите днес и тяхната антипитунска ожесточеност е до голяма степен конюнктурна: това е преди всичко анти-Тръмп, заради позицията на Тръмп за НАТО – това е едно от най-уязвимите му места и те го атакуват именно в тази посока. Спомняте си колко спокойна, умерена беше политиката на Обама: "Кажи на Владимир, че във втория мандат ще бъда по-гъвкав." А днес същите тези хора са най-яростните критици на Путин.
- Наскоро Ангела Меркел заяви, че на фона на евентуално оттегляне на САЩ от договора за премахване на ракети със среден и по-малък радиус на действие, тя подкрепя идеята Емануел Макрон да създаде единна европейска армия. И ние имаме нужда от нея, включително, за да защитим Европа от Русия. Европа все още се страхува, че Путин ще вземе решение за ново анексиране?
- Изявлението на Макрон беше доста смешно. Той каза, че европейската армия е необходима, за да се защити Европа от Китай, Русия и Съединените щати. И причината за тези думи, разбира се, е ужасът, който Европа изпитва заради отношението на Тръмп към НАТО и преди всичко към член 5 от Устава на Северноатлантическия алианс, който третира принципа на колективната сигурност. Всъщност, на тази "пета точка" се крепи мирът в Европа. И всички усилия на хибридната война, която Путин води срещу Запада, са насочени именно към подкопаване на доверието на европейците в Алианса. За да ги плаши, руският президент повтаря постоянно, безкрай пъти, че в случай на военна конфронтация с НАТО (т.е. при отблъскващи операции от зелените човечета в балтийските държави) той ще бъде готов да използва ядрено оръжия.
Известният въпрос на Хитлер към Запад: "Готови ли сте да умрете за Данциг?" - сега се превърна във постоянен въпрос на цялата Путинска пропаганда: "Готови ли сте да умрете за Нарва?" И това се случва още преди Тръмп да спечели изборите - през 2014 г. Представяте ли си какъв неочакван подарък получи Москва, когато един обикновен спекулант по недвижими имоти и шоумен, участвал в кампанията за президентските избори в Съединените щати, започна изведнъж да повтарят същите тези мантри? Като се започне първо с разсъжденията дали САЩ са готови да се борят за Естония, която е "предградие на Санкт Петербург" и продължим с коментарите си за някакви "агресивни черногорци", които се присъединиха към НАТО и които са готови да въвлекат всички във нова световна война. Тоест, Тръмп демонстрира с цялата си реторика колко изключително неприятни са му НАТО като организация и член 5 от неговия Устав. И по-специално, защото, когато става дума за колективна сигурност и отбрана, винаги се има предвид преди всичко Съединените щати. Кой друг от членовете на - НАТО може да защити Естония от руската агресия? Черна гора?
Въпросът не е дали Тръмп по някакъв начин е зависим от Москва. Това, което е много по-лошо: отношението му към НАТО е искрено и независимо. В него той вижда ролята на Съединените щати в световната политика. Това е много по-голяма находка за Кремъл, несравнима с всеки друг агент, защото подобно на всеки един московски идот, той действа в съответствие със собствените си убеждения. Въпреки огромния натиск от страна на целия му екип - вицепрезидент, секретар на отбраната, държавен секретар, Тръмп никога не е изрекъл и една фраза, че ще се придържа към принципа на колективната отбрана. И това, разбира се, повдигна въпроса за сигурността на европейските държави.
- Какви са начините да се защитим в тази ситуация и колко реалистични с те?
- Мисля, че цялата тази риторика за европейска армия е абсолютно нереална. И думите за заплахите на Съединените щати и Китай са просто една учтива форма, която ви позволява да заобиколите същността на истинския проблем: Тръмп не е склонен да защитава европейските страни от потенциална руска агресия.
Нещата стигнаха до там, че Германия започна сериозно да обсъжда възможността за придобиване на ядрено оръжие. И дори обмисля възможността за обединяване на ядрения потенциал на Франция и Англия, което Германия е готова да финансира. Всичко това, както и говоренето за създаване на европейска армия, е отражение на създалата се паника: за пръв път от времето на съществуване на НАТО Европа остава без американска зона на безопасност и американска охрана. И, разбира се, е съвършено ясно, че заплахата са не Китай и САЩ, а възможната руска агресия.
И това е лоша новина.
Но хубавото в тази ситуация е, че всяко действие ражда противодействие. И на практика целият американски военно-политически естаблишмънт е консолидиран в своята проатлантическа позиция. Две години в Белия дом има човек, за когото Москва само може да мечтае, но готовността и решителността на САЩ да се противопоставят на руската агресия в Европа са по-големи от преди две години. Извършени са редица военни стъпки: войските на НАТО постоянно са на територията на Полша и на балтийските държави, въоръжението се засилва в случай на конвенционален конфликт, се провежда въздушен контрол. Така че на въпроса: "Готови ли сте да умрете за Нарва?" Западът (оставям на страна Тръмп) достатъчно категорично отговаря: "Ние сме готови да се бием в случай на агресия от ваша страна, а с вашия ядрен шантаж няма да ни уплашите".
Такава е диалектиката – единство на противоположностите. Мисля, че нещата ще бъдат решени само когато Тръмп си тръгне от Белия дом.
- Кремъл очевидно не възнамерява да прекрати прикрития шантаж по отношение на Северна Корея. Ню Йорк Таймс и Wall Street Journal публикуваха статии на 12 ноември, базирани на данните от космическото разузнаване в САЩ. От тях произтича, че КНДР наскоро подготвя тайно 15 пускови бази, от които да изстрелва свои ракети.
- Ядрената офшорна мрежа на Путин, която естествено продължава да съществува, ще нагнети ситуацията още повече. Условният "успех" на Тръмп по отношение на Северна Корея (нямаше нови тестове, нямаше нови експерименти, някои от площадките бяха закрити от севернокорейците) беше постигнат само благодарение на посредничеството на Китай. Китайците имат много големи лостове за влияние върху режима на КНДР и не се интересуват дали Северна Корея притежава ядрени оръжия по редица причини. Най-понятната от тях е: ако КНДР бъде призната за ядрена държава, за два месеца и Япония ще се превърне в ядрена държава, още повече че пред нея няма технологични пречки за това. И заради това Пекин толкова много помага на Тръмп. По това време Тръмп създаде партньорски отношения с министър-председателя Ши, но след като американският президент започна тежка търговска война срещу Китай (до голяма степен оправдана), трудно може да се разчита на активната помощ на китайците в корейската посока.
Но все още има възможност нещата да се обърнат. Предстоят преговори между Китай и САЩ по търговски въпроси. И ако бъде намерено някакво решение, като страничен ефект Пекин може да се върне към опцията да оказва силен натиск върху Ким Чен-ун.
Превод: Faktor.bg