Д-р Антония Първанова е депутат от НДСВ през периода 2001 и 2005 г. Заместник-председател е на комисията по здравеопазване. Инициатор на идеята за създаване на фонд „Ин витро”.
През 2005 е определена за евронаблюдател, а през 2009 е избрана за член на Европейския парламент, заместник-председател на Алианса на либералите и демократите за Европа. Та е единственият български член на Европейския парламент, който досега е номиниран от колегите си за „Евродепутат на годината”.
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-жо Първанова, как в Брюксел отекват скандалите с агент „Буда”?
- За европейците, ставащото у нас с тези досиета и папки е абсолютна екзотика. Ние сме уникален случай. Темата е много деликатна, защото подобни неща не се случват в другите страни. Колегите в парламента са доста шокирани, защото четат материали за българския премиер в западни медии, на които имат доверие, повече, отколкото ние имаме на нашите. Тези разкрития за миналото му определено ги притесняват. Намират ги за странни, ненормални, чувам комбинация от коментари, които в никакъв случай не издават доверие. По-скоро европейците се питат за каква държава иде реч и как ще се справим с този проблем?
- Трябваше ли заради скандала „Буда” Борисов да подаде оставка?
- Ще отговоря като гражданин всичко около тази история стана толкова мътно и размито, че трудно е да се види каква е истината. Теренът е много разкалян. Лично аз не виждам положителен изход от този скандал. Ако съм на мястото на Борисов и ако тези папки са изфабрикувани ще направя всичко възможно, последователно да защитя с факти и аргументи позицията си и да изчистя открито името си. Но ако става дума да се прикрият факти, то да подава оставка и да приключва този театър. Като държава създаваме много лошо впечатление в Европа, на недоверие. От друга страна случващото се влияе негативно на обществото. Реално управлението на Борисов е един непрекъснат низ от такива скандали. Хората се умориха. Обикновеният гражданин се пита какво става, на кого да вярват, нищо не се изяснява, а това винаги подхранва съмнението, че има нещо скрито, нередно, задкулисно. И за това резултатът е спад в доверието към институциите, а четирите основни ги държи ГЕРБ. Ето трети месец Конституционният съд не може да работи, защото е заложник на парламента. Всичко, което гарантира държавността и демокрацията в държавата е по някакъв начин окаляно и функционира с нарушен баланс. Хората, не се чувстват пълноценни и затова младите бягат, бягат от родината си.
- Но проектът „Борисов” стартира по времето на НДСВ, бяхте ли наясно какъв човек издигате, имаше ли яснота за неговото минало и връзките му с лица от силовите групировки?
- Аз съм в НДСВ, от самото създаване на партията. Борисов не беше толкова познат и популярен. Никога когато се обсъждаха формирането на листи, на политическия и икономическия екип, той не е участвал. Даже никой не го знаеше. Не си спомням неговата кандидатура да е обсъждана и по-късно след изборите 2001 г. когато се сформира парламентарната група. По-скоро той се появи покрай кръга на Пламен Панайотов, Стоян Ганев и Даниел Вълчев. В интерес на истината и не сме били питани и сме нямали възможност да си кажем мнението тогава. Разбира се още след назначаването му за главен секретар започнаха да се появяват публикации за миналото му, но не толкова организирано и скандални, както в момента. Но на тази мръсотия трябва да се сложи край, скандалите не са в интерес на държавата.
- Как в Брюксел приеха българската позиция, че Хизбулла е замесена в атентата в Бургас?
- Бяха по-скоро смутени, че в европейската преса предварително беше оповестено, какво ще се случи в България на предстоящия консултативен съвет при президента. Европейските мнения за свързването на Хизбулла с атентата са разнопосочни, партньорите ни искат сериозни доказателства, питат каква е координацията на разследването. Търсят се мнения и от политически и дипломатически източници дали това признание България го е съгласувала и с кого. Ние като евродепутати не можем да дадем ясен отговор, защото ако са водени такива консултации най-малкото, европейският парламент не е бил уведомен. Странното е, че щом колегите на най-високо ниво – председатели на групи задават въпроси, значи и те не са знаели за такива консултации, но все пак възможно е да са били проведени. По-скоро стряскащото е, че започна кампания срещу позицията на България. По-голямата част от сериозните международни медии твърдят, че страната ни се превръща във фронтова линия между Израел и Иран. Това също е един опит за манипулация на политическите решения, които предстои да се вземат. Аз все пак се надявам да няма лоши последици за страната ни, а „обоснованото предположение”, което беше направено от управляващите наистина да се потвърди и от разследващите. Колегите от европарламента бяха притеснени, че прокуратурата в Бургас не е била съгласна за изнасянето на тези данни в публичното пространство. Смущаващи са и коментарите на главния прокурор, че това решение е политическо и че тепърва тези изявления трябва да се превърнат в годно доказателство и да издържат в съда. От друга страна свидетели сме и на реакциите на президента и политическите сили. Като човек, който познава начина на взимане на решения в европейския парламент смятам, че тези разминавания на институциите в България ще бъдат използвани от страните, които имат намерение да не включат Хизбулла в черния списък, да поискат удължаване на срока, изчакване или допълнителна информация.
- Каква друга тактика можеше да приложи България?
- Моето мнение е, че трябваше да се положат максимални усилия за преговори с ливанското правителство, използвайки включително и влиянието на европейските институции. Да се стигне до замесените в атентата лица, идентифицирани като самоличност от нашите служби. Те да бъдат открити, разпитани, вярвам, че щяхме да получим съдействие от Ливан. Сега много се съмнявам, че тези хора ще бъдат намерени, че ще се стигне до тях. Избърза се, трябваше да се направят още стъпки за да можем да сме сигурни, че разследването ще бъде прецизно и в интерес и на нашата страна и на целия Европейски съюз. Има реално много сериозни основания Хизбулла да бъде включена в черен списък, но изиграхме картите прибързано и неправилно. Имахме малък коз и побързахме да го извадим.
- До колко е реална истерия с нетърпимостта на британците към българските имигранти?
- По-скоро е преувеличена. Англия е доста консервативна страна, островна и има един капацитет на насищане с имигранти. Проблемът е, че различните чужди общности взеха да доминират в големите градове над месното население. В Лондон например само 4 от 10 жители са кореняци британци. Това създава няколко негатива – голяма степен на конкуренция за разпределяне на ресурси и съответните работни места. Насаждане на скептицизъм и усещане в местното население, че не вижда облика на собствената си страна и не може да влияе на този облик. В същото време политиците са отворили максимално емиграционния пазар и сега не могат да обяснят на хората, които гласуват за тях защото трябва да понесат всички тези негативни ефекти. Великобритания от всичките страни членки на ЕС е дала най-много разрешителни на имигранти. Натрупали са се големи нелегални общности и се повишава нивото на престъпност. Когато се създаде една такава амалгама в нея започват да виреят всякакви криминални практики.
- Защо обаче България и Румъния попаднаха в устата на вълка?
- Проблемът е, че на Острова за България и Румъния не се съди по коректно работещите и учещи хора от нашите държави, а се съди по тези, които са на улицата – ромите, които просят, вършат престъпления. Това е стряскащо за британците. Но тази нетърпимост не е официална политика на управляващите, а се лансира от някои медии и политически формации, крайно десни като на Найджъл Фараж. Той няма нищо общо с нашите надъхани политици от този спектър. Фараж е умен и примерен човек, но невероятен провокатор, крал на провокаторите. Фараж провокира британските медии и политици, за да може в европарламента да се отворят дебатите, че в емиграционната политика на ЕС всяка държава си прави каквото си иска, а след това се оплаква от останалите. Тази тема иска да фокусира Фараж. Грешката е че нашите медии се включиха в тази игра, а нас ни наблюдават по ред причини с малко по-голям скептицизъм. Убедена съм, че в крайна сметка тези провокации не са насочени към българите, а целят да се стартира в Европа дебат за създаване на регулиращи механизми за имигрантите.
- В края на мандата на ГЕРБ, смятате ли, че правителството успя да счупи гръбнака на организираната престъпност?
- Управляващите изглеждат като в състояние на замъглено съзнание. От една страна ни засипват с информация за заловени престъпници, за образувани знакови дела със звучни имена – „Октопод”, „Наглите”, „Захарни петлета и т.н., а в същото време хората нямат усещане за сигурност в държавата и смятат, че институциите не са се справили. За съжаление същото е и усещането в Европейската комисия и то е отразено в докладите за България по отношение на организираната престъпност и корупцията. Шуми се само по определени дела, но не се знае какво става с контрабандата на цигари, трафика на хора, синтетичната дрога, проституция източването на еврофондовете? Това също е организирана престъпност. Брюксел не гледа с доверие на твърденията от България, че тези проблеми са решени.
- Има ли опасната скрита бомба, която ГЕРБ заложи за бъдещото управление на страната?
- В това управление на високи постове и повсеместно бяха издигани хора без необходимата квалификация и професионален опит. Падна нивото на администрацията, падна качеството на работа и грешките не закъсняха, видими са във всеки сектор. Но от подобна ситуация трудно се излиза, защото качествена, компетентна администрация се отглежда много трудно, това е най-деликатният момент в една държава. Каквото и правителство да дойде на власт, то може да бъде съсипано с некомпетентна администрация Но и как да вирее качествена администрация след като управляващите от ГЕРБ в рамките на един ден по три пъти си сменят позицията и мнението. Затова и премиерът често става обект на присмех, а думата му не тежи. Няма човек, който може да знае всичко, но проблемът на премиера е, че няма качествен екип от експерти. Така се появяват противоречиви неща, а понякога и глупости. Администрацията е политизирана, уплашена, не смее да дава ясни и смели решения. Така че проблемът с калинките не е само в дипломата, проблемът е, че цялото това управление се превърна в символ на некомпетентност и на много нисък стандарт на всяко ниво на държавата.
- Обществена тайна е, че медиите винаги вървят след победителите, но това ли е само причината да сте недоволна от тях и да ги критикувате?
- Проблемите с медиите идват от политическата регулация. Международната статистика показва, че през 2005 г. България се движи около 38 място по свобода на медиите, а от периода 2009 до 2013 г. падаме на 87. Управляващите винаги се представени в положителен смисъл, а негативът остава при другите политически сили. Аз съм дала през последните години повече интервюта за европейски медии отколкото за родните, никой не ни търси и не ни отразява. Всичко това не е случайно, то е следствие от концентрацията на медиите от една страна и непрекъснатите поръчкови заявки на ГЕРБ, кой да бъде отразяван и как. На второ място проблем е самоцензурата която си налагат вече много медии и журналисти. Третият елемент е участието на медиите в обществени поръчки и в програми финансирани от държавата с европари. Естествено е, че поръчките ги получават послушните. Далеч съм от мисълта да виня само журналистите, защото много от тях са на колене и нямат избор. Когато трябва да се оцелява явно се правят и компромиси, а най лесно е когато някой е на колене, да го накараш да падне и по очи. Това се случи с българските медии – на колене, по земя и с камшик им подаваш моркова. Въпросът е когато си отиде тази власт, от къде ще намерим свободни журналисти с необходимия морал и ценности? Старите ги пратиха на улицата, защото не се съгласиха с това което става, а младите живеят в среда, в която им се набива, че трябва да се пишат жълти мръсотии, да се търси негативното, и само да слушат и да изпълняват.