На този етап има отчетливи тенденции три партии - ГЕРБ, БСП и ДПС да намерят място в следващия европарламент, казва пред Faktor.bg социологът от агенция „Тренд”
Интервю на Светослав Пинтев
- Г-жо Славкова, карнавализацията -понятие, въведeно в литературознанието от Бахтин, сякаш е приложимо в политиката ни. Политиците се специализираха да слагат маски. Това ли е една от причините за отдръпването и враждебността на хората към политическата класа?
- Враждебност и отдръпване са много точни думи, които описват отношението на хората към политическата класа. Независимо от коя партия са. Забележете, ниските стойности на положително отношение към парламента. И това в голяма степен важи за всички парламенти. Дължи се именно на факта, че парламентът е събирателен образ на политическата класа. Неспазването на обещанията и облагодетелстването на политиците, когато влязат във властта, независимо от позицията си, също отблъсква хората. Всички са под един знаменател – маскари. Това натрупване на хронично недоверие прави хората враждебни и отдръпнати. В света на социалните мрежи е още по-видна тази враждебност.
- Чуха се гласове, че БСП и Радев готвят някакъв преврат, че цел на Москва вече е превръщането на България в президентска република. Как гледате на такива твърдения?
- Като анализатор предпочитам да боравя с реални факти, а не със твърдения и неясни хипотези. Тук влизаме в една дълбока тема свързана с устройството на държавата. Искрен скептик съм по отношение на всички предложения и желания за смяна на системата. У българина има едно специфично чувство, че ако нещо не става така, трябва да се промени генерално. Много често сме чували призивите за “смяна на системата“ като панацея за нещата, които смятаме, че не могат да се решат по-друг начин, с други средства. Тук ще цитирам моя колега Димитър Ганев, който в своята книга „Пътят към конституцията“ изследва подробно създаването на конституцията след 1989 г. Много точно отбелязва, че една от основните цели на създателите й е недопускане на концентрация на власт в ръцете на един човек. Твърдо вярвам, че в реална ситуация изправени пред такъв избор, ще погледнем по друг начин на такава генерална промяна.
- А как ще коментирате позицията на Румен Радев за събитията във Венецуела?
- Интересна е позицията на президента по този казус. Заставането на позиция различна от българската държава и общата позиция на ЕС спрямо събитията във Венецуела вкарва президента в неблагоприятна международна позиция. Трябва да имаме предвид, че този казус е доста периферен за българските граждани най-малкото поради географски причини и трупването на дивиденти от каквато и да било позиция е трудна задача.
- Властта сякаш нехае, че паравоенни формирования разпространяват призиви за въоръжен преврат, записват доброволци, снимат се с „Калашников“. Имат и политически амбиции - "преходно правителство", нов Народен съд. Не е ли пасивността престъпна небрежност?
- Не трябва да подценяваме работата на българските служби и смятам, че ако нещо не е обществено достояние не значи, че няма определени действия. Както вече споменах, в света на информационните технологии, включването в подобни групи и инициативи не е изобщо трудна задача. Смятам обаче, че това са позиции по-скоро на принципа на организирането на протести в социалните мрежи. Колко пъти сме били свидетели на декларативна позиция за участие в даден протест, надхвърлящ хиляди участници, а в реалност участниците са малобройна група. Надявам се да се окажа права в този паралел.
- Казахте, че се наблюдава ерозия на доверието към ГЕРБ, което обаче по никакъв начин не се прибавя като доверие към БСП. Това не е ли ниша за т.нар. градска десница? Каква е най-отчетливата тенденция в нареждането на пъзела „евроизбори“?
- Има сближаване между две големи политически партии, което не само ние, но и други колеги отбелязват. Сближаването се дължи на спад на ГЕРБ, а не повишаване на подкрепата на БСП. Трябва да имаме предвид, че двете политически партии печелят от сблъсъка помежду си. Колкото по-тежка е битката, толкова повече се мобилизират електоратите на двете партии. Нека си припомним предсрочните парламентарни избори 2017 г., тогава сблъсъкът между ГЕРБ и БСП изсмука останалите малки политически играчи – Движение 21, АБВ, Реформаторски блок и т.н. Смятам, че тежък сблъсък, какъвто се очертава на тези евроизбори, в голяма степен ще доведе до сходна ситуация. Ще наблюдаваме социологическите данни и в следващите месеци, когато кампаниите ще се разгръщат, за да бъдем точни в прогнозите си. Отчетливи тенденции, освен видните, че ГЕРБ, БСП и ДПС ще намерят място в следващия европарламент, е трудно да се правят към настоящия момент.
- БСП обяви на конгрес, че застава зад Елена Йончева, превърна я в своеобразен фетиш на похода си към властта. А тя дори не е член на партията. Това добър ход ли е? Социологията има ли инструменти бързо да „види“ как подобни ходове се приемат от избирателите на партията?
- Съвсем естествена е позицията на БСП спрямо Елена Йончева. Независимо дали е член или не на партията, тя се превърна в нейно острие. Една интересна битка се очерта през януари. БСП се опитаха да разкажат, че активизирането на прокуратурата спрямо Йончева е битка на ГЕРБ срещу Йончева, заговори се за репресии и т.н. Този разказ най-вероятно се е възприел от електората на БСП. От друга страна неяснотата покрай ситуацията с Боил Банов и острата реакция на ГЕРБ в този казус, създава разказ за електората на ГЕРБ. Такива ходове ще наблюдаваме до края на евроизборите, а и след това ще се пренесе за местните избори. Социологията „вижда“ много неща, тя мери пулса на обществените настроения. Въпросът винаги е доколко хората се вглеждат в данните извън партийни пристрастия и желания.
- Казахте, че Румен Радев опитва да се позиционира както трети политически субект и трябва да даде по-категоричен отговор ще застане ли зад нов политически субект. Как си представяте, че ще изглежда този субект?
- Президентът има ясна линия в своите изказвания. В речта си от септември месец, той каза, че не вижда алтернатива, с което направи дистанция от БСП, които се опитват да се представят като алтернатива на правителството, позиция нормална за всяка опозиция. Смятам, че заиграването от страна на президента, на който и да било президент, с позиции за политически субекти е по-скоро грешна стъпка. Времето ще покаже дали президентът ще припознае даден политически субект или дали той самият би оглавил такъв. Би било несериозно да се дава категорична оценка, както и как би изглеждал този субект.
- Което ми напомня, че феновете от доста време напразно чакат новия политически субект и на Слави Трифонов, но сякаш времето му отмина?
- За да мерим потенциал на някоя нова звезда, все пак трябва да имаме такава заявка. При новите играчи много неща са важни за техния успех – конюнктурата, кой е начело, с какви обещания идва и как ще се продаде на електората и т.н. Когато сме на прага на избори, винаги възникват два въпроса – какви коалиции ще се образуват и ще има ли нов/и политически играчи. Oт доста време вече говорим , ще създаде или не партия Слави Трифонов. Освен опозиционно говорене от трибуната на шоуто си, в момента не виждаме друга активност от страна на Трифонов и по-скоро съм скептична, че ще видим инициатива за евроизборите от негова страна.