Русия милитаризира Черноморския регион, превръща Кримския полуостров в непотопяем самолетоносач
Ако не беше сдържащият потенциал на НАТО, най-вероятно студената война щеше да стане "гореща", казва пред Faktor.bg атлантикът
Интервю на Мая Георгиева
- Ген.Събев, вие сте първият военен представител на България в НАТО след присъединяването ни към Алианса, правилен ли беше изборът на страната ни?
- Изключително правилен. Това беше един геостратегически приоритет на България в този период. Благодарение на това, че политическите сили тогава се обединиха около него, макар и след продължителни колебания и противопоставяния, този приоритет беше реализиран на 29 март 2004 с присъединяването и пълноправното членство на България в Алианса. Този стратегически приоритет оказа и ще оказва изключително влияние върху България, гарантирайки в съюзен формат националната сигурност на страната. Това, между другото, е основната притегателна сила на Алианса и има още страни, които да желаят присъединяването към организацията. НАТО днес гарантира сигурността и отбраната на 900 млн. граждани от Северна Америка и Европа, от които над 100 млн. са от източния фланг на Алианса. Седем от осемте членки на бившия Варшавски договор днес са съюзни държави в НАТО.
- Успя ли България да се утвърди като достоен член на Алианса, какво постигнахме и какво пропуснахме през тези 15 години?
- Това е ключов въпрос и днес, когато се готвим да честваме 15-годишнината от членството на България в Алианса и 70-годишния юбилей от създаването на НАТО, много ясно трябва да си отговорим на този въпрос. Аз считам, че България положи редица усилия да се утвърди като адекватен член. Тя вече има 15-годишен опит в работата и на цивилните, и на военните структури на НАТО. Участва във вземането на всички политически и военни решения, има и своето участие в командните структури на Алианса, участва над 15 години в съюзни операции и учения. На пръв поглед като че ли България е напълно интегрирана и може да се каже, че е адекватен член на Алианса. Но по-задълбочен анализ показва, че България пропусна и редица неща през тези 15 години, за да може да се даде категорична оценка, че тя е напълно адекватен член на НАТО, напълно интегрирана политически и военно в организацията, и дава своя адекватен принос към колективната отбрана. Редно е днес да си зададем редица въпрос в рамките на един критичен анализ, като например: изградихме ли по-модерна, съвременна и съвместима армия, която да е напълно адекватна на националните и съюзни мисии по сигурността и отбраната. Дали през този период отделяхме нарастващо средства за отбрана, за да можем да изградим такава армия, за която стана въпрос, и как ги изразходвахме? Защо България след 15 години членство в НАТО продължава да разчита на съветско-руски основни бойни платформи, които са несъвместими със стандартите на НАТО? Много важен е и въпросът - защо България досега се въздържа от изграждането на наша територия на съвместни военни формирования на НАТО? Какво направихме по мерките за изграждане на адаптирано военно присъствие на Алианса в Черно море, за засилване на присъствие на НАТО в нашия регион? Очевидно е, че това не се случи. Ако всичко беше изпълнено, ние с пълни основания днес можеше да кажем, че България е напълно адекватен съюзник в НАТО, с адекватни военни способности и допринася в максимална степен за мисиите и операциите на Алианса.
- Кремъл демонстрира изключително агресивно поведение в Черноморския регион. Адекватни ли са действията на НАТО на руските предизвикателства и може ли България да бъде спокойна за своята сигурност?
- България, за да бъде спокойна за своята сигурност, трябва да допринася максимално за сигурността в Черноморския регион в рамките на НАТО. За това вече говорих преди малко. Не само за изграждането на адаптирано предно присъствие на НАТО в Черно море, но и да искаме засилено присъствие на Алианса в този регион, защото дисбалансът на военния потенциал в Черноморския регион е във вреда на НАТО. Русия милитаризира и то доста агресивно Черно море, включително и Кримския полуостров, превръщайки го в непотопяем самолетоносач в този морски регион. Тя изгражда военен потенциал, който застрашава не само всички черноморски държави, но и държави от Средна и дори Западна Европа с морско базирани крилати ракети, които имат обсег около 2500 км. Освен това Русия има базирана стратегическа авиация в Крим - самолетите Ту-22 М3, които имат ракети, включително с ядрен заряд, с обсег до 5000 км. Очевидно в руските строго секретни военни планове всичко е взето под прицел и буди недоумение неадекватната оценка на България по отношение на средата за сигурност в Черно море. Ние може да искаме Черно море да бъде немилитаризирано, да минават през него газопроводи, да се развива активна търговия, но не така мислят други държави, главно Руската Федерация. България трябва да си дава много ясна сметка за тази реалност и съответно, в национален и в съюзен контекст, да предлага мерки и решения за балансиране на ситуацията, тоест - да не се допусне Черно море да бъде доминирано изцяло от Русия. А днес реалността е, че то е превърнато в руско езеро, включително и Азовско море, с построяването на моста над Керченския проток.
- Какво още трябва да предприемат България и Алианса при тази изключително напрегната ситуация в Черно море, създадена от Русия?
- Аз съм категоричен, че България трябва да настоява, а мисля че Румъния ще ни подкрепи, за засилено предно присъствие на НАТО в Черно море. Разбира се, с повече посещения на натовски кораби, повече учения, но същевременно и изграждане на наземни отбранителни компоненти на територията на България. Румъния вече даде пример в това отношение. Аз виждам необходимостта на територията на българското черноморско крайбрежие, чрез съюзни програми, да се развърнат далекобойни брегови противокорабни ракетни комплекси, както и по-съвременна противовъздушна отбрана. Тъй като Русия със средствата за противокорабна, противовъздушна и противоракетна отбрана е създала способности за недопускане на усилването на съюзните държави от НАТО в Черноморския регион при една кризисна военна ситуация. Тоест, Русия ще възпрепятства максимално, както по море така и по въздух, изнасянето на съюзни сили към черноморските държави в НАТО при военно-временна обстановка. Затова е крайно време България да инициира създаването на една многонационална бригада под българско командване на територията на страната, доколкото в Румъния вече има многонационална дивизия под нейно командване. Също така, поради малкия ни авиационен потенциал, считам че е добре да се направят постъпки за дислоцирането на една многонационална съюзна ескадрила изтребители у нас, дори те да бъдат на ротационна основа. С тези засилени мерки, както и с превъоръжаването на Българската армия, ние ще отговорим и ще се противопоставим на тези предизвикателства, които ни поднася средата за сигурност в Черно море и като съюзна държава сме длъжни да го направим.
- У нас има обаче открити противници на НАТО, които смятат, че България трябва да излезе от организацията, съвпадат ли аргументите им с българските национални интереси или обслужват чужди?
- За съжаление в сравнение с 2004 година, когато на 18 март беше ратифициран атлантическият договор от нашето Народно събрание, с подкрепата на 225 народни представители от всички политически партии,включително с гласовете на БСП, днес парламентарната подкрепа за НАТО е по-ниска. В българският парламента има открити антинатовски партии, проруски ориентирани, отколкото национално и съюзно ориентирани, предвид членството на страната в НАТО и ЕС. Има дори партии, които поставят въпроса за референдум за излизане от НАТО, което е доста учудващо и буди безпокойство след 15 години членство, когато би следвало ние вече да сме се утвърди като надежден и предвидим съюзник в Алианса, който максимално допринася за колективната сигурност на организацията. Причините за това са два фактора - външен и вътрешен. Външният фактор се определя от външната политика на Русия, пропагандата, агитацията и фалшивите новини, които тя разпространява, с цел да предизвиква нарушаване на единството на Алианса и по-точно неговото ерозиране. Целта е някоя страна в средносрочен план да напусна организацията, което ще бъде голям успех за Москва, която се надява по този начин да внесе неувереност и несигурност в държавите, особено източните страни-членки на Алианса, че при един конфликт НАТО няма да си изпълни съюзните задължения към тях. Това е външният фактор, който подронва и националното единство по въпроса за НАТО. Другият е чисто вътрешен фактор - това са някои парламентарни, както и извънпарламентарни партии, които са изцяло проруски и считат, че България не трябва бъде в НАТО, че членството й в Алианса вреди на нейната национална сигурност и развитие. И разбира се и редица други организации - паравоенни формирования, които може да се считат за опасен елемент в нашата среда и е доста необяснимо, че съответните органи не вземат адекватни мерки спрямо тях - каква политика провеждат, какви подготовки провеждат, с каква цел и пр. Тези два фактора действат за разколебаване на общественото мнение в България, на неговото единство по отношение на НАТО, макар че все още 45% от хората са убедени, че България не трябва да напуска Алианса. Но обществената подкрепа за организацията, в резултат на действието на тези два фактора, е намаляла. И както правителството, така и всички институции у нас трябва да си зададат въпроса - кои са причините за това, и да вземат адекватни мерки, за да се стопира тази негативна тенденция и предотврати нейното задълбочаване.
Същевременно е налице фактът, че всички национални институции, в това число и медиите, обръщат много малко внимание на това какво прави НАТО за колективната сигурност, за сигурността на България, каква е ползата от членството ни в Алианса. Тези въпроси имат много ясен отговор, но за съжаление в МВнР и МО се отделя недостатъчно внимание на тях. Това са двете основни министерства, които пряко работят с Алианса и трябва много ясно и обстойно да дават информация по тези теми - какво НАТО допринася, какви дейности извършва на територията на страната и региона, и с какво допринася за засилването на нашата национална сигурност. Такава постоянна информация за съжаление липсва. В тази връзка има потребност както от институционални мерки, така и от по-широка информираност на нашето общество за ползите от членството в НАТО и какви перспективи има този стратегически приоритет, който сме реализирали преди 15 години, за бъдещото развитие на страната.
- Как ще коментирате в този контекст инициативата на АБВ за създаването на Национално движение за мир и свикване на референдум България да бъде немилитаризирана зона. Не е ли това част от хибридната война на Русия срещу страната ни?
- Аз не съм политик и не ми се ще да давам политически оценки. Но мога да дам експертна оценка, че това застрашава и подронва устоите на националната сигурност на България, която е с много ясно реализиран приоритет и тя трябва да го отстоява и развива, а не да прави крачка назад. Какво е това движение за мир! Нима НАТО не иска мир? Нима НАТО е агресивен съюз? Нека се запознаят с политиките на НАТО, да прочетат много внимателно стратегическата концепция на Алианса, да проследят действията на организацията, операциите, които провежда и пр., за да издигат някакви нови идеи за мир. НАТО е организация, която се стреми да съхрани мира, стабилността и сигурността, особено в нейната зона на отговорност, както и извън нея. И това е доказано в 70-годишната история на организацията. Защото, ако не беше сдържащият потенциал на НАТО, най-вероятно студената война щеше да стане "гореща". НАТО реално предотврати тази гореща война и слава Богу тя си остана само в стадий "студена". Притегателната сила на Алианса се състои именно в това - отстояването на демократичните ценности, правата и свободите на хората и тяхната защита. Това е един широк съюз от демократични държави, които строго спазват тези демократични ценности – лични права и свободи, върховенство на закона, пазарна икономика, държавен суверенитет и пр., на които се базира просперитетът на нациите, особено от Западна Европа. Държавите членки от Източна Европа има още какво да учим в отстояването и реализирането на демократичните ценности, защото не се приобщаваме достатъчно бързо към западните стандарти на икономическо развитие, свобода словото, върховенството на закона и т.н. И това много ясно трябва да се каже. А такива призиви, които издига една или друга политическа партия, трябва просто да се разобличават като неадекватни и продиктувани от интересите на страни, извън НАТО.
- Експерти твърдят, че светът е навлязъл в нова Студена война, какви са рисковете за България, ако не беше член на Алианса?
- Да, налице е засилващо се съперничество между големите държави и като че ли настъпва по-скоро студен мир, отколкото нова студена война. Ако България не беше влязла в НАТО, може би днес щяхме да сме в ситуацията на Украйна. Защото във всички случаи Русия щеше да се опитва да ни привлече в нейната сфера на влияние. Тя и сега до голяма степен оказва влияние - ние сме зависими от енергийните и газови доставки на Русия и все още от поддръжката на основната бойна техника на Българската армия. В никакъв случай не може да се каже, че ако не бяхме членове на ЕС и НАТО, щяхме да сме по-добре. Напротив, щяхме да бъдем доста по-зле от състоянието, в което сме сега. Особено извън ЕС. Така че, напълно вярна е оценката, че няма друга алтернатива за България освен членството в НАТО и ЕС и добре, че страната ни успя да реализира тези геостратегически приоритети. И като страна трябва да отстояваме без колебание този геополитически избор.