Руската хибридна политика в България си върши работата с големите пари
Пред камерите срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин ще е протоколна, но на четири очи ще обсъдят руската намеса при избора на американския президент, казва пред Faktor.bg политическият анализатор
Интервю на Мая Стоянова
- Г-н Папакочев, Росен Плевнелиев поиска оставките на всички десни лидери, които да дадат път на българския Макрон. Това ли е спасителният план, който може да извади демократите от кризата, в която са повече от 15 години?
- Нещо трябва да се направи с тази десница, която тръгна изключително добре, но за съжаление завърши в най-неблагоприятното за обществото положение. Тя е разпокъсана, не е в парламента и не е влиятелна в България, от което страда цялата ни политическа система. Всяко едно предложение, включително и това на Плевнелиев, следва да бъде много внимателно разгледано и обсъдено не само от лидерите на десницата, но и от нейните привърженици. Според мен, те могат да дадат най-трезва оценка за това, какво трябва да се направи с бъдещото дясно пространство. В противен случай то ще попада все повече в енергийното поле на ГЕРБ, както и на различни популисти, които се присламчват към дясно-центристките идеи.
- Какъв би бил българският Макрон и възможно ли е политици с подобен профил да имат успех у нас?
- Всяка една страна е в състояние да извади най-доброто в даден момент. За съжаление България, имайки предвид икономическото си си развитие, не може да произведе подобен политик. Може би и кризата не е стигнала до там, че той да излезе с една глава нагоре и да поведе нацията. Аз не виждам българския Макрон във вида, в който се появи във Франция. Няма го също и българският Курц. Това са много добре образовани млади лидери в Европа, каквито аналози нямаме. Ние имаме много добре образовани млади хора също, които живеят извън страната. Липсва ни политическа традиция да създаваме и да издигаме подобни хора, за да могат да дадат това, на което наистина са способни.
- Според последните социологически проучвания на "Медиана", над 33% от хората са готови да подкрепят партии на Румен Радев или на Слави Трифонов. Това ли е политическата алтернатива на днешното управление?
- Спекулациите за нова политическа партия, която да бъде оглавена от Румен Радев, се въртят доста отдавна. До този момент той не е дал такива индикации или поне не е направил изявления в тази посока. Що се отнася до „диренията“ на някои социологически агенции, се търси под вола теле, за да докажат принадлежността си към партията или силата, която ги финансира. В случая става въпрос за левичарска агенция, която вероятно получава финансите си по тази линия. Въпросът не е толкова за фалшивите, а за манипулираните новини остава особено актуален.
- Народът свикна ли с популизма, който го залива и защо все още не успява да разчита достатъчно грамотно фалшивите новини?
- Лошото е, че народът не може да свикне с реалните и точни оценки и се хваща за популизма. Вижте какво представляват информационните емисии на големите национални телевизии. В тях има криминални хроники, поръсени с жълт петмез. Основното, което се чете са жълти информации, които не могат да се проверяват и се преглъщат безкритично. Популизмът намира много сериозна и плодородна почва сред ниско грамотното българско население и съответно започва да избуява. Ние виждаме степента на грамотност на хора, на които им се дава думата в национален ефир. Те не могат да съставят едно смислено изречение и боравят с лексикален запас от 100-200 думи. Почвата на популизма се наторява всеки божи ден и това е много опасно явление, защото никъде популизмът не е довел до умен и смислен завършек за обществото.
- Данни на агенция „Алфа рисърч“ сочат, че рейтингът на Румен Радев драстично е паднал. Какви са причините за загубата на доверие в държавния глава?
- Българинът, доколкото го познавам, не обича, когато политическото му ръководство си играе на добрия и лошия полицай. Когато е дал гласа си категорично за влизането в НАТО и в ЕС, на него не му харесва някой да върви срещу тази политика, защото е изконно право да избира в каква посока ще върви страната ни. Българите, колкото и да се оплакват от сиромашия, от икономически недоимък, от емиграция, която изсушава корените на обществото, те си дават много ясна сметка какво представлява ЕС и как ще изглежда България със своята войска без НАТО. Когато някой играе против тези създадени вътрешни схващания, не може да има кой знае колко висок рейтинг. За съжаление ролята, която българският държавен глава играе е точно такава.
- Защо президентът не можа да се еманципира от БСП след повече от година на „Дондуков“ 2 и дори в оценките си за европредседателството чухме огледални опорни точки на социалистите и на Радев?
- Тези оценки са дирижирани. Социалистите повтарят като папагали думите на държавния глава, който беше избран с тяхна подкрепа. Доколко оценките са верни и обективни, е отделен въпрос. Министър-председателят ще представи сигурно най-доброто и най-положителното от европредседателството. Ако се абстрахираме от позицията му, нека да погледнем към оценките на нашите евроатлантически партньори. Освен това видяхме възторга на Балканите сред западните ни съседи. Румен Радев е длъжен да се еманципира от партиите. Доколко обаче той ще играе в политиката на ръба на обществено приемливото и неприемливото е негово решение. От тук нататък зависи съдбата и авторитетът му на политик и на военен. Нека не забравяме, че по подразбиране военните трябва да имат много силно развито чувство за достойнство.
- Какъв знак даде държавният глава на партньорите ни, след като беше единственият европейски президент, който уважи лично „коронясването“ на Ердоган?
- Присъствието на Румен Радев в Истанбул може да бъде разтълкувано като продължение на посещението на Бойко Борисов по време на откриването на ремонтирания храм „Св. Стефан“. Церемониите и посрещането на премиера и делегацията тогава бяха на подобно ниво. По протокол държавните глави да присъстват по време на встъпването на свои колеги. В европейската политика обаче има знаци, които Румен Радев и неговите умни съветници не разчетоха. Съответно се получи нелепо присъствие на президента в една група, в която нямаше европейски лидери, с изключение на Виктор Орбан, но там политическите измерения са други. Европа в отношенията си към Турция досега не е показвала лицемерие. Лидерите казаха, че тази страна е много далече от членство в ЕС. Имаше куп изявления по тази тема в рамките на нашето европредседателство, както и по време на подготвителната среша на НАТО в Лондон. Беше казано точно и ясно, че ще се поддържат взаимоотношения с Ердоган, но те ще бъдат много прагматични и необвързващи по отношение на амбициите на Турция да влезе в ЕС. Нека не забравяме, че Турция е ключово важен, стратегически важен партньор на НАТО, както и на САЩ.
- Какъв интерес има Китай от това, да отпусне 1,5 млрд. евро на страната ни?
- Китайците имат интерес да си разчистят пътя към Европа по някакъв начин и да си прокарат една пътечка включително и през България. Техните стоки трябва преминават по най-бързия и сигурен начин до големите световни пазари. В това отношение политиката на Пекин е съвсем ясна и откровена. Това, че ние си въобразяваме какво си представя Китай за нас, е меко казано като приказка от „1001 нощ“. Във всички случаи има структури в България, и специално една група „академични“ представители на един авторитетен централен университет, които много отдавна целенасочено проповядват грешката – българското управление да не се съобразява с огромните икономически възможности, които предоставя Китай.
- Ще се стигне ли до преразпределение на света и до нова „Ялта“ след срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин?
- На тази среща вероятно ще се случат неща, които ще останат невидими. Никак не ми се вярва открито да бъде поставен ключовият въпрос за Тръмп и за връзките му с Русия преди встъпването му като държавен глава в Белия дом. Не вярвам също, че ще видим открита дискусия за влиянието на руснаците в президентската институция на САЩ. Комисията, която се занимава с тези връзки е тиктакаща бомба за Доналд Тръмп и мисля, че това ще е основното нещо, което ще се разисква на четири очи между двамата президенти. Големите глобални въпроси като кибервойната, ситуацията в Афганистан и Сирия вече са изработени от политическите съветници на двамата и вероятно ще видим само официални документи, тъй като и Путин, и Тръмп държат козове в ръкава си. Като една първа среща, тя ще бъде толкова изпълнена с практическо съдържание, колкото тази между Тръмп и Ким Чен-ун. Потупаха се по рамената, усмихнаха се, а след това всеки продължи да прави това, което е вършил и преди. Всичко друго е протокол за публиката. Но по-добре лидерите да се срещат, а не да си говорят по червените аварийни телефони.
- Има ли ескалация на русофилството в България?
- Волен Сидеров откакто се конвертира от краен национал-социалист и започна да целува ръката на Йосиф Кобзон на сцената, показва в крайна сметка, че руската хибридна политика в България си върши работата с големите пари. Нейните представители съответно си вършат работата за това, за което им се плаща и са избрани в парламента. Медиите се опитват, доколкото могат крайното русофилство, но то просто изскача като пъпка на челото на всеки един, който си има своите пристрастия. Говоря и за журналисти, коментатори и за всеки, който има отношение към темата. Русофилството продължава да съществува у нас в известен смисъл. Парадоксалното е, че на всички тези русофили и хора, които безумно обичат Москва, днес днес децата им не са там, а на Запад. Да практикуваш русофилство от Запад е най-малкото смешно.