Днес във всички властови, финансови, стопански структури стоят хора от БКП и ДС или деца от номенклатурата
Интервю на Светослав Пинтев
Иван Сотиров е политик от СДС, бивш заместник-председател на Съюза. Народен представител от парламентарната група на СДС в 37-то Народно събрание и от парламентарната група на ОДС в 40-то Народно събрание.
- Г-н Сотиров, докъде стигнахме след 29 г. преход, ако погледнете от вашата камбанария?
- За 29 години сякаш направихме един кръг и се върнахме изходна позиция в много отношения. Разбира се, в този период се случиха и неща, които са добри за България, като се надявам, че са необратими. Ние сме членове на Европейския съюз, ние сме в НАТО, най-голямата и надеждна система за сигурност, която гарантира нашия национален суверенитет, но оттам-нататък в България нямаше извършена декомунизация, което е в основата на всички нещастия, с които българският народ се сблъсква днес.
- Казвате някъде, че един от големите проблеми на прехода е, че не се е направил анализ на всички финансови досиета. А кой да го направи като ключовите хора, на възловите места, са били все от ДС и от комунистическата люпилня?
-Точно това е големият проблем, това имам предвид, като казвам че не се извърши декомунизация. 10-ти ноември, който някои се опитват да представят като нежна революция, самото понятие нежна революция е като дървено желязо, то е оксиморон, е датата, на която се промени партийната линия и се извърши един дворцов преврат под давление на Кремъл. Курсът на Москва се промени. Както винаги се случваше в България след промяната в Москва, промени се този курс и у нас. Въпросният процес започна още през 80-те години в целия Източен блок, след като комунистите видяха, че не може да бъде спасена комунистическата система, която банкрутира навсякъде. Знаем, че България имаше три фалита през този 45 -годишен период на комунистическото управление. Докладът на Петър Младенов много хора се опитват да го забравят, но той тогава описа в него катастрофата във всички сфери на стопанския живот на България, включително и в областта на земеделието. Казвам това, защото много хора по-късно се опитаха да кажат че земеделието е разсипано едва ли не за девет месеца при управлението на Филип Димитров. В самия доклад на Петър Младенов се констатира, че българското земеделие е съсипано от безобразната политика през тези 45 години.
- Челният опит на СССР не помогна особено…
- Имаше целенасочена политика за смазване на българските земеделци, това беше политическа линия, която копираше линията в Съветския съюз, така нареченото „разкулачване“, ликвидиране на частната собственост в земеделието, насилственото коопериране. Голяма част от земеделците бяха пролетаризирани, вкарани в големите градове и поставени под опеката на партийните секретари, на шефовете на ДС в съответните предприятия. Всичко това целеше да се прекърши тази най-жилава и многобройна група от българското население. Комунистите успяха да откъснат добродетелния трудолюбив български земеделец от земята. Българските селяни, от носители на индивидуализъм и традиционализъм бяха превърнати в контролирани от партията пролетарии. Сривът на българското село тласна почти всички млади хора да търсят реализация или в големите градове или в редиците на народната армия. Разбира се, комунизмът срина на само земеделието, а и всички други сфери на стопанския и на обществено-политическия живот в България.
- 10-и ноември сякаш даде възможност на червените велможи да си построят техен личен капитализъм, който да реализира светлото бъдеще лично за тях...
- Да. Замисълът на 10-ти ноември беше точно това. След като комунистическият режим рухна, комунистическата номенклатура и Държавна сигурност решиха да запазят властта си като променят начина, но не и същността на управлението. Те успяха да наложат своя модел на преход, който започна по модела на руската перестройка. Преустроиха се от стар комунистически елит в нов олигархичен. Направиха си някакъв комунистически капитализъм. При него ние плащаме сметката, поемаме пасивите, а те само прибират активите. Фактически този олигархичен модел, който имаме днес, е резултат на успешната реализация на този техен план. През 80-те години те започнаха да източват огромни капитали зад граница. След 10-ти ноември чрез Централната банка милиарди се наливаха в търговските банки, които също бяха държавни, бившите отраслови банки. Тези банки раздаваха необезпечени кредити на държавни предприятия, които бяха източвани от доверени фирми на входа и на изхода. Когато днес излязоха досиетата се видя това, което всички подозирахме от самото начало, но вече имаме и конкретни доказателства, а именно, че всички участници в този процес са кадри на БКП, ДКМС и ДС. Същевременно целенасочено се блокира целия процес на приватизация и преструктурирането на банките. Занимаваха ни с промени на Конституцията, с какво ли не, само и само да не се тръгне към реална реформа. Целта на операцията беше да няма приватизация и реформи, докато доверените лица на партията не ограбят държавните пари и нашите спестявания. Този процес на източване трая някъде до 1996 г., когато цялата тази пирамида рухна. С хиперинфлацията, която тогава целенасочено беше провокирана, всички тези необезпечени кредити бяха занулени. След това, вече с тези откраднати от всички нас пари, бяха изкупени на безценица държавните активи при една непазарна приватизация. Как стана ли? Много от държавните предприятия бяха изкупени на безценица от същите тези, които дотогава ги източваха, с източените пари. По аналогичен начин се разграбваха и общинските активи. Разбира се този процес на приватизация, масова и т.н. беше започнал още преди това, но след 1997 г. стартира най-интензивната му част, защото имаше и натиск за ускорено раздържавяване от международните финансови институции. Показателно е, че почти всички големи сделки бяха извършени през офшорни фирми, кипърски, лихтенщайнски и т.н. Това са изпраните пари, взети от всички от нас.
- Всичко това се коментира много, вадят се факти, но на никого не беше потърсена отговорност до този момент, почти три десетилетия. Има ли някакъв начин това да стане сега?
- Те тази безнаказаност я обезпечиха, като направиха нещо, което аз наричам „обратна лустрация“. В първите години след падането на режима, под напора на хората, които бяха опиянени от свободата, след десетилетия подтисничество, кукловодите изпуснаха пълния контрол и на някои позиции попаднаха и хора, които са вън от тази схема, колкото и да беше планиран и контролиран този процес. Но после… Комунистите успяха да върнат духа в бутилката, да й сложат една тапа. Част от този сценарий беше трансформирането на СДС в единна централизирана партия. Още при самото трансформиране на движението в единна партия бяха елиминирани от всички ключови позиции хората, които имаха най-твърди антикомунистически позиции, които категорично поставяха въпроса за търсене на отговорност за комунистическите престъпления и които не бяха склонни да участват в икономически схеми. Това беше част от т.нар. „омерта“ на политическия преход, да не се търси отговорност за нищо. Измежду допуснатите имаше и хора, които не бяха свързани преди това с комунистическата партия и ДС, но бяха опитомени по един или друг начин, като бяха вкарани в икономически схеми. Хора, които проявиха слабохарактерност и меркантилност. Те също бяха ангажирани и вкарани в този процес на криминално източване на държавата. Всеки, който отказа да е част от тази система беше „лустриран“, беше отстранен, за да стигнем сега до ситуация, при която вече навсякъде, начело във всички партии, във всички властови, финансови, стопански структури стоят хора от БКП и ДС или деца от номенклатурата. Виждаме днес, че те навсякъде са заели всички ключови позиции.
- Споменахте централизирането на СДС, това беше идея на Иван Костов, доколкото си спомням. В този смисъл каква е неговата лична роля в този процес?
- Идеята не е негова, но той беше лидерът, който я реализира. Тази идея се лансира още от самото начало. Андрей Луканов и Александър Лилов искаха да имат под ръка една контролирана опозиция с казионни дисиденти и ДС агенти, които да дават гаранции, че няма да бъде търсена отговорност, нещо което старите другари заклеймяваха като „реваншизъм“. Всеки път, когато се поставяха въпросите за търсене на отговорност за престъпленията, извършени от режима, те говореха за „реваншизъм“ и „екстремизъм". Не случайно и до ден днешен се лансират най-различни форми на национално съгласие, като в замисъла на комунистите под това се разбираше: “Дайте сега да не се занимаваме кой кого убил, кого обрал, да гледаме напред.“ И това те го наложиха като стил. Целта беше да имат един послушен СДС. Доста шареният състав им пречеше. През 1992 г. в СДС вече членуваха петнадесетина организации, а освен това коалицията нямаше силна вертикала и местните организации също бяха с децентрализирана коалиционна структура. Съюзът възникна като много широко демократично движение от партии, организации, граждани, имаше и много сериозна гражданска подкрепа. Милиони хора повярваха в СДС и в един момент СДС започна да излиза от този контрол. Тогава беше форсирана идеята за централизация. Разбира се, като повод се използва погромът, който претърпяхме през 1994 г. Знаете, че тогава СДС взе едва 25 % на изборите, след като ние живеехме с идеята, че комунизмът си отива, че комунистическата партия е приключила и от СДС ще се роди целия политически спектър. СДС не възникна като дясна политическа сила, а като широко антикомунистическо движение. След 1994 г. идеята за единна централизирана партия беше подета отново и през 1996-1997 г. беше реализирана.
Тогава, имено идеята да имаме единна, дисциплинирана партия, която да може да се справи с кризата, в която България беше вкарана от комунистите, звучеше примамливо и тя беше широко подкрепена. Гласовете за опасностите от това не се чуха, а под благовидния предлог за създаването на единен субект беше извършена доста сериозна вътрешна чистка и голяма част от хората, които са убедени антикомунисти и демократи бяха отстранени. Дойдоха разни политически гастрольори, които престояха в СДС, докато бяхме на власт. Тези хора и до днес захранват с клиентела управляващите партии. Централизираната партия, въпреки първоначалните заклинания, успя симетрично да влезе във властта, което деморализира организацията, уби политическия дебат, тъй като членовете на Националното ръководство бяха в правителството, членовете на областните ръководства бяха в областните администрации и т.н. Фактически всеки в партийната йерархия се явяваше административен началник на този под него. Всички тези лидери от това ръководство, които излязоха с призива за единна партия, с изключения на Александър Божков, Бог да го прости, после си направиха партии и разцепиха СДС. Нито един от тези радетели за единната партия, които наложиха идеята с огън и меч, не остана до последно. Хвърлиха цялата отговорност върху партията, обвиниха членовете на СДС, че са ги предали, а избирателите ни, че не са ги разбрали, че били глупави. Интересно как тези хора, когато гласуваха за тях, не бяха такива. Разпадът на СДС отвори пътя на вече укрепналите олигарси безпрепятствено да менажират процесите в страната, да формират политически проекти. Непростим грях на тогавашното ръководство е, че отстъпи от основните идеи на СДС. Нито направихме лустрация, нито потърсихме отговорност за грабежа до 1997 г. Тогава беше моментът. Имахме абсолютното мнозинство, имахме президент, министър–председател. Върховните съдии бяха хора, с демократични възгледи. Лансирането на Филчев за главен прокурор също беше огромна грешка. Дори и създадените от Жан Виденов закони имаха повече филтри при приватизацията. Направиха се промени в името на това да се даде шанс на по-широк кръг хора, защото парите били при комунистите, да се създадат механизми за хората, които не участват в криминалните кръгове, свързани с БКП и ДС. Накрая обаче, като се тегли чертата, се оказа, че навсякъде всички стратегически предприятия ги взеха хора от тези среди. Ако погледнем банки, консултантски къщи, пак ще видим, че те се представляват от същия контингент.
- Социологически агенции…
- Каквото и да се сетите, в целия обществено-политически живот. Имаше период в началото на демократичните промени, когато те бяха по-ниски от тревата. Можехме ли някога да мислим, че една от най-често явяващите се фигури в българските национални медии ще бъде Митьо Гестапото. Едно време тези хора знаеха, че е неуместно да се появяват, криеха се. Сега те изплуваха, изпраха парите си, биографиите си. Не трябва тогава да се чудим защо е тази несправедливост и защо България не може да има едно достойно място в рамките на ЕС и НАТО.
Едно от изключително важните неща за този олигархичен модел е да се прави всичко възможно да не се допуснат стратегически западни инвеститори да влезнат в България. Тези хора знаят много добре, че в една нормална конкурентна среда те нямат никакъв шанс. Членството ни в ЕС ги устройва, защото идват средства, Европа е голям пазар и те успяват да поддържат някакво ниво, но за тях е изключително важно да запазят монопола върху икономиката, този олигархичен модел, при който една шепа фирми около централната власт и по места вземат всички обществени поръчки, точат европейските фондове, държавния бюджет. Безспорен техен успех е, че параметрите на чужди инвестиции сега са нищожни. В момента на влизането в ЕС имахме чужди инвестиции, които бяха близо 30 % спрямо БВП, сега са някъде около 2 %. Това за тях е засилване на позициите. Тези хора с огромен финансов ресурс контролират основните медии и партии и това създава едно доста сериозно усещане за безнадеждност.
- И след почти 30 години БСП иска да бори корупцията с новата си визия за България, а ДПС неизменно е с тях, устремени към властта. До кога ще продължава тази абсурдна въртележка, как мислите?
- Цинизмът и лицемерието са основни характеристики на БСП и ДПС и такива изявления, вече не изненадват никого. Големият проблем е, че демократичната общност, хората, които искат България да изглежда по друг начин, не могат да намерят едно политическо представителство. Виждаме доста безпринципни битки между най-различни лидери и лидерчета в т.нар. дясно и дясно-центристко политическо пространство. След разпада на СДС, не се роди нито един ценностен политически проект, който да има участие в парламента. Какъв е например идейният профил на ГЕРБ? Там има хора от целия политически спектър с най-различни политически възглед, обединени от прагматичното желание за участие във властта. Отделн въпрос е, че тези, които претендират, че са традиционно десни, че са приемници на СДС, виждаме, че веят най-различни идеологически байраци, с които се опитват да скрият своята лична политическа несъстоятелност. Няма и как хора, които са гастролирали в политическото пространство, които след изборите са правили точно обратното на обещаното да бъдат някаква смислена алтернатива и хората да им повярват. Големият проблем пред цялото ни общество е моралният. Очевидно политическият елит бяга от темата за личната отговорност и морал, като се опитват да се крият зад всякакви лозунги. От кризата можем да излезем само ако има морално лидерство, а това означава лидерство на хора готови на саможертва за обществото. Що се отнася до това, което сега правят БСП, то е абсурдно, те да се пишат поборници срещу корупцията и да предлагат визия за България, след като и след 10 ноември всеки път, когато идват на власт вкарват страната ни в криза. За съжаление това лицемерие и двойни стандарти ги прилагат и хора, които претендират да са алтернатива на БСП. Те възпроизвеждат същите практики. Дори и кадрово…Не може 29 години след 10 ноември всички ключови позиции в България да се заемат от хора, които най-малкото са били членове на БСП. Не става въпрос да има няколко такива. Те всичките са бивши членове на БСП. Това е едно връщане в по-лоша точка от изходната, защото през 1990-1990 г. пробиха много хора, които са репресирани от режима, които не бяха свързани с БКП и ДС. Сега виждаме едно отстъпление дори от неща, за които имаше консенсус в демократичната общност в началото на прехода. Имаме деградация в това отношение. Хората претръпнаха и приеха това за нещо естествено.
- Вярвате ли в твърдението за операция на КГБ „Голгота“, замислена от генералния секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов, която целяла разпадането и възкръсването на комунистическия строй?
- Аз не съм склонен да гледам на комунистите като на някакви гениални сценаристи. Ако бяха такива, нямаше да им рухне системата по този позорен начин. Истината е че те имаха огромен ресурс, тъй като са управлявали десетилетия наред, имаха изградена партийна мрежа и мрежа на хората от техните служби. Тази прослойка много лесно се трансформира в криминално-олигархичните кръгове, които имаме днес. Това стана почти в цяла Източна Европа, за съжаление, в най-голяма степен при нас. Виждаме, че страни като Полша и други успяха да тръгнат по друг път. Ако сравним Полша с нас, може да изведем една закономерност – колкото си по далеч от Кремъл, толкова по- добре се развиваш. Навсякъде замисълът беше такъв като цяло. За това не се иска и много акъл. Самата комунистическа номенклатура, имайки цялата информация за държавата, имайки летящ старт, подготвяйки се преди това, очаквайки, че идват времена на промяна, имаше готовност да съхрани своето господстващо положение. Комунистите са изключително успешни в способността да мимикрират, да оцеляват. Сега те и техни клонинги са заели дори патриотичната ниша, следа като водеха една откровена антинационална и предателска политика в услуга на чужда държава. Те сега са станали най-религиозните и най-големите защитници на християнството и православието, след като преди не допускаха хората до храмовете, избиваха свещеници, затваряха църкви. Това е, те са безскрупулни. Успяха за 45 години геноцид да ликвидират целия ни национален политически елит. Затова имаме и този проблем днес…