Навални се възприема като основен враг, черен демон, който дори не трябва да бъде наричан по име
За Кремъл скъсването с авторитарно-олигархичната система е много по-трудно от раздялата с комунизма, казва известният анализатор
На 14 август се навърши точно един месец от първата кампания, свързана с изборите в Московската градска дума. На 14 юли представители на опозицията проведоха нерегламентирана акция „За допускане на независими кандидати за изборите на Московската градска дума“, в която участваха около хиляда души. Днес лидерите й са в следствения арест; срещу обикновени участници са образувани наказателни дела за организиране на масови безредици. Тематично протестът очевидно надхвърли обхвата си, като лозунгът „Допуснете ни!“ се преформатира в друг лозунг - „Пуснете ни!“, Вместо хиляда, почти 50 хиляди бяха участниците в митинга на 10 август. Но имат ли бъдеще тези протести и може ли да бъдат началото на политически промени в страната - размисли по тези въпроси изразява в интервю за Znak.com журналистът и политически анализатор Лилия Шевцова.
- На протеста на 10 август около 50 хиляди души взеха участие - това много или малко хора са?
- Разбира се, че не са достатъчни. По-малко, отколкото през 2011-2012 година. Дъждът. Почивката. Страхът, че всичко ще прекипи. Но това събитие не може да се оценя по броя на протестиращите. По-важно е друго. Хората упорито излизат, въпреки ескалацията на репресиите.
Всяка акция днес потвърждава новото качество на протеста. По-младото поколение и учениците излизат на улицата. Взривоопасен материал. Те също участват в протестите в регионите. Това предполага, че в Русия се извършват дълбоки промени. Хората излизат да кажат на властта, че ножът е опрял до кокала! Заради нейния цинизъм, жестокост, корупция.
Московският митинг показа още необходимостта опозицията да мисли какво трябва да направи по-нататък. Как да се структурира недоволството и да се изработят както московска, така и национална програма, щото исканията на московчани да намерят подкрепа и в Архангелск, и в Екатеринбург? Както и Москва да излезе в подкрепата на Шийс и Екатеринбург?
Властите разрешиха да се проведе протестна акция в Москва. За нея беше важно да бъде изпусната парата по разрешения начин. Но по-важното бе да се разбере градусът на протеста и как да бъдат балансирани репресиите и компромисите. Съдейки по това как правителството реагира, то ще продължава да поддържа огъня на недоволството.
- Всяка събота напрежението около изборите за Московска градска дума ескалира. Според вас наистина ли са толкова важни тези избори? Защо те се оказаха препъни камъка за властта?
- Изборите за Московската градска дума никога не са били важни. В крайна сметка те са били като обвивката на бонбоните, но без пълнежа, рамката на толерантността на московския кмет. Този път се случи неочакваното. Московските активисти решиха да щурмуват местните органи на властта. Те успяха да се представят добре на общинските избори през 2017 година. Следващата им стъпка беше Московската Дума. За властите се оказа изненада, че независимите кандидати успяха да преминат бариерата под формата на подписка, подкрепена от 3% от избирателите в съответния избирателен район. Това са средно 5-6 хиляди гласа. И то за кратко време. За ужас на кметството независимите събраха тези подписи.
Но нито кметът Собянин, нито Кремъл бяха готови да допуснат независими хора в градското събрание. В кметството не искаха прескочилите бариерата да си врат носа в делата му. Невъзможно е Кремъл да допусне екипа на Навални в полето на властта - от властимащите той се възприема като основен враг. Черен демон, който дори не трябва да бъде наричан по име.
Ето ви началото на конфронтацията. Москва негодуваше, когато независимите не бяха допуснати до урните. А властите бяха решили, че не могат да правят крачки назад и нямат право да отстъпят.
Но до какво доведе конфронтацията? Недоволните московчани сега разбират, че в града няма да има свободни избори. Така че, ние трябва да пристъпим към радикализация на исканията. Например, да настояваме сега тези избори да бъдат отменени.
Московските власти направиха системна грешка. Регистрирайки няколко умерени кандидати, да предотвратят появата на здраво сплотена опозиционна група от лидери.
- Мислите ли, че властта може да допусне екипа на Навални?
- Властта не би допуснала екипа на Навални по никакъв начин. Следователно и недоволството трудно би могло да бъде избегнато. Но екипът на Собянин направи всичко, за да повиши градусът на протестите. Те провокираха масовия политически конфликт. Сега Кремъл трябва да реши този проблем.
Журналистите описаха подробно екипа, ръководен от заместника на Собянин - Наталия Сергунина, който подготвяше предизборната кампания. Преди това тези хора се занимаваха с отстраняването на сергии в Москва. Така че бихме могли да предположим как биха се справили в областта на политиката. Фактът, че Собянин и неговите хора създадоха проблем, с който не успяха да се справят, предполага, че Сергей Семьонович изпусна шанса да има някаква роля като общонационален политик.
Между другото, те биха имали трудности във всякаква ситуация. В Москва се появи нова вълна активисти, които са готови да преодолеят забранителните бариери. А това означава, че правителството е подкопало системата си за самозащита.
- Казвате: „той загуби шанса“. А може ли да е получил удар в гърба? Съществува мнение, включително и в опозиционните среди, че Навални е провокатор, свързан с някои групи във властта. Дали той не се използва като инструмент в интерес на онези елити, на които отдавна им е писнало от Путин - на всемогъщите "чекисти", както и на Собянин, но не могат да го признаят на глас?
- Ние навлизаме в сферата на конспиративните теории, популярни в Русия поради факта, че нямаме достоверна информация за властта на „задкулисието“. Подменяме информацията с въображение. При сегашното тотално наблюдение на всички значими политически фигури и специалното внимание на властта към Алексей Навален едва ли има сили в правителството, които ще се изложат на риск да да му помагат. Това би им коствало големи неприятности.
Но можем да предположим, че в управляващата класа има такива, които се надяват, че Навални ще играе ролята на Терминатор. В най-лошия случай ще даде своя принос в тайната и подмолна битка между клановете. А не е изключено да допринесе и за отстраняването на досадния "лидер".
- Проявление на какво са според вас събитията в Москва около изборите: криза на политическата система, начало на революция, начало на преврат, за който говорихме в началото на тази година?
- Сега е модерно да се говори за кризата на властта и начало на революция. Но в случая става дума за ситуация, в която желаното се възприема като реалност.
През 2011-2012 г., когато Москва излезе на улицата, ние също бяхме убедени, че властта е в криза и революцията е на прага. Тогава имаше много повече причини за подобни заключения. Сред протестиращите бяха заклети либерали и съпрузи на правителствени служители. Това ни позволи да направим извод за разцепление на елитите. А това бе знак за криза на властта. И как приключи тогавашната „революция“? Буря в чаша вода. Властта се окопити и мина в настъпление.
Криза - това означава властта да загуби контрол върху събитията. Това е когато плъховете напускат кораба. Това е хаос и нежеланието на верните кучета на режима да го защитават. Това е парализа на управляващите. Днес виждаме ли подобна картина?
Да, системата не се справя с предизвикателствата. Псевдодемократичната фасада вече не работи. „Диктатурата на закона“, тоест многото уж законови актове, които би трябвало да гарантират сигурността на властта, започна да подкопава нейните устои. Но изобличаването на измамата не разклати автокрацията - тя се обърна към насилието. Дори със смокинов лист вече не го прикрива.
Иронията е в това, че автокрацията отдавна е в състояние на агония. Падането на СССР в мирно време и при липса на заплахи доказа, че тази система няма перспективи. Но агонията на такива ешалонирани конструкции може да отнеме десетилетия. Сега има признаци не на криза в системата, а на нейната деградация и разпад.
Кризата е жизнен показател. При повишаване температурата на болното тяло има шанс то да се възстанови. Разложението е свързано с разлагането на тъканите. Това е най-лошият възможен вариант.
Освен това искам да кажа за ролята на силите за сигурност в тези събития. На някои може да му се струва, че може би се извършва тих преврат от силите за сигурност. Наистина за първи път в нашата история те получиха правото да приватизират власт и собственост. Това означава, че те отхвърлят функциите, които са длъжни да изпълняват - да защитават реда и сигурността на държавата.
Досега Кремъл балансираше интересите на силите за сигурност и на други олигархични кръгове. Аз не съм напълно сигурна, че силите на реда излязоха от контрола на политическия лидер. Мисля, че подходът на силите за сигурност да преминат към неоправдани репресии е решение на хора с политическа власт, които продължава да контролират основните лостове. А фактът, че политическото ръководство предпочита да мълчи за случващото се, означава, че иска да си остави вратичка свободно да маневрира. Путин се гмурка в батискаф и се качва на мотоциклет в Крим - тази картина съвсем не означава загуба на контрол над силите за сигурност, а желание да се дистанцира от „малките неща“, които правителството счита за незначителни.
Накратко, не виждам причина да говоря за държавен преврат на силите за сигурност. Но ако разгледаме случващото се като преврат, това означава, че досега Кремъл е функционирал в рамките на демокрацията. А всъщност системата от дълго време затяга примката.
Да, виждаме, че органите на реда демонстрират изключителен характер, опитвайки се да се справят с извънредната ситуация. Предприемайки действия, близки до терора им даде неограничени права да контролират както обществото, така и елитите. Но е малко вероятно центърът да не е разбрал, че прекомерното влияние на еничарите може да стане опасно за него.
- Да предположим, че в Русия започнат политически промени. Но какво да се прави с тази „каста“ на служителите на реда? Затова, че те са силоваци, към тях може да се действа само със сила. Какво им остава тогава на протестиращите?
- Служителите на реда могат да се сдобиват със собственост, да съхраняват пари в апартаменти, да нападат банки и да осакатяват цивилни. Но те все още си остават инструмент в ръцете на властимащите. Проблемът не е в силите за сигурност. Проблемът е в тези, които ги контролират и корумпират. Борбата с полицията и специалните сили - това е най-добрият подарък за тези, които искат да ескалират държавния терор! Да отговориш на терора с терор - това води до национална катастрофа. Резултатът от такъв сблъсък е налагането на още по-хищнически режими. В този смисъл руската история е поучителна.
- Какво да очакваме тогава от режим, който се намира в условия на разпад и деградация, как би могъл да продължи да съществува?
- Виждаме движението на властта към диктатурата. Може би дори не еднолична, а групова. Кремъл се е подготвил да съществува в ситуация на ограничени ресурси и нарастваща вълна на недоволство. Виждаме консолидация на системата, която се преформатира след анексията на Крим и началото на западните санкции.
Очаква ни засилване на насилието. Другите средства за управление са изчерпани. А да живеят в правна рамка - управляващата класа не е в състояние. Всичко това променя предишния механизъм за оцеляване, който включваше имитации и лична интеграция на управляващата класа с тази „на Запад“.
Очевидно желанието на управляващите кръгове няма да допуснат да се повтори „синдромът Горбачов“. Говоря за прозореца, широко отворен от Горбачов, с което предизвика неконтролирани процеси и в крайна сметка загуби власт. Екипът на Путин разбира: ако им подаде пръст, ще му отхапят цялата ръка! Има разбиране, че руската система може да съществува само, когато е обвързана с обръчи. Разхлабиш ли обръча и структурата ще започне да се срива.
Хеликоптери в небето, „астронавти“ с палки, прекъсване на интернет, затворени магазини и кафенета, хиляди задържани протестиращи, нощни обиски. И за капак - обвинения по член 212 от Наказателния кодекс на Руската федерация за създаване на безредици, които заплашват участниците с лишаване от свобода до 15 години. Незабавно трябва да бъде предотвратена протестната вълна, която правителството очаква.
Става дума и за нещо повече: властта ще се опита да използват „протестното лято“, за да формират нов механизъм за отбрана. Веднага след като консенсусът за Крим се разпадна, Кремъл изфабрикува теория за готвен "заговор", свързван с „чужда следа“. Логиката на създателите на "заговора" е ясна: Русия беше обвинена в намеса в изборите в САЩ. Но вижте как отвън се намесват в изборите в Москва, като провокират нашата „пета колона“. Външното министерство вече обвини германци и американци в "намеса". Руската федерация се свиква спешно, за да "обмисли мерки за противодействие, за да защити държавния суверенитет и да предотврати намеса във вътрешните работи на Русия". Трудно им е да признаят, че хората сами излязоха на улицата, защото са недоволни и нещастни. Това не може да се допусна. Трябва да намерим външен враг, който да провокира нашите простодушни граждани! С една дума - виждаме опит за подмяна на „кримнашизма" с нов мобилизационен механизъм. Това ще изисква жертва и ново "болотное дело" ( наказателно дело, образувано по чл.212 и чл.318 от Наказателния кодекс на РФ, във връзка със случаи на насилие срещу органите на реда в РФ. То е свързано с разследване, проведено по време на протести, състояли се на 6 май 2012 г., станали известни като "Марш на милионите"- бел.прев.)
- Трябва ли протестиращите граждани да се подготвят за нов държавен терор, който е непознат в съвременната история на Русия?
- Кремъл обмисля степента, до която може да увеличи насилието спрямо протестиращите. В крайна сметка това е крайно драстичен инструмент. Размахаш ли палката - може да бъде предизвикан ефектът на бумеранга. Сега вече, както твърди Левада център, една трета от жителите на Москва имат положително отношение към протестите, а 9% не изключват да вземат участие в митингите. Това означава, че въпреки сплашването, в града се формира силно надъхано малцинство, което не може да бъде сплашено. Заплахата в този случай предизвиква желание за реакция!
Освен това в Русия няма вероятност да бъде наложен продължителен масов терор, като този по времето на Сталин, или твърда диктатура. Няма причина, която би оправдала насилието и диктаторските правомощия на лидера. Няма готовност значителна част от елита да подкрепи тази форма на управление. Служителите на реда, бранейки своите интереси, не са способни да защитават такова правителство. Няма готовност лидерът и обкръжението му да се поставят в световна изолация. Няма готовност от страна на обществото да търпи насилие и диктатура. Все пак вече живеем в друга държава.
Но обърнете внимание на нещо важно: ескалиралото насилие, неочакваната репресия след периоди на по-толерантно отношение и компромиси отвън, ще бъдат още по-болезнени за обществото. И драматично за съдбата на онези, които попаднат в мелачката на репресивния апарат.
- Москва не е цяла Русия. Защо другите региони също трябва да са съпричастни с протеста в столицата?
- Русия гори, затъва, боледува, умира по пътищата и от болести, задушава се от вонята на сметищата. Нима всичко това не е достатъчно, за да има национален масов протест? Работата е там, че все още нямаме политическа сила, с убедителна програма, инструменти за нейното изпълнение, признати лидери и в същото време мощна база, която да ги подкрепи. Невъзможно е създаването на такава сила след такова прочистване сред опозицията и невъзможност да се използват легалните средства - каквито са изборите.
Да вземем предвид и нещо друго. Публицистът Игор Клямкин говори за „общество без субекти“, тоест за аморфна маса от хора, която са неспособни да формират такава сила. Обикновено факторите на „пробива“ са пролетариатът, студентите и интелигенцията, които са готови на саможертва. Тук всичко е размито. Хората едновременно изразяват желанието си за промяна, но с носталгия си спомнят старите диктатори. Обърнете внимание на анкетите на Левада център и респондентите на икономиста Михаил Дмитриев, върху които се е фокусирал.
Системата се разлага по-бързо отколкото съзрява някаква нейна алтернатива. При все че разлагането е бързо! През 2018 г. властите фатално загубиха изборите в няколко региона. „Единна Русия“, която трябваше да циментира властта по вертикалата, бе разбита на пух и прах, които никой не иска да прибере от пътя. Властите не знаят какво да правят с нея. Пада стремително рейтингът на всички институции. Путин продължава да губи популярност. Това са пробойни в системата и те не могат да бъдат запушени с нищо.
В същото време започна радикализацията на студентите, свидетелство за което са акциите в Москва. Създават се нови структури на граждански протест, както е видно от ситуацията в Архангелска област. Очевидно започва преходът на едно "общество без субекти" към "общество от субекти".
- Но в същото време Кремъл показва, че никой не може да го уплаши, всеки път все повече засилва репресиите. А настроените опозиционно граждани показват пък, че не могат да бъдат сплашени. Как си представяте, че може да се развият събитията при един такъв сблъсък?
- Властта експериментира с тактиката на "камшика и примката", след като вече са изчерпани легитимните средства. Бичът е насилие със изключителна жестокост. Примката е опит да се вкара недоволството в задънена улица. А там да дадат възможност на хората да охладят страстите. Санкционираните митинги са пример за задушаване: вие се подчинявате на нашите правила; диктуваме ви къде и как да се държите и кого да поканите
Разбира се, властта ще разбие ФБК и подобни групировки, които са открито против властта. Много зависи от това дали насилието именно срещу тези групи ще предизвика съпротивата на хората. Дали обществото ще ги защити активно? Ще видим скоро.
Сега би било безотговорно да гадаем как ще приключи сегашният протест. Очевидно бъдещата конфронтация между властите и населението не може да бъде избегната. Властите сами се подготвят усилено за това. Човек трябва само да погледне уебсайта за обществени поръчки и да види как се купува оръжие за милиарди рубли, за да бъдат потушавани протестите. По-точно - 10 милиарда рубли, отпуснати наскоро. Интересно е да погледнете чудовищата под формата на "Лавина" и "Торнадо", които трябва да възпират инакомислещите.
Резултатът от бъдещата конфронтация ще зависи от два фактора: наличието в обществото на организирана алтернатива и готовността на част от елита за диалог с опозицията в името на националното спасение.
- Някои наблюдатели, които споделят критично отношение към настоящото правителство, все пак повдигат логичен въпрос: е, добре, вие бихте могли да повлияете на правителството, дори бихте могли да вкарате някого в него или дори бихте могли да го свалите от власт, да го поставите на колене, но какво следва по-нататък?
- Въпросът "какво следва?" има основание. Днес се формира консенсус по отношение на съдбата на автокрацията: тя вече е изчерпила своя ресурс. Дори управляващата класа се съмнява в своята жизнеспособност. Оттук и опитите й да се измъкне от тази ситуация и да извлече ползи. Вижте: изтеклите капитали през януари - юли 2019 г. са се увеличили 1,6 пъти - до 28 милиарда долара, в сравнение със 17,4 милиарда долара за същия период на миналата година. Тогава парите ще се стопят още по-бързо.
Но засега няма кой да отговори на въпроса: какво ще се случи след това? Няма отговор и на въпроса: как можем да стигнем спокойно до това „по-късно“?
Липсата на отговори всява страх и тревожност. Разбираем е страхът, че случилото се през 1991 г. може отново да се повтори. В крайна сметка не е ясно как да спасим в границите на една държава - в случай на либерализация на различни цивилизационни проекти- например Русия и Северен Кавказ.
Но има разбиране, че запазването на автокрацията, особено в нейната дремеща инкарнация, само отлага този екзистенциален въпрос, което го прави още по-взривоопасен.
- Може ли опозицията да се превърне в основен инструмент за реформирането на политическата система?
- Тук не става въпрос за реформи. Реформата е подобрение на това, което съществува. Русия се нуждае от трансформация на системата. Перестройка, основаваща се на нови принципи. Преход от беззаконие към върховенството на закона. Вътре в правителството няма нито една сила, която да е способна на такава мисия. Следователно това е задача за групи от хора, които не са се дискредитирали като участници в услуга на автокрацията. Въпрос е: кога ще се създадат тези групи?
- Какво трябва да бъде трансформирано? Да се върнем към образеца от 90-те или да ревизираме системата от самото начало след разпадането на СССР?
- Трябва да се започне от сърцевината, която между другото създаде Елцин - едно супер президентство. Нашият лидер има повече правомощия от генералния секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз. Следователно концентрацията да бъде концентрирана властта в ръцете на един лидер, дори и да е с добри намерения, може да го изкуши да повтори пътя на своите предшественици. Необходимо е ново преразпределение на правомощията между институциите, което би премахнало заплахата от монополизиране на властта. Между другото, Михаил Краснов, един от най-добрите познавачи на Конституцията, описа възможен план за изграждането на една по-адекватна форма на държавата.
Но, това което виждаме в Украйна, скъсването с авторитарно-олигархичната система е много по-трудно от раздялата с комунизма. Не е ясно как да бъде скъсана пъпната връв между властта и собствеността. Не е ясно как да бъде възстановено доверието в институциите след тяхната пълна дискредитация. Ще трябва да изградим нов модел на трансформация, който светът все още не е създал.
- На Запад са възмутени от поведението на руските власти към опозицията. Но по същество Западът не може да направи нищо в тази ситуация. Какъв съвет бихте му дали?
- Колективният Запад е уморен от собствените си проблеми. И още повече от факта, че Русия се превърна в проблем. Западните демокрации така и не намериха начин наистина да възпират Русия и да я принудят да играе по правилата. Опитаха, но не можаха. Но и как да го направят, ако лидерът на западния свят - тръмповска Америка, нулира шахматната игра едно след друго. Затова сега Западът избира позицията на по-малкото зло - да заплашва Москва сдържано и да търси начин за диалог с нея, надявайки се да предотврати нейната агресивност.
Този форма на поведение извежда Русия от полуизолация. Но руският елит не бива да се заблуждава. Старата dolce vita в западното общество е приключила за него. Ние сме силно токсични и ще си останем дистанцирани от Запада. Само намек за връзка с руснаци и дори само с руски момичета може да доведе до сваляне на западни правителства, както наскоро се случи в Австрия.
Западът може да повлияе на Русия само по един начин - чрез почистване на собствените си обори и предотвратяване износа на корупция от страни като Русия. Но досега тази идея не намира голяма подкрепа сред западните елити. Изгодата и агресивните руски пари са твърде привлекателни!
- Изборите в Москва ще се проведат след по-малко от месец. Имате ли предположение какво ще се случи след като събитието приключи?
- Никой не знае какво ще се случи след това. Ситуацията може временно да се успокои, както се случи след 2011-2012 година. Още повече, че властта ще затягат примката и ще бие безразсъдно. Но това успокоение ще бъде временно. Защото беззаконието на властта и изпадането на страната в мизерия и безправие, са най-ефективният начин да бъде провокиран колективен отговор от обществото.
- Сегашните събития ще повлияят ли по някакъв начин на проблема през 2024 година?
- Днешните събития, включително акциите в регионите, не кореспондират с 2024 година. „2024 г.“ се превърна в някакъв вид заклинание и идея фикс. Сякаш няма за какво друго да се говори. Говоренето за това как Путин няма да се откаже от властта е проява на страх от неизвестността. Както и неспособност да се мисли за настоящите тенденции и да се търсят отговори на настоящите проблеми. Тези, които няма какво да кажат днес, предпочитат да ни водят към 2024 година.
Разбира се, властта се подготвя за своята безкрайност. Но е рано да се мисли какво ще се случи през 2024 г. и кой конкретно ще я притежава. Този въпрос е отворен. Трябва да мислим за днешния ден и как да се справим с настоящето.
- Колко уместно е днес да се говори за "транзит" на властта?
- „Транзит“ е друг пример за словоблудство. Тази концепция в глобалния дискурс означава преход от авторитаризъм към демокрация. У нас самото споменаване на „транзит“ поражда дезориентация. За какъв „преход“ може да става дума, при все че властта се стреми към обратното - опитва се да бетонира статуквото. Кой ще ръководи този преход - вече не е важно. Повтарям: няма значение!
Фокусирането върху съдбата на Владимир Путин, „путинизацията“ на разговора и политиката ни отвежда към обсъждането на по-важни въпроси, свързани с логиката на система, която вече не зависи от лидера. Говоренето за "транзит" на властта е бла-бла-бла, празни приказки, които ни отклоняват от днешните предизвикателства и начина, по който трябва да им отговорим.
Превод:Faktor.bg