СДС трябваше да си избере млад човек за лидер, Румен не трябваше да се кандидатира
Никой от сегашните десни лидери не желае да признае, че нещата трябва да се променят коренно, че трябва да се търси нов подход към хората, нови послания, нови политики, казва пред Faktor.bg бившият зам.-председател на СДС
Интервю на Бисерка Борисова
- Г-н Петров, лятото в България бе много дъждовно и „новите” десни формации сякаш започнаха да никнат като гъби. Доколко „нови” са обаче те? Ще се окаже ли десният избирател като „полят със студен душ” на изборите?
- Тези, които в момента се обявяват за нови десни формации, на практика не са нови. Хубаво, че е продължава да се търси новото лице на десницата. Но съм убеден, че това няма как да се случи през стари формати. И със стари лица. Десницата трябва да преосмисли всички грешки и неволи, през които премина, да се поучи от тях и така да намери новото си начало, новият път за развитие. Друг е въпросът дали това се случва. „Новата” дясна формация „Демократична България”, например, има около 2%, както сочат данните от социологията. Ясно е, че това не вещае нищо добро за нея на избори. Говоря с много хора с дясно мислене в цяла България. Те продължават да търсят някой, на когото да дадат своя глас. Но няма как поредният „Реформаторски блок” 2, 3 и прочее да може да привлече тия хора. Защото те се понапатиха, бяха лъгани, разочаровани. Затова няма да се случат нещата по начина, по който си го представя „Демократична България”. Социологията само потвърждава това мнение.
- Толкова ли е трудно и лидерите в тези стари, но уж „нови” десни формации да го разберат? Защо са се запънали десните лидери? Не виждат ли, че с това им поведение корабът потъва?
- Явно много хора в десницата, като вземат някоя длъжност, като се видят председател на партия и си изпълват някаква голяма детска мечта. Затова не отстъпват после лесно. Но това - освен да си го пишат в личната биография, на никой друг не носи никаква ползва. Надявам се партиите от т.нар. традиционна десница да го осъзнаят. И да дадат тези лидери шанс на по-млади хора, на хора с идеи, каквито има в партиите, но не са на председателски позиции. Ако тези млади хора, в крак с времето, получат повече шанс за изява, те ще могат да променят нещата. И десницата ще може да тръгне по нов път. Сега обаче положението е трагично. Партиите в десницата продължават да работят по начина, по който се е работило сигурно в 19 век. Погледнете ги организационно и структурно на какво приличат – едни председатели, зам.-председатели, секретари... Тежки, големи длъжности. Но празни откъм съдържане. Хората в структурите дори не ги познават.
Случилото се в „Синьо единство” бе единственото изключение и показа, че може да се мисли и по-отговорно. Лидерът на партията бе млад човек, не носи вина за грешките на десницата. Но постъпи отговорно, подаде си оставка и саморазпуснаха партията. Значи може да се случат тези неща и да се търси един нов формат на обединение, който да бъде работещ, да генерира идеи и политики. А не само да прелива от пусто в празно, както обикновено се случва в момента.
- Трябва ли и останалите десни партии – включително СДС, да се саморазпуснат?
- Като човек, който дълги години е бил в СДС, все се надявам с всеки нов лидер да почне нещо позитивно да се случва в десницата. Редно е да дадем на новия председател на СДС Румен Христов 100 дни толеранс. Проблемът е, че всички са се вкопчили в едно име, в една марка. Това го има и в БЗНС – там като почнат да обясняват „ама ние сме 100 годишна партия” и като почнат да изливат едни тиради.... Същото е и в СДС - „ние сме наследници на еди-какво си и еди кой си...” И пак се почва една тирада.. Само че на българския гражданин от това му е все едно. Няма значение тия партии на кого са наследници, ако в настоящето никой не открива нищо полезно у тях. Да се надяваме с новото ръководство на СДС да тръгнат нови процеси в партията, а не да разчита само на старото наследство.
- И СДС обаче избра старо лице за лидер на партията. Толкова ли няма млади хора в синята партия, та до Румен Христов – досегашен зам.-председател, опря, за да търси нов път на развитие?
- Трябва да припомним тук, че аз реално от две години не съм член на СДС. Тогава си подадох оставката в знак на несъгласие с бившия председател Божидар Лукарсси и всички чудесии, с които той съсипа и СДС , и Реформаторския блок. Още тогава предсказах, че по пътя, по който се върви и СДС, и Реформаторския блок, и ДСБ и партията на Христо Иванов ги чака пълен крах на изборите. Но никой не ме послуша. Някои дори много се зарадваха, че се отървават то мен. После така извъртяха нещата с членския внос, че да могат да ме изключат от партията. Сега хора от СДС ми звъняха и казваха: „Ти трябва да се кандидатираш за лидер”. Лично моето мнение обаче е, че нито аз трябваше да се кандидатирам – дори и да ми бяха възстановили членството, нито Румен Христов трябваше да се кандидатира. За мен СДС трябваше да си избере по-млад човек за лидер, с по-нови идеи и да търси нов път на развитие. Но изборът на организацията е това, което е. Да дадем шанс на господин Христов и да видим какво ще се случи. За мен е важно организацията да върви напред, държавата да се развива. Дали си на някаква „важна” според теб длъжност няма никакво значение, ако няма развитие. Надявам се и Румен да мисли така.
- Бившият лидер на СДС Божидар Лукарски ще се запомни най-вече с юмручния начин, по който се раздели с поста. До последно Лукарски си остана непознат на повечето седесари. Как се стигна до избора му за председател на партията?
- За мен той никога и не стана лидер на СДС. Лукарски стана председател съвсем случайно, просто попадна на това място, без самият да го е очаквал. Получи се така тогава, че организациите в страната искаха следващия лидер на партията да бъде от София. Както се казва, „едни хора от СДС, а може би и около СДС”, си намериха подходящия човек от София, който да се появи в последния момент и да бъде поставен за лидер. Никой не го знаеше Божидар Лукарски преди това, 9 от 10 седесари не бяха чували за него. И така - с поредица от стечения на обстоятелствата – тогава се правеше и Реформаторския блок, се стигна до там, че един човек, който никога не е очаквал и не е планирал да бъде на каквато и да било ръководна позиция дори в партията, се оказа не само председател на СДС, но и министър! Но виждаме какво се случва, когато случайни хора попадат на възлови позиции и какво става след тях - провал след провал...
- Божидар Лукарски доста бързо показа, че води СДС в грешна посока. Защо никой не се намеси? Били сте повече срещу един.
- Когато аз заговорих, че в СДС и в Реформаторския блок има проблем, тогава Лукарски беше още министър. И никой не посмя да застане срещу него. Останах сам. Някои тихичко ми шепнеха и говореха по телефона: „много си прав”. Но никой не излезе да каже публично, че „царят е гол”... След като Лукарски съсипа СДС и партията не влезе в следващия парламент, тези човечета дори го преизбраха за председател! Което беше просто уникално! Не знам с какво ги беше излагал, дали ги беше заплашвал пак с нещо, но това се случи. Покрай тези Национални съвети, на които се стигна и до батални сцени, стана пределно ясно, че явно много лъжи е имало, за да се стигне до там.
- Зависими от Божидар Лукарски ли са били тези членове на НС, за да не го атакуват?
- Когато един човек е на властова позиция, в случая – министър, и когато едни хора от СДС са назначени на някакви държавни постове, те си казват: „Аз не смея да се опълча на председателя, защото ще ме освободи от тази държавна длъжност”. Има някаква автоцензура. Всеки казва: „по-добре да си пазим хляба”, отколкото да пазим партията.
- Премиерът Бойко Борисов месил ли се е тогавашните дела на СДС?
- Не вярвам. Ако някой е използвал името на Борисов, това е било спекулация.
- Още по времето на Лукарски се заговори за евентуална коалиция между СДС и партията на Валери Симеонов НФСБ. Какво мислите за това?
- Валери Симеонов безспорно е с дясна биография. Но вижте електората му... Не искам да навлизам в подробности относно т.нар. „Патриотичен фронт”, където е много пъстро, да го кажем най-общо. Затова за мен коалиция между СДС и НФСБ би била доста странна и откровено конюнктурна. Коалиция, която ще търси да се прескочат 4-те процента за влизане в парламента. Когато партиите и коалициите не мислят за това, за което са създадени, а почват да мислят как ние сега да минем 4%, за да станат десетина човека народни представители и някой да намаже да стане министър, то нещата не са на добре. И няма да стават по-добре. Такава коалиция може и да даде шанс на някой от СДС да стъпи на жълтите павета и да се почувства значим, да попълни после биографията си. Но това няма да промени бъдещото на десницата. Нито ще направи нещата в България да тръгнат към по-добро. Няма да помогне за реалните проблеми на хората.
- Вашият наследник на поста лидер на СДС-София заяви, че единствената коалиция, която СДС може да направи, е с ДСБ. Но този „филм” вече сме го гледали преди години със „Синята коалиция”.
- В Софийската организация е много тъжна ситуация. Поне половината организации са подменени с някакви хора по списък, които навярно дори не знаят, че са членове на СДС. Председателят на СДС-София бе сложен само защото бе удобен на Лукарски и на неговата клика в СДС, а не защото има качества като политик и водач на десницата. Тъжното е, че това ще се разбере на следващите избори, ако не се вземат мерки навреме. Да, това, че те коментират единствено ДСБ като вариант за коалиционен партньор е много тъжно. Защото когато можеше да се направи такава коалиция с ДСБ същият този председател на Софийската организация в момента мълчеше. Тогава аз говорих, че единственият съюзник за изборите в онзи момент преди две години е ДСБ, а те мълчаха и даже ме наричаха „предател”. Много бързо хората забравят тези неща... Добре че са медиите, та може човек да погледне кой, какво и кога казал.
- Рейтингът на ДСБ е катастрофа. Има ли нужда СДС от обвързване с поредна катастрофа?
- Да, за съжаление и в ДСБ има процес на разочарование. Достатъчно хора и от ДСБ в цялата страна познавам, които не искат да гласуват за партията. В ръководството на ДСБ би трябвало да знаят това. Пък и социологията го показва. За съжаление, никой от сегашните лидери не желае да си признае, че нещата трябва да се променят коренно, че трябва да се търси нов подход към хората, нови послания, нови политики.
- Ще си подновите ли членството в СДС или вече мислите за нов десен проект?
- По отношение на членството – сигурно щях да си го подновя веднага, ако имаше избран за лидер млад човек. Затова сега казвам, че ще изчакам 100 дни, за да видя какво се случва там. Но наистина, дори да се върна в СДС, нещата там трябва да започват да се случват по нов начин. При Лукарски, например, нищо не се случваше, не се правеше политика. Не се комуникираше с бизнеса. Казваше ми: „Хайде, ти се познаваш с тях. Ходи и се срещай..” Което е абсолютно несериозно. Особено за дясна партия. Много неща са се натрупали в тази организация и ако не се реформира тотално, там няма да се случи нищо хубаво – с мен или без мен.
- Значи опираме до две хипотези: ако СДС стане в крак с времето, се връщате и помагате. Ако обаче няма промяна в досегашния стил, какво ще се случи?
- Навремето имаше един виц за влака на комунизма. Как се движел в началото и Ленин нахъсвал комунистите когато спира влакът, да секат дърва, за да продължава да се движи той. После Сталин ги разстрелвал... Когато при Горбачов влакът пак спрял, той се показал на прозореца и комунистите му казали, че вече са свършили дървата и не знаят какво да правят, за да тръгне влакът. Тогава Горбачов им казал: „Дръпнете завесите на влака и почнете да го клатите, за да си мислят хората, че той върви”. Този виц го разказах преди две години, на последния национален съвет на СДС, на който бях. Казах им, че това се случва и в СДС в момента, но ние си затваряме очите и клатим влака, за да си въобразяваме, че влакът на СДС върви. Днес този влак не може да тръгне с клатене. Или коренно трябва да се променят нещата или влакът ще се преобърне от толкова клатене на едно място и ще изпадне от релсите... А както знаем, празно в природата няма. Падне ли влакът на СДС от релсите, ще дойде нов влак...