Няма друга нация с толкова загинали за нея поети като българската
Комунизмът е материалистична религия и затова хората излизат от него гладни не за духовност, а за материални блага, казва пред Faktor.bg журналистът
Журналистът Максим Караджов е един от малцината в гилдията, които изследват и проучват в дълбочина духовните измерения на българщината, вадят на бял свят изумителни факти, които историците често подминават. Той не се спира и за миг по този път. Пътешества из прародината на българите , по върховете и степите на бившия СССР, преоткрива за българите онзи храм в Албания, където се пазят мощите на Горазд и Ангеларий, двама от учениците на светите братя Кирил и Методий", разчупва темата –табу за страшната участ на българско население, живеещо в Северна Гърция.
Интервю на Светослав Пинтев
- Г-н Караджов, да започнем с документалния ви филм с Цветан Томчев "Родена във въздуха", един покъртителен разказ за репресиите през ХХ век над коренното българско население в Гърция. Чрез историята на народната певица Любка Рондова разказахте за ужасите, преживени от тези хора. Филмът е изключителен, но дали стигна до достатъчно хора?
- Не успява, засега. С филма пътуваме из страната в градове, където има заселени бежанци от Егейска Македония. След прожекцията хората сами добиват кураж за първи път да споделят родовата си памет – как дедите им са бягали от родните си места, за да не ги погърчат и да запазят достойнството си и традициите си. Това е най-ценното - този филм продължава на живо и след прожекцията и хората разкриват стаената от поколения болка. И сякаш им олеква. Може би е егоистично от моя страна, но този тип „достигане на филма до достатъчно хора” май е по-смислен, отколкото едно излъчване по телевизията, която ще го разсече с рекламни спотове. А и няма интерес от телевизиите към тази парлива тема.
- Да. Великите ни „национални“ телевизии сякаш последното, което ги интересува е точно тази тема?
- Където бе предложен филмът, срещнахме мълчание. Жалко е, че 10 години след влизането ни в Европейския съюз представата за толерантност е просто да замитаме под чергата парливите истини от миналото, да не би да обидим гърците. С този аргумент ни отказа съдействие нашият консул в Солун. А за този филм ми помагаха гърци, защото при тях темата също е табу, но по друга причина - за да не се знае за гоненията и насилствената асимилация на българите.
- Навръх Коледа научих, че телевизия СКАТ е излъчила филма, без да поиска разрешението ви.
- Звънна ми преди ден моят съавтор Цецо Томчев, че в момента се излъчва филма. Това е кражба и нищо друго, г-н Валери Симеонов! "Родена във въздуха", сме го правили буквално на мускули: с личните си коли, с личните си пари и с помощ от приятели. За да остане в българската памет горчивата съдба на егейските българи. И сега тв СКАТ наготово пускат филма, а след като съавторът ми Цецо се обажда да иска обяснение от телевизията, оттам отрязват финалните кадри на филма, вероятно за да не се видят авторите.
- Какво е Рождеството Христово за съвременния българин, погледнато през твоите очи. Стига ли до нас поне малка частичка от истинските послания на християнството?
- Българинът е дълбока вода, може би, най-дълбоката на Балканите. Народните ни песни са проява на тази бездънна българска душа. Такова космическо смирение има в нашия фолклор, просто слушаш и потъваш в безкрайността на Христос. Опасно е да се дефинират цели народи, но сърбите са доказано по-агресивни от нас, гърците са по-хитри, при румънците културата на масово ниво определено е под нашето. Румънски колеги са ми казвали: „Завиждаме ви, че имате Христо Ботев! Ние имаме Еминеску, но той е умрял в леглото.” Дори има опити да се представя Ботев като румънски поет, защото е написал всичките си стихове на тяхна територия. Представяте ли си? Няма друга нация с толкова загинали за нея поети като българската. Масовото участие в дарителски кампании днес е знак за вътрешно посято християнство. А Рождество Христово се е свлякло до Коледа по целия свят – важното е моловете да са пълни, да не залежава стоката през зимните месеци. Търговски празник е това.
- Комунизъм, посткомунизъм, днешното ни материалистично общество не изтикаха ли всичко свято от този празник?
- Не гледайте кой ходи на църква, нашите деди не случайно са осмивали поповете, защото официалната църква се е възприемала като министерство, макар и министерство на Бога. Едно от първите въстания през Възраждането не е срещу турците, а през 1824 г. бунтовете във Врачанско са срещу... гръцките попове и повишения църковен данък. Колкото до комунизма, той е материалистична религия и затова хората излизат от него гладни не за духовност, а за материални блага. Финалът на социализма и у нас, и в Съветския съюз на масово ниво беше копнеж не по свободата, а по дънките, по мерцедеса, по шарения свят. И всичко това се отприщи след 1989 г. в невиждан кич. Святостта, за която питаш, няма общо с празника, тя е вътрешно отношение към света и дълбоко лично състояние на духа. Тя няма общо с външния икономически режим – бил той капитализъм, сталинизъм или маоизъм. Или с Коледа и всякакви празници. Святостта е невидима и се проявява само в изненадващи ситуации. Иначе мъдри думи знаят да редят всички по-образовани люде.
- Георги Марков пише: „Плътното обкръжение на близките, техните лица, усмивки, погледи, думи, сякаш преутвърждаваха, че ние не бяхме сами, че бяхме част от голямо и дълголетно дърво, което имаше своя Бог, своя традиция и свои плодове.“ Църквата под крилото на атеистичната държава сякаш разруши тази магия, взе по нещо от българина и сякаш до днес не го е върнала?
- Това изсушаване на родовото съзнание започна още с преселването на селяните в града. В града ние сме без корен и затова преживяваме всичко само в рамките на своя живот – от рождената си дата, от зодията си, от асцедента си и т.н. Дедите ни уж са живели в сиромашия на село, а мирозданието и песните им са били космически, защото са съпреживявали земята, овошките, животните... Всички са били в единството на Бога, в неговия пулс и замисъл. В мегаполиса днес си останал сам със своята банална зодия. И ровиш из лаптопа за предсказания какво щяло да ти се случи през новата 2019 г. Просто сме изгубили връзката с простите природни неща. В този процес Църквата е наблюдател, тя е неадекватна на този процес на изсушаване и май не притежава лек срещу него.
- Изследователят на религиите и митовете Джоузеф Камбъл пише, че Иисус е плодът на вечния живот, узрял на второто забранено дърво в Едемската градина. Казва още, че той ни носи познанието „Аз и Отецът сме едно“. Как ще го коментираш?
- Любовта и човечността е Иисус, а не кръстът или иконите. Не знам какво точно е посланието на Джоузеф Камбъл, но Любовта е вибрацията, която поддържа живота, „дървото на живота”. Защо човек се ражда и е абсолютно безпомощен през първите поне 10 години от живота си? Какво е имала предвид природата или Бог? Това е посланието: който излъчва любов, семето му, /геномът му/ децата му ще оцелеят, ще пораснат и ще продължат живота. Затова майчината любов е първата вибрация, от която се тръгва в медитациите за развиване на състраданието. Обгрижени с любов нашите възрастни родители ще утихнат спокойни в последния си миг. А това не е без значение…..
Изучавал съм посланията на богомилите. В тях Иисус е Спасителя, който ще ни изведе от света на мрака. Този мрак не е някъде в подземните огнени адове, а е в самите нас. Ако умът ни е ангажиран само от първичните инстинкти да се наядем, напием, да употребим другите хора за собствена изгода. Да спечелим пари или висок пост без усилие и знание, въобще сляпата вяра, че можеш да си решиш проблемите с търкане на талончета или да оздравееш с разни муски и кадеми.
- Първото е много популярно напоследък, а второто никога не е излизало от мода…
- Да. Светът на мрака е напоен със суеверия, а те са проява на вътрешния ни страх от непознатото, от чужденеца, от промяната, от материалните загуби. Всичко това е егото и справянето с него е била задача и на нашите далечни предци преди Рождеството на Спасителя Иисус. Той е моделът за извеждане от този мрак на инстинктите и Аз-а. Богомилите са проповядвали, че човек не е само кълбо от тези първични страсти на оцеляването, но в него е вдъхната и божия частица. А тя е от света на светлината – сиреч на духовното преобразяване: да се смириш, а не да наказваш или побеждаваш със сила по-слабия, жената, инвалида и различния..., да приемаш непознатия странник като проявление на бога, а не като враг. Да не се страхуваш в живота си от промените, от препятствията и от загубите и така ще проявиш дарбите си. И постепенно ще развиеш обич към ближните си и постепенно към всички хора и живи същества. Чрез следване на този модел на поведение Иисус ни извежда от мрака и ни сближава с Отца си, със света на светлината.
- И Буда стои под дърво. Това ли е универсалният символ, пред който хората навсякъде по света се прекланят?
- Дървото наистина е велик символ – то тръгва почти от нищото, от мъничко семенце. Израства огромно и непоклатимо, но в същото време е подвластно на всеки примитив с брадва. В цивилизация, в която примитивът доминира, дърветата /природата/ се унищожават и се задейства божествената програма за дилийт на тази популация като се отключват необратими климатични промени. Това е моето актуално тълкуване на Буда под дървото. Само човечество, достигнало състояние на разумна осъзнатост, уважава дървото, горите, природата, Бога и стои почтително по-долу.