Първан Симеонов: Имунитетът на Запада да отговори на предизвикателствата на Русия се оказа неочаквано нисък

Не виждам драма в посещенията в Русия, въпросът е да не се пресоли много манджата и да не забравим, че са нужни повече законност, реформи за поколенията, казва пред Fautor.bg социологът

Интервю на Бисерка Борисова

-  Господин Симеонов,  има ли опасност за България и за Европа заради този завой към Москва, който правят и българското правителство, и европейските лидери? 

- Има глобално разместване в политическите пластове с оттеглянето на САЩ от Иранската сделка и с тази търговска война между САЩ и ЕС.  Започва да се потвърждава тезата за охлаждане на отношенията между двата основни компонента на западния свят.  Философията на Тръмп е САЩ да се оттеглят от някои свои ангажименти по света, включително по отношение на ЕС.  Така Европа остава в известна безтегловност.  И има опасения, че от един тип зависимост Европа може да премине към друг. От прекомерно разчитане на Запад сега да се обърне към на Изтока.  Естествено, още  е рано за такива категорични изводи.  Аз по-скоро се опасявам за бъдещото на самия ЕС. Той има нужда от монолитност.  В противен случай рискува да стане просто сбор на държави, където по-силните ще надделяват.  А това не може да е идеята за ЕС.  Пътят на ЕС трябва да е видим -  с по-ясни собствени ангажименти по отношение на сигурността и външната си политика.  За съжаление,  имаме основание да се притесняваме дали ще имаме ЕС и европейско бъдеще – и то не заради посещенията на европейските лидери в Русия.  А заради това, което виждаме в самия ЕС.  Защото аз виждам егоизмът на големите държави.  Виждам ясно разделение по оста стара-нова Европа.  Бедна-богата Европа. Виждам случващото се в Италия. Виждам, че Полша се отцепи от монолитната позиция на ЕС по Иранската сделка и поиска постоянна американска база на своя територия. Тоест, в тази ситуация Полша директно показа, че клони повече към САЩ, отколкото съм ЕС. Виждам един Виктор Орбан, който често звучи повече в синхрон с Русия.  Някак си, до толкова голяма е опасността от загуба на монолитност в ЕС, че звучи като виц, но е самият факт, че дори скромната по размер Вишеградска група вече не е монолитна!  Това е голямата опасност. И на този фон могат да се отключат процеси, които да доведе  до трусове.  ЕС е длъжен да помисли за собственото си съществуване и за собствения си глас в света. И да има повече сила. Защото ЕС е чудесен като икономическо пространство, на като политическо е още в детска възраст. 

- Някак си, шизофренично е партньорът на ЕС – НАТО, да определя Русия като голяма заплаха и за себе си, и за Европа, а пък ЕС да прави завой към Кремъл? 

- Русия преследва своите интереси и това е нормално. НАТО също. Големият въпрос е как ЕС може да се възползва от евентуално сътрудничество с Русия, без това да е свързано с проблеми в интеграционните процеси в западния свят.  ЕС и НАТО са основни стожери на съвременната геополитическа структура в света. Затова не е изненадващо, че Русия е предизвикателна спрямо тях. Изненадващо е, че имунитетът на запада да отговори на тези предизвикателства се оказа неочаквано нисък. 

- Дали пък не гледаме театър на големите европейски лидери – да демонстринрат сближаване с Русия, за да дразнят САЩ и арогантността на Тръмп?

- И това е възможно. Особено при този специфичен стил на Тръмп, който изглежда по-скоро като бизнес стил за вдигане на цената на САЩ, отколкота като политическа дипломация. Може би част от лидерите на ЕС искат да покажат сходен стил. Но аз по-скоро смятам, че тези посещения на европейските лидера в Русия са защото тези лидери осъзнават,  че в съвременния свят всяка страна трябва да може да разчита и сама на себе си. Волно или неволно. Надяваме се да не се стига до моменти, в които колективната ни сигурност ще бъде подложена на съмнение. Но във всеки случай идват времена, в които всяка страна трябва да помисли за собствените си способности да съществува,  да търгува,  да се отбранява. Струва ми се, че и България осъзнава това. И новата политика на България, според мен, е опит на България да държи всички врати отворени, защото предусещаме някои неща, които може да се случат... 

- Тоест, предусещаме, че нещо скърца в ЕС?

- Не само това. Предусещаме, че и скърцанията между Запада и Изтока стават прекалено големи. И тези като нас, които са на самия ръб, може да го отнесат в един момент. Затова ние се опитваме да предварим всичко това.  Има и друг момент  - може би усещаме,  че част от предоверяването, че след като сме част от ЕС и НАТО, всичко е наред,  вече е в етап на преосмисляне. Защото, по всичко личи, че не живеем в най-добрите времена за западния свят.  Виждате отношенията между САЩ и Турция – партньори в НАТО,  колко са напрегнати. Излишно е да споменаваме тези между други партньори в Алианса - Турция и Гърция, колко са ескалирали в Бяло море.  В същото време имаме странен триъгълник на страни със съвпадение на интереси като Русия, Турция и Иран.  На този фон очевидно е, че всяка уважаваща себе си страна трябва да вземе предварително мерки.  И, разбира се, на този фон тези страни, които пропагандират незападен модел на развитие, се опитват да печелят максимални изгоди. 

-  Много десни избиратели  се ядосаха при визитата на премиера Бойко Борисов в Москва. Но вече май почват да си мислят, че той не би го направил на своя глава, без съгласуване с европейските лидери, които, впрочем, също се изредиха да ходят на срещи с Путин... 

-  Продължавам да мисля, че Борисов има доверието на западните лидери.  И на тези на Запад, и на онези още по на Запада. Ако той нямаше доверието им,  не би могъл на своя глава да влезе в такава игра.  Затова не смятам, че западната принадлежност и идентичност на България е разколебана. Напротив! Даже смятам, че случващото е по-нормално. Както се вижда, повечето западни страни настояват за свой по-различен периметър на действия в ЕС, за свои отношения. Може да звучи парадоксално, но по този начин България повече прилича на нормална западна страна. Страна, която си позволява собствени позиции в рамките на съюзите си. А това понякога води до добри резултати. Ето, видяхме,  че наложихме българското виждане по пакета „Макрон”. 
Има обаче един момент, който не е за подценяване и в него са основните страхове.  С този очевиден завой на изток идва и един доста специфичен политически стил на управление в страната.  По-малко ще говорим за реформа, за върховенство на закона. Понякога ще прилича не толкова на управление на правилата, колкото на такова на „здравата ръка”. Специфичен политически стил,  при който няма да го има прословутият образ на западняка, който ти казва:  „ти изпълни ли си критериите, ти напредна ли, страхуваш ли се от поредния доклад, ако не напредваш”. Западът беше един много добър коректив за българскиге политици. Но когато Западът спре да излъчва авторитет, българските политици почват да правят каквото си искат. Това е големият проблем, а не това, че някой ще смени геополитическата ориентация на страната с тези визити. Това просто е невъзможно и никой не го желае. 

- Вече се заговори, че в ГЕРБ се формира ядро около втория човек в партията  - Цветан Цветанов.  Ядро, което ще бъде дясно и западно европейски ориентирано, в противовес на всеобщия завой на ляво?

- Когато говорим за „ляво” и „дясно” в България,  да уточним, че имаме предвид Запад и Изток. Трябва да имаме едно наум, че ГЕРБ винаги е имал двойно звучене – едно центристко, балканско, тукашно, битово-консервативно и едно прозападно, реформаторско.  Новото сега е, че Цветан Цветанов, който винаги е бил към по-балканския тип ГЕРБ, сега той затвърдява себе си като прозападното крило. И това не е за пренебрегване. Защото Цветанов има доста силно организационно влияние в ГЕРБ. 

- Има ли опасност от преврат в  ГЕРБ? 

- Продължавам да не смятам, че това е някакъв разнобой в ГЕРБ. Напротив, мисля че този разноглав ГЕРБ помага на партията да оцелее. Да обира повече и различен електорат. Но едно е сигурно - ще им е много трудно, защото сега могат да загубят онзи електорат, с който спечелиха последните парламентарни избори. Защото те спечелиха тогава точно със западни послания. Сега ми се струва, че точно този електорат остава „бедзомен” и част от него ще се насочи към традиционната десница. 

- Остана ли такава десница в България?

- Тази десница, колкото и да е малка, колкото и да се опитва да прави едно и също, и само да си сменя името, тя остана единствена на еврозападния терен. При условие , че всички в парламента – вкючително ГЕРБ, се ориентираха произточно и се състезават кой е по-по-най произточен,  десницата може да намаже. И то от немай къде – не че нещо прави, но остава единствена на терена център-дясно. Остава контрастна, забележима.  
Другото, което се случва е, че се разминават границите управляващи-опозиция. Депутати от БСП подкрепят и бранят обявен от премиера, проект, например. На този фон дали пък особеното мнение на господин Цветанов няма да почне да значи нещо повече от втори глас в ГЕРБ?  Хм, ето това трябва да се наблюдава внимателно. Аз лично смятам, че още е рано да говорим за такива неща. 

- Остатъци от старата, но пременена с ново име десница и Цветан Цветанов ли останаха единствените политически фактори у нас, които да се противопоставят на проруската ориетация?

- Тук естествено трябва да отбележим, че има и един Валери Симеонов, който също заема доста прозападна позиция - в противовес на Волен Сидеров в патриотичния блок. Валери е безсъмнено десен политик – като биография, мислене, действия. 

- Може ли Валери Симеонов да излезе от формулата на патриотичня блок и да се превърне в по-сериозен лидер вдясно?

-  Не смятам, че на този етап би могъл. Той е политик с десни виждания,  но електоратът му е на точно обратните. Този политически капитал, който трупа той сега, е собствен, а не партиен. Партията му има по-друг електорат. Това означава, че господин Валери Симеонов е в прелюбопитната позиция да изпадне в политическа изолация. Защото има разминаване между личността и електората й, между личността  и политическата мода в държавата в момента. Мода, която в момента влече на изток. 

- Печели ли БСП от това влечение вляво – въпреки пародийното на моменти поведение на лидерката си Корнелия Нинова?

-  Поведението на Нинова може да изглежда смешно отстрани, но то е активно поведение за възстановяване яркостта на БСП. 

-  На моменти не изглежда ярко, а направо крещещо циркаджийски шарено. Може ли един лидер – особено дама, да се държи така? 

-  Когато говорим да политика, понятието „дама” ми е трудно да го коментирам. Корнелия Нинова направи правилното нещо от гледна точна на това, че с подобно поведение съживи интереса към БСП.  А БСП беше полу-умряла преди това. Скъси дистанцията с ГЕРБ, в момента те са с минимална дистанция, в рамките на 100-200 хиляди гласа.  Друг е въпросът, че се доказа, че тази тактита има и сериозни дефекта. Цялото това ярко противоборство синьо-червено стяга и двата лагера. ГЕРБ не може да бъде оставен да си консумира собствените грешки, защото казва „това не са наши грешки, а проблеми заради поведението на опозицията”. 
Този ярък стил на Нинова понякога изглежда и застрашително. Да, хората искат ярки личности, но искат и да се запази доброто направено. Страната може да не е в най-цветущо положение, но не и зле. Тенденцията някой да дойде и коренно да промени всичко, плаши хората. Затова такива като президента Румен Радев се харесват – той хем представлява промяна в системата, хем излъчва авторитет на човек, който утре няма да събори кулата, която страната е построила. Третият дефек на Нинова е, че на моменти поведението й изглежда центробежно, води към изолация. Някак си „стягаме своите, но не се протягаме към други”. 

- Поведението й роди обаче и вътрешна опозиция в лицето на видни соцкадри?

-  Свърши се с тая опозиция, няма я вече. Но си мисля, че ще има промени в опозиционерите в БСП. Защото със сближаване на позициите на БСП с ГЕРБ по източния въпрос, може би ще има кръгове в БСП, които ще искат сближаване с ГЕРБ и по други въпроси. И тук Нинова пак ще стане неудобна на част от съпартийците си. А това пък ще играе в полза на ГЕРБ. 

-  Ако изборите бяха днес, как се подреждат партиите?

- ГЕРБ щеше да спечели - с малко пред БСП. Може да се повтори резултатът от последните избори. Тенденциите са, че дистанцията между БСП и ГЕРБ намалява. Не толкова бързо, колкото на БСП й се иска, но намалява. 

- Кои са причините да намалява?

-  Това, че всяка власт се износва. Винаги става така – който е на власт, в един момент губи част от подкрепата си. А ГЕРБ кара трети мандат...

- Сегашните коалиционни партньори на ГЕРБ и другите играчи в парламента имат ли шанс за успех?

- Патриотите постоянно разгарят огъня около себе си  - включително чрез скандали помежду си.  Което - парадоксално,  но играе в тяхна полза. ДПС не е в най-добрата си политическа форма и е напълно възможно да остане след патриотите.  Много трудно ми се вижда положението за г-н Марешси. По-интересно е какво би станало при влизането на нови играчи. Вижда се сериозен потенциал при Слави Трифонов.

- Реален ли е този потенциал на шоумена?

- Съвсем реален е. Рейтингът на Слави Трифонов е колкото на Борисов. Това не е лоша стартова позиция. 

- Политици, политолози и журналисти напоследък непрекъснато говорим за завоя към Русия. Но вълнува ли се въобще общественото мнение в България от този въпрос?

- Не, това не са проблеми, които интересуват обикновения човек у нас.  Да не говорим, че има много голямо русофилско общество в България, което дори се радва.  И аз не виждам някаква драма в тези посещения. Засега.  Въпросът е да не се пресоли много манджата. И да не би България да забрави, че са нужни повече законност, реформи за поколенията. А че няма да сменим току-така геополитическата си ориентация, това е ясно.

- Като говорим за това, което вълнува хората, със сигурност Световното първенство по футбол в Русия вълнува мнозина. Вкара ли си голям политически гол Путин с това, че взе домакинството на Мондиала? 

-  Има все по-голямо препокриване между спорт и политика, и с приближаване на световното това е все по-видно. Определено това домакинстване на първенството е постижение за управленския стил на Путин и за Русия.  Както и домакинството на Олимпиадата в Сочи. В интерес на истината, това няма как да не предизвиква тревога у онези фактори, които се опитват да се противопоставят на руската политика. И ми се струва, че част от развитието на събитията в последните месеци, включително тези посещения, се дължат и на наближаващото Световно първенство.  Не знам дали политиците чак толкова обичат футбола, но несъмнено биха се радвали да могат да ползват облагите от неговата популярност.

- Как изглежда през вашите очи сагата с „възкръсналия” журналист Бабченко?

- Олекна с това Бабченко. И Украйна олекна. Направиха услуга на Русия. Дадоха възможност на руската страна в бъдещи ситуации да се позовава на този случай като опит за провокация. Цялата тая дипломатическо-разузнавателна гонитба винаги е на една крачка от фарса.  И ми се струва, че в конкретния случай се доближи точно до фарса.