Георги Георгиев
Добруджанецът не е българин. Не е човек. Той е извънземен. Той не иска
да спечели от теб, не иска да се облажи на твой гръб.
Той иска да го изработи.С труд. С душа и сърце. Да го изоре,
засее, тори, полива, плеви, пази, събере...
Така е и по морето, там където не са го
изместили алчни комунистически феодали.
Тръгваме към морето внезапно. Звъня по телефона
и следя в google earth за хотели, залепнали на брега. Не виждам смисъл да
плащам за бетонна стая с изглед към друг хотел. Безумие, което не мога да
проумея у мнозина. Цяла година стоят между стени и гледат панели, дувари, комини
и да се забият на морето за да продължават да ги гледат?! Така спокойно бих
могъл да си прекарам отпуската от Люлин в Младост и обратно.
Та, звъня наред. От Двореца в Балчик до Каварна.
Места няма. Повечето са олинклузив. 100-150-200 лв. на ден. На човек.
Идиотщина
Като си помисля, че там и плажовете са претъпкани и щавят по 30 лв.
за чадър и шезлонг, се сещам за добрата стара българска поговорка: „Тарикатите ще
се свършат, като измрат балъците.” Добре, че не намерих свободна стая.
Точно подминаваме Велико Търново, а още не съм
открил. Попадам на хотелче в Каварна.Бинго! Свободна
стая. Единствената и то само за три дни. Питам за
цена. 45 лв. Питам на човек ли. Не, за стаята, с голяма тераса, климатик,
интернет, хладилник, телевизор. Да не би да сте по сокаците?! Не, морето е пред
нас. Запазете, моля, пътувам към вас, до 2 часа сме там.
Пристигаме в хотелчето. „Венера”. Китно, уютно,
кацнало на склона над плажа.
Собственикът е местен. Персоналът също е местен.
Управителят също. Весели, усмихнати, приветливи, с чувство за хумор. Дори
чистачките поздравяват усмихнати.
Рязък контраст с псевдотуристическия бизнес на
пришълците, особено с алчната комунистическо-руско-феодалната бетонна
експанзия, изляла милиони в бетонни крепости и бързаща да ги избие на гърба на
туриста с
безумни цени, рекет, концесии...
Пред хотелчето, долу в ниското бетонен недъг на
някакъв пришълец - феодал. Строежът е спрян от кммета Цонко. Надвишил бил етажите. Ама бетонът си седи и загрозява.
Махни го, бе Цонко! Накарай го да си плати и
махането! Има си и съд за тая работа. Ама нали в съда са назначени от ВСС да
пазят такива феодали, та не знам... До нас е вилата на наглия урод. Стои
огромна, луксозна, празна и безмълвна. Дава се под наем. Само 1700 лв. На ден.
Дали да я наема за 1 час, ммм?!
Встрани, в далечината – огромен завършен
апарткомплекс. Също празен, умрял, безсмислен...
Тук много от плажчетата са окупирани от голф
комплекси, апартхотели, олинклузив кютуци.
Чадър с шезлонг достига до 35 лв. Дори и на
плажа на къмпинг „Св. Георги”.Плажните барове
са монополисти. Ценита са като в Монте Карло. Почти, де...Остава ни уюта
на хотелчето, панорамата, вкусната храна.
Вазираме на север към безкрайните плажове на
Шабла и Крапец. Със страхотния освежаващ целодневен бриз.
Сядаме на ресторантче на плажа. Държат го
местни. Чадърите на плажа са безплатни. Бонус от заведението. Не че няма място.
Плажът е колкото на Слънчев бряг, а чадърите са 10. Мастиката е лев и петдесе.
Бутилка шардоне в ледена кофичка – 12 лв. Рибената супичка – 2,50.
Сякаш ти казват „Бе, остави тука някакви пари,
да не е без хич, че наем плащаме, ток, сервитьори, пък и храната все пак я
купуваме, де”.
Добруджанци. Нечовеци. Извънземни.
Така са и със житото, и с царевицата, и с
кайсиите.
Миналата година си купих отлежала кайсиева, с
медосани джибри правена и допълнително сложени кайсиеви стафиди от специален
сорт в джибрите. На 8 лв. литъра. Не ракия. Еликсир.
Добри сърца. Широки
Тази добродушност и наивност е позволила да
откъснат част от тях, когато Русия предава Северна Добруджа на Румъния. Говоря
си с бармана. Имал осем братовчеди оттатък. И сочи в далечината носа край
румънския град Мангалия. Руската чума по българската земя не е от вчера.
През 1916 г. храбрата българска войска бие тук и
попилява нахлулата руска сган заедно с огромна румънска армия. За няколко
седмици ги изтласква отвъд Дунав и си връщаме Добруджа. На 3 март 1918 г. Русия
капитулира пред България и подписва най-унизителния мирен договор в историята
си. Договор, който откъсва от Русия над 1 милион квадратни километра, известен
днес като Брест-Литовски мирен договор.
Тук наблизо няма бетонни кютуци пълни с олинклузивни олигофрени. Дано си остане така! Дано дюните не бъдат затиснати с поредните грозилища! Дочувам, че ТИМ са изкупили десетки декари покрай плажа.
Добре, че сезонът е къс, та трудно ще си избият парите, иначе досега да са бетонирали.
Пита ме един от местните, защо не може да си узаконят бизнеса, защо държава и община нехаят, защо всичко виси на косъм и могат да ги изринат, когато си поискат.
Нормално е, казвам. Във феодалната държава едрите феодали искат да придобиват всичко безплатно. Ако те узаконят, утре ще трябва да ти плащат, за да те махнат. А те не са свикнали да плащат. Те просто взимат...
България има нужда от конституционна забрана на
масивно строителство на поне 500 м. от бреговата ивица!!! Конституционна.
В тази 500 метрова зона да може да се строи не
повече от два етажа, немасивно строителство, с не по-малко от 50% залесяване на
терена, от които половината да са дървесни видове.
Трябва да се предприемат спешни мерки за
запазване на ивицата, природата и туристическата индустрия от алчни, безумни
феодали, които окупират плажовете и превръщат българчетата в чираци на
чужденците, работещи за крупните феодали на минимална работна заплата.
Същите феодали, които
убиват малкия бизнес, окупират плажовете и рекетират милиони българи
С помощта и активното съдействие на държавата.
Благодаря на добруджанци. Догодина пак ще съм
при тях и се надявам да ги заваря там.
И да им пожелая, не, да настоявам – пазете
земята си, хляба си и сърцето си! Голямото.
Така както през 1916 г. ген. Колев ги опази….