По времето на Стамболов изтезавали русофилите, а пред затвора свирел духов оркестър за да не се чуват писъците им
Узбекската поговорка "Най-сладката минута в живота на използвача е когато може да се изплюе в лицето на благодетеля си” напълно отразява отношението на някой бивши „приятели на Русия, казва кандидатът на историческите науки Олег Айрапетов
Интервю на главния редактор на "Правда.Ру" Инна Новикова
- През цялата си история Русия много е помагала на другите народи. Например България, която освободихме след 500 години турско робство. И не само България. А сега, мой познат, българин ми казва: „Вие сте ни освободили от користни подбуди. Освободихте ни и си отидохте, захвърлихте ни” Сега има много силни настроения в България, във всички страни от бившия соцлагер.
— Има един хубав роман за Австро-унгарската империя. И там един от персонажите казва: Що за народ сме ние? Поляците само мислят как да създадат своя държава, чехите са нация от сервитьори. Но в Чехия , например ситуацията се промени-както се казва-като им дадеш бакшиш и веднага започват да говорят на руски. Сега икономическата ситуация се промени и те започнаха да се отнасят по-лоялно към руснаците. Вярно, утре като се променят нещата-ще се продадат на друг.
— Аз съм се сблъсквала с такова отношение в България. Извинете, не говорим руски. А английски? И английски също. И какво излиза-не искате да говорите на руски, а на английски не сте се научили…
—Така е, какво очаквате. Работата е там, че на Балканите отдавна върви един и същи процес свързан със секуларизацията на местното общество. Основата на русофилските настроения на балканското общество е, че ние сме християнско семейство. Говоря преди всичко за православните региони, не за мюсюлманските.
Българи, сърби, гърци се сблъскват с едни и същи задачи-формират интелигенция от деца на селяни. Те нямат аристокрация. Тяхното дворянство е изклано много отдавна.
—Нима в Полша не е имало дворянство?
— Полша е нещо съвсем различно. Аз говоря за България, за Балканите, с изключение на Румъния. И там министърът може да е от селско семейство и сам да си носи куфарите на влака. Е, това не е чак толкова лошо-прави се икономия. Но, от друга страна, какво се случва? Хората, получили европейско образование и започнали да разбират доколко традиционната култура е изостанала. И започнали да изхождат от това, че всяко ново поколение започвало да строи всичко наново от нулата. И тук започват политическите противоречия. И тези политически противоречия често завършват по един и същи начин-с винтовки, с револвер и ятаган.
Един български автор пише, че ако на всяка къща в София, където е убит политически деец бъде поставена паметна плоча, то център на града ще заприлича на гробище. Там всичко се е решавало с много жестокост и, естествено намесата на друга сила - авторитетна, влиятелна, която безусловно подкрепя народа - това не е било нужно на политиците.
Ако ти изграждаш своя собствена версия на политически модел, всяка друга сила, особено от чужбина се възприема като враждебна. Защото властта трябва да е абсолютна. Тук е коренът на политиката и действията на Стефан Стамболов - преврат, преследвания на русофили, мъчения, екзекуции. Тук се корени и версията, че руснаците са освободили българите, защото са искали да получат нещо от тях.
—Тоест, сега отново става популярна версия на събития със столетна давност?
—Какво друго може да получите от тях? По времето на СССР, руско- българска търговия просто не е съществувала. Не говорим за съветско-българска.
— Е как, български чушки, вино, сирене.
—Аз лично много обичам български чушки със сирене и червено вино. Но въпросът е там, че то тук не е нужно. Не го внасяха. Това не е предмет на традиционно потребление. Така че твърденията за някаква корист в освобождаването им са несъстоятелни. Бисмарк много добре е казал, че освободените нации не са благодарни, а взискателни.
И го е казал за България, по повод първия разрив в отношенията и с Русия през 1885 година. Не искам никого да обидя, но има една узбекска поговорка: "Най-сладката минута в живота на използвача е когато може да се изплюе в лицето на благодетеля си”. Не го казвам за българите…
Има хора, които не прощават за доброто отношение към себе си. Както е писал Некрасов: "хората с робски произход са като кучета-колкото по-тежко ги наказваш толкова повече обичат господарите си”
Не го казвам нито за българския, нито за сръбския, нито за гръцкия народи. Но казвам, че такива неща винаги е имало и ще има.
Същото е правел и Стамболов, за когото говорих вече.
Да не забравяме, че той е оглавявал режима, който скъсва отношения с Русия и, който довежда Фердинанд в България. Той е първият, който изрича тази идея за користта на Русия. Но да не забравяме, че за да бъде установен този режим са били извършени зловещи репресии срещу хиляди хора, измъчвали са ги и са ги убивали по зверски начин.
— И кой е правил това?
— Българите. Българите са се разправяли с русофилите. Пред затвора имало духов оркестър и той свирел, за да не се чува как ги изтезават.
— А защо са ги изтезавали?
— Ами, особено приятно е да убиеш човек и да го помъчиш преди това. Това е местна традиция. Знаете, по отношение на жестокостта на Балканите имат добри традиции. И, освен това обяснявали, че това са предатели, които ще продадат за рубли България, че Русия се готви да направи България Задунайска губерния. Нищо такова всъщност не е имало. Това е само политическа пропаганда, за да се укрепи властта.
— А от страна на Русия имало ли е някаква собствена пропаганда? Как сме бранили реномето си?
- Работата е там, че Александър III не е обичал България, никак. Той казал, че повече никакви братя и никаква добродетелна политика… И ние се оттегляме. Как завършва всичко? Стамболов се опитал да се съюзи с турците.
Той предавал на турците българските революционери, които действали в останалите в Турция територии-например, в Македония. Всичко завършило с това, че него го убиват и го убиват много жестоко, на улицата-секли са го с отровни ятагани, посичат главата му и отрязват китките му-за да се мъчи. И той умрял в страшни мъки. А хората, които се разправили с него се радвали на мъките му, защото той предавал техните на турците, които убивали революционерите особено жестоко. Ето това е истината за България, за политическия терор в България.
Има много хубави спомени на княз Трубецкой, посланика ни в България и Сърбия. В разговор с Николай II той му казва, че нашите отношения с балканските ни клиенти напомнят отношенията между господарка и кръщелник от селячеството. От гледната точка на селянина, кръстницата му е задължена до смъртта си за всичко. И е длъжна постоянно да прави нещо за него. На което Николай отговорил: "На кого го казвате, знаете ли колко кръщелника имам?" Впрочем, един от тях е бил българският цар Борис III. Тоест, от тяхна гледна точка ние с нещо сме им длъжни. Защо-не е ясно. Но така се получава.