Болшевизация чрез нацификация

БСП се превърна в още по-ретроградна партия, в която предишното партийно ръководство, в лицето на Станишев и Миков изглежда дори „либерално“ и „демократично“

От Доц. д-р Момчил Дойчев, bulgariaanalytica.org

Това което става в БСП (а и в други, произлезли от нея,  управляващи партии), особено през  последните 5 години, може спокойно да се определи като болшевизация чрез нацификация. Какви са доказателствата за това?
 
БКП/БСП в точно 100 годишната си история (създадена е през 1919 г. като филиал на комунистическия интернационал, т.е. впоследствие на руската комунистическа партия (наследник на която сега се нарича фактически партията на Путин „Единна Русия“). Като филиал на руските комунисти, 

БКП/БСП действа винаги само по начин, който и бъде нареден от Москва,

 независимо дали в Москва на власт е Ленин, Сталин или Путин.
 
Съветският комунизъм, привнесен в България след съветската окупация от БКП  води до ликвидирането на българската независимост. Това става и чрез унищожението на българския политически, стопански и културен елит. Съветският комунизъм в България, както и навсякъде другаде, е висша форма на криминална тоталитарна власт – нещо което не е познато дотогава нито в имперска Русия, нито в целия свят. Този пагубен политически модел, приложен от БКП за 45 години социализъм доведе и до стопански погром – три фалита страната до 1989 г. и до още 2 под ръководството на БКП/БСП през 1990-1991 и 1995-1997 г.
 
Нацификацията на болшевизма

 започва още по времето на Сталин по време на любовния му период с Хитлер (1939-1941 г.) – Двамата тоталитарни диктатори са социалисти – единият се води идейно като интернационалсоциалист, а другият- като националсоциалист. Но техните диктатури са тоталитарни близнаци. Неизбежно започват да заимстват и тоталитарни методи един от друг. След като унищожава „ленинската гвардия“, Сталин постепенно превръща ВКП(б.) от интернационал-социалистическа партия, каквато е по времето на Ленин и Троцки, бореща се за перманентна комунистическа революция в целия свят, в националистическо-социалистическа великодържавна партия, бореща се за световно господство под знамето на комунистическата утопия. Като такава сталинската комунистическа партия приема тайно и някои от идеите на националсоциализма – като антилиберализма, антипарламентаризма, антиконституционализма (прикрити, разбира се, зад „прогресивни“ фрази в полза на „истинския пролетарски демократизъм“.  В същото време тайно партията се въоръжава и с традиционния за Руската империя антисемитизъм, заедно с мракобесието в духовната сфера, на които дори Хитлер може само да завижда. Между другото НКВД и Гестапо си сътрудничат в довоенния период, особено по отношение на изтръгване на признания от арестуваните с модерни методи на изтезание, по организацията на концентрационните лагери и по терора над населението в окупираните области (за СССР – за терора над собствения народ). Разкрити през краткия период на гласност в годините на Горбачов и Елцин документи например показват как Сталин предава на Хитлер през периода 1939-1941 г. повечето немски комунисти, спасили се в СССР, особено такива с еврейски произход.
 
Но Сталин не приема например стопанската система на националсоциализма. И за разлика от тогава, днес Путин приема някои идеи от стопанската система на Хитлер – най-вече олигархичната система на (квази)частна собственост, но не и съпътстващия ги немския ред и дисциплинираща роля на закона, които явно в Русия няма как да се приложат, дори и с терор.
 
Този процес на сталинска квазинацификация е спрян от Хрушчов, но подновен при Брежнев с култа към Ленин – външно и с фактическата реабилитация на Сталин – по същество.
 
Рухването на комунизма поради неговата икономическа несъстоятелност при опита да се реанимира от Горбачов ускори процеса не само на разпад на комунистическата система, но и на комунистическата идеология. Лицемерният комунистически идеал скоро е подменен с откровено мракобесни идеологии – националболшевизма, монархически имперски национализъм, православен фундаментализъм, неоевразийски империализъм, реакционен и мракобесен руски консерватизъм, руски фашизъм и националсоциализъм. Любопитно е да се прочете как видни реакционни руски идеолози днес съжаляват, че Сталин в съюз с Хитлер не е унищожил капитализма, демокрацията и … евреите в Европа и целия свят.
 
При Путин, особено през последните 5 години политическият режим деградира от фасадна олигархична т.нар. „управляема демокрация“, към конкурентен авторитаризъм и оттам към неконкурентен авторитаризъм и оттам 

уверено се върви към нов тоталитаризъм, непознат досега в световната история

 Основни идеологически основи на този нов тоталитаризъм на режима на Путин са великодържавният шовинизъм, евразийската реакционна идеология, православното мракобесие, представяни като проявление на някакъв нов руски консерватизъм и отхвърлянето на либералната демокрация като упадъчна и вредна за развитието на Русия. В същото време икономическият модел на путинизма е посткомунистически олигархизъм, който няма нищо общо с капитализма по простата причина, че за да има капитализъм икономиката трябва да определя политиката, а не обратното – политиката, както и преди командва икономиката, а руските олигарси са богаташи, но не и истински капиталисти, защото не само благосъстоянието, но и животът им зависят не от силата на закона, а от закона на силата, т.е. лично от волята на „бащицата“ Путин.
 
Каква е ролята на трансформиращата се БСП през последните 5 години? След започналата все по-неприкрито хибридна война на Русия против европейската цивилизация, БСП се връща постепенно в обичайната си роля на „пета колона“ на съветския, сега на руския империализъм. Тя е основен защитник на идеята за реализация на руските енергийни проекти, които трябваше да затворят в енергиен шлем България следващия поне половин век, независимо дори от това, дали изобщо ще се реализират. Това е така поради техния висок корупционен потенциал, който може 

да превърне България в руска енергийна и оттам политическа де факто колония

 Но дори и сега Русия изтисква колониалния си данък чрез своята вярна колониална администрация, независимо от смяната на правителствата през последните 15-ина  години. Само от започването и спирането досега на трите енергийни руски проекти, България загуби поне 5 милиарда лева. Освен това България плаща свръхнадценка за закупувания нефт и газ от Русия – Газпром и Лукойл не плащат данъци и плащат най-нисък акциз на държавата и в резултат от това за последните 20 години България е загубила поне 20 милиарда лева. Във връзка с руските енергийни проекти е и фалитът на КТБ, благодарение на който проруската управляваща олигархия плячкоса 3 милиарда лева, изразходвани за създаване на нови олигархични политически проекти, създаване на проруски антидемократични медии и корупция по високите етажи на властта в особено големи размери, прикривани успешно досега от „независимата“ прокуратура.
 
Както е показал историческият опит, най-добре ролята на руска колониална администрация играят бившите комунистически партии. Това е „естествено“ в постсъветското пространство – в Кавказките републики и Средна Азия, но нещо необичайно в Централна Европа. Изключително показателно е, че комунистическите партии в бившия съветски блок се разпаднаха или си маргинализираха с изключение на две страни – Румъния и особено България. У нас комунистите, пардон социалистите, особено под ръководството на Корнелия Нинова в съревнование за властта с ГЕРБ неистово се опитват да докажат, че те, а не ГЕРБ са много по-вярна и незаменима руска колониална администрация, оставайки привидно скрити зад проевропейска реторика. И за разлика от Румъния, където румънските комунисти и в съветската епоха, но особено сега са преди всичко румънци, а не комунисти, то българските комунисти са преди всичко съветски русофили, но не и българофили, защото, както се изрази един от тях, не може да обичаме България, без да обичаме Русия – т.е. те обичат първо Русия, а после родината си. На такова национално предателство не са способни никъде другаде по света.
 
Но всъщност особено през последните месеци, свързани особено с пропагандната истерия против т.нар. Истанбулска конвенция, БСП се превърна в още по-ретроградна партия, в която предишното партийно ръководство, в лицето на Станишев и Миков изглежда дори „либерално“ и „демократично“. БСП открито проповядва вече реакционни и мракобесни великодържавни идеи чрез своите съюзници – контролираните проруски и антидемократични печатни и електронни медии, платени тролове в интернет, присъдружни партии и партийки с открита черносотническа пропутинска идеология като партия „Възраждане“, паравоенни терористични организации като БНО „Шипка“ и „Нощните вълци на Путин“ – българска секция, открито проруски политически проекти като „Атака“, „ББЦ“, „Воля“ …
 
Процесът на реболшевизация  чрез нацификация в БСП върви с пълна сила

 Корнелия Нинова издига периодично революционни лозунги за „смяна на системата“, дори за „нов народен съд“, против „криминалната приватизация“ ( в която тя е активен участник) – тук се разчита на късата памет и малоумието на средния комунистически, пардон социалистически избирател. БСП обаче все по-открито проповядва смес от социалистическа и националистическа идеология, в контролираните от нея медии се внушава страх от нова война, а нейните представители по света открито защитават на международната арена реакционния путински режим, предлагат да отпаднат санкциите против видни руски войнолюбци, олигарси и мафиоти, прикривайки по традиция това с лепене на етикети за някаква „русофобия“ и „фашизъм“ на всички, които не са съгласни с техните налудничави и реакционни националсоциалистически идеи. Това дори вече в средите на БСП предизвиква съпротива, защото с тази антидемократична  реторика БСП може сигурно да загуби, но не и да спечели европейските избори.
 
Но дали това не е целта?