След Олимпийските игри в Сочи през 2014 г. руският президент Владимир Путин нареди окупацията на Кримския полуостров. Затова не е никак чудно, че днес в Киев са загрижени. Опасяват се, че верните му сепаратисти в Източна Украйна, нали са червеноармейци в отпуска, ще опитат с нови боеве, каквито и сега не липсват, да върнат първоначалните си позиции и да подготвят голяма офанзива след края на последния мач за Световната купа. Не без Неговата решаваща помощ, разбира се.
Опасенията, че се подготвя нова агресия споделиха и редица анализатори през последните месеци.
„Бойците“ от петата колона по света и у нас също очакват нещо такова, очакват го с неприкрито нетърпение. Има основание за опасение, една нова агресия е напълно възможна.
Но има и
една малка пречка
Президентите на Съединените щати и Русия, Доналд Тръмп и Владимир Путин, ще се срещнат на 16 юли, както стана ясно от разпространените изявления на двете страни. Това е ден след датата, на която се играе финалната среща от Световното първенство по футбол в Русия. Интересно съвпадение, не ви ли се струва?
Американският държавен глава най-вероятно си има едно наум за навиците на Путин след голям спортен форум в Русия, фокусирал погледите на целия свят, да гърми сватбарски, т.е. да нареди агресия.
И е логично Тръмп да е настоял за среща на тази дата, за да го възпре. Поне така се надявам…
Ще е доста безочливо от страна на Путин да се срещне с американския президент, с когото от толкова време напира да преговаря, след нов акт на агресия, да не кажа, че е невъзможно. И ще изпусне любимия си момент… Но пък от друга страна, нищо не пречи сепаратистите да нападнат, да отхапят ново парче чужда земя, а руският президент традиционно да обясни, че няма нищо общо с тази работа, Украйна отдавна е
провокирала мирния съветски трактор
Така би могъл да каже той, ако си припомним една пропагандна хватка от миналото, дори да се вживее в позата на миротворец. После да плеснат с ръце и да се прегърнат с американския му колега. Има и такива опасения.
Хенри Кисинджър твърдеше, че нито една страна не е влияела върху международните отношения така решително, но и същевременно така двусмислено както САЩ. Е тази двусмисленост има своя апотеоз при Тръмп.
Изтече информация, че американският президент е заявил пред лидерите на страните от Г-7, че Крим принадлежи на Русия. Ще е доста жалко, ако е вярно и наистина се окаже такъв малоумник. По-вероятно е обаче да блъфира. Да изнудва страните от НАТО да достигнат заветните два процента за отбрана, да опитва да се разбере с Путин по схемата , която проработи с Ким чен Ун. В което също има логика.
Великобритания се страхува от своя страна, че президентът на САЩ ще подкопае НАТО като сключи „мирно споразумение“ с президента на Русия Владимир Путин, при срещата им през следващия месец, писа британският вестник The Times.
Министрите на кралицата се опасяват, че Тръмп може да бъде убеден да намали ангажиментите на американските военни сили в Европа, по този начин компрометирайки отбраната на държавите от НАТО срещу евентуална руска агресия. Те също са притеснени, че американският президент може да предаде на Владимир Путин пропагандна победа като отмени или промени планираните военни учения на Алианса. Всеки такъв ход може да предизвика екзистенциална криза за 29-членния съюз, който гарантира сигурността на Запада от 1949 година насам, разчитайки на мощта на американските военни сили, писа изданието. Такова нещо
никой в Америка няма да прости на Тръмп,
Просто той пробва дали ще успее в хулиганския си стил, заплахи за бой, последвани от сприятеляване.
Ако не стане, ще измисли нещо друго.
САЩ ще запазят санкциите си срещу Русия и след срещата на двамата лидери. По чисто процедурни причини Американският конгрес не може да ги отмени от днес за утре. А на конгресмените в момента им липсва и нужната за това политическа воля, както писа „Дойче веле“. И допълни, че Тръмп явно се нуждае от подобни политически инсценировки, с които да напомпа допълнително личното си его. Като го споменахме, не мислите ли, че Тръмп предпочита да се прави на Роналд Рейгън, а не на Франклин Рузвелт.
Може идеята на Путин наистина да е да се договарят някакви сфери на влияние, но е крайно невероятно да ги получи. Дори Тръмп да е офицер от КГБ, казано в рамките на шегата.
И няма да може да предприеме отново военна авантюра в дните след Световното, че и доста след това. Крайно рисковано е , той чудесно знае колко непредвидим е Тръмп, дори да ти се пише приятел и боен другар. А и колко много го натискат по линия на руската връзка. Та надали Путин ще посмее да си играе на войник. Той ще е предоволен да покаже на света, че преговаря с Тръмп като равен с равен. И най-вече на Русия.
Както отбелязва пак „Дойче веле“ „ това ще е точка в полза на Путин, независимо дали ще постигнат някакъв резултат или не“. Най-вероятно това ще му е цялата печалба.
Интересно е какво очакват нашите социалисти от тази среща, между другото,
какви мечти лелее БСП
И не само те. Отговор донякъде дава прогнозата направена на 10 ноември 2016 г. пред Би Ти Ви от журналиста-международник Тома Томов, сега вече депутат от БСП.
„До една година ще има някаква нова Ялта-2. Или Тръмп ще отиде в Русия, или Путин ще отиде във Вашингтон", прогнозира тогава Томов.
Мина доста повече от година, но да кажем, че първата част от прогнозата е вярна. Само дето Ялта е окупирана, няма как да се срещнат там, ако погледнем буквално.
Втората част на прогнозата нямаше как да се случи. Нито Тръмп би отишъл на крака в Кремъл, нито Путин би се явил на килимчето в Белия дом, това е съвсем ясно.
Въпросната прогноза е забележителна най-вече с очакването на някаква нова Ялта като символ, която да обърне действието, да се появи от нищото като
Deus ex machina
И да донесе победа на „здравите сили“.
Една Ялта-2, която като първата да раздели света и да постави нашата част на Европа отново под тежка зависимост, а на тях да донесе нов 9 септември.
Да, ама не, както казваше Петко Бочаров, мир на душата му.
Червените сигурно наистина очакват с нетърпение тази митична Ялта – 2, за да им поднесе на тепсия България, както се случи при предишната, без да отчитат, че обстоятелствата сега са доста различни. Колко ли ще останат разочаровани.
А и Путин трудно може да влезе в ролята на величав победител. Колкото и да се иска на другаря Тръмп, което силно ме съмнява, да му удари едно рамо, той не би могъл да направи този малък жест без да рискува кожата си.
А Тръмп обича своята кожа
Тя му е единствена. И пак ще кажа, той предпочита да се прави на Роналд Рейгън, а не на Франклин Рузвелт. Непредвидимостта беше част от имиджа на Рейгън, старателно моделирана от екипа му. И знаем какво стана.
Иначе Тръмп може да направи голям панаир, дума да няма. Среща между него и Путин ще се състои след форума на НАТО на 11-12 юли в Брюксел, в който се очаква да участва американският президент. И там ще е интересно…
Тома Томов донякъде е прав, казвайки: „Това, което виждаме, е пълна промяна на света, в който живеехме до момента”. Заяви го пак в онова предаване и обяви, че след срещата „Путин ще бъде детрониран от образа на главен демон“. Разбират я демонологията тези социалисти, ей. Ала няма кой да е главен демон, защото друг толкова явен агресор засега няма под слънцето, другари.
Томов също така изрази мнение, че Балканите „нямат толкова светло бъдеще”, колкото някои прогнозират. Не им се иска никак…
Само, ако повярват, че демонът е напуснал Путин и феновете му по тези земи, Томов, само тогава. И ако не озаптят приятеля му Реджеп Тайп, разбира се.
Стана ясно, че срещата между руския и американския президент ще е столица на Финландия
Хелзинки-един знаков град
Името му навява разнопосочни асоциации. И оптимистични, но и тревожни. Зависи от гледната точка.
Мястото на срещата вероятно е избрано именно , за да се подчертае някаква политическа традиция, да се подскаже, че разговорите ще вървят в нейното русло .
Най-отчетливата, разбира се, е асоциацията с форума в Хелзинки, на който през 1975 г. ръководители от 33 европейски страни, а също Канада и САЩ, подписаха в заключителния акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа. Този документ фиксира идеята за мирното съвместно съжителство между двата враждебни блока по онова време и я формулира ясно, като се превърна и в начало на т.нар разведряване, но и инструмент за съживяване на опозицията в бившите социалистически страни. Такава беше онази част от заключителния акт,
посветена на човешките права
Благодарение точно на нея се родиха редица източноевропейски правозащитни организации и движения, които в крайна сметка подкопаха социализма. С този документ беше призната и ненакърнимостта на границите в следвоенна Европа.
Един от най-известните руски публицисти и анализатори, сочен и за най-яростния критик на режима на Путин, Андрей Пионтковски хипотетично допусна в едно интервю, че Западът би могъл да се съгласи на "Ялта-2". „Кремъл обаче има не толкова конфликт със Запада, колкото с постсъветското пространство, по-скоро със себе си, със собствените си маниакални амбиции и претенции“, смята анализаторът. И казва нещо, което е валидно и за родните чугунени глави
„Но в Кремъл са органически неспособни да разберат, че проблемът за геополитическите им желания не е в американците, а в това, че никой от съседите на Русия никога няма да отиде покорно в тяхната "Ялта". Ето защо руската агресия в Украйна се удави и Украйна замина завинаги“, казва той.
Александр Хоц, друг руски журналист и анализатор пък пише: „Поражението на немския народ (заедно с режима) - спаси историческото бъдеще на този народа и го доведе до процъфтяване. Колкото по скоро Историята доведе "драгите руснаци" (заедно с "путинизма") към закономерния и непредотвратим финиш, - толкова повече са шансовете на новите поколения да получат нормална страна на мястото на путинска Русия. Такива са парадоксите на историята. Спасението на някои народи е в тяхното историческо поражение“.
И в никаква Ялта-2.