Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
България няма да признае резултатите от референдума в Крим - съвършено правилна е тази категорична и ясна позиция на българския външен министър Кристиян Вигенин, заявена онзи ден в Германия. Този път тя съвпадна напълно не само с немската, но и с общата европейска нагласа, както е нормално в тази ситуация.
Надявам се обаче заявката на министъра да не увисне само в медийното пространство, а да се реализира официално. Страхувам се /а и кой ли разумен човек не би/, че предстои, след референдума в Крим на 16 март, управляващата в София лява коалиция от БСП, ДПС и Атака да разводни всичко, като го облече в обтекаеми фрази и така ние отново да се окажем европейци, ама не съвсем, български патриоти, ама с руски самар на гърба, демократи, ама от московския вид…..
Тези три партии, създадени да обслужват руските интереси в България, едва след което да обслужват и своите лични, неведнъж досега правят подобни магарии, а целта им е отдавна ясна – тотално
откъсване на страната ни от Европа
и връщане в руската орбита на влияние. Тъй като нали Путин ще прави нова руска империя, де, а тя без България не може да мине. Отнюд!
Тези ми притеснения идват обаче не само от дългия опит, а и пряко от усещането, че в българската позиция за Украйна има нещо мътно, което всеки момент ще стане още по-мътно. Напоследък имам чувството, че живея в реализиран абсурд - българските управляващи комунисти и руски пето-колонисти се заяждат със своето любимо момче Кристиян Вигенин за реалистичната му и европейска позиция по темата Украйна и руското нахлуване в Крим, докато аз, който принципно не го понасям като външен министър заради редица глупости, на техния фон изглеждам като негов защитник.
Е, ще кажа веднага, колкото и странно да звучи - нямам нищо
против да продължа да го защитавам, стига той да продължи да се придържа към
демократичните принципи по отношение на отвратителната руска геополитическа
игра, която се разиграва под носа ни. И под носа на целия свят, който вече не
вярва на очите и ушите си, толкова е зашеметен от наглостта на Русия.
Но да се върнем към българската позиция и онова, което Кристиян Вигенин заяви
още в Германия.
Декларацията му за пълно съвпадение на българската и германската позиция – добре, това е стандартно, но необходимо. Подкрепа даваме и специално за немската идея да се създаде контактна група за директни преговори между руснаци и украинци. ОК, макар че няма да стане. Той Путин ако искаше преговори, досега щеше да ги води, а нямаше да увеличава напрежението и да подготвя кримския сценарий в други части от Източна Украйна.
По-нататък изявлението на Кристиян Вигенин бе израз на европейската, но донякъде също и американска, политика на мотаене при сегашната криза. Имам предвид отправеното предупреждение, поредно, но е последно от страна на уж отговорен европейски политик, че ако Русия не покаже готовност за компромиси, на Европейския съюз ще му се наложи да прибегне до санкции.
Ами хайде, де, колко време още и колко по-категорично Русия трябва да демонстрира пълното си нежелание за компромиси, докато най-после се натуткаме и решим дали е дошъл моментът за санкции или не.
А чак след това да седнем да обмислим санкциите.
Имам чувството, че тях пък ще ги обмисляме направо безкрайно – както ентите от „Властелинът на пръстените” се събраха на безкраен съвет, за да решат дали изобщо да се съберат на безкраен съвет, който да реши…..
Подобно двусмислие носи и заявката на Вигенин, че в тази ситуация „няма друга алтернатива, освен дипломацията”. Ами не съм сигурен. Руснаците ясно показаха, че дипломацията за тях изобщо не играе. Те вече тотално превзеха Крим, с референдума на 16-ти ще „узаконят” присъединяването му към Русия, а веднага след това ще започнат
да късат и други части от Украйна,
както подсказа и престъпникът Янукович с увереността си, че в най-скоро време ще се върне в Киев. И тогава ли ще продължим с меки и още по-меки дипломатически ходове, телефонни и лични разговори, гневни предупреждения, приятелски обещания и безсмислени увъртания? Нямаме ли усещането, че точно заради мекото поведение на демократичната общност „твърдата” Русия ни се качва на главата, а лично Путин се вижда вече император на света.
Още от времето на Хитлер е известна тази слабост на демократичните общества – те са колебливи, защото не знаят какъв точно е демократичният начин да се защитят от наглостта на онова мислене и действие, което тотално отрича демократичните правила, но умее пълноценно да се възползва от тях, за да ги разруши.
По отношение на „дрънкането на оръжие в региона”, израз, който Кристиян Вигенин също подхвърля в изявлението си, имам чувството, че се изказа малко неподготвен. Или твърде добре подготвен – само той знае. Всъщност, във връзка с това Вигенин отправи и пряко послание, което в момента не би трябвало да отправя никой външен министър от ЕС и НАТО, като каза: „Не искам да се създава впечатлението, че и България по някакъв начин участва в демонстрацията на сила по отношение на Русия.”
Ами по-добре да си беше просто мълчал, защото от думите му излизат няколко неща. От това излиза, първо, че не Русия демонстрира сила спрямо Украйна, а НАТО и американците - защото няма друг наоколо, нали – демонстрират сила спрямо Русия. Дали то е само несръчен изказ или нещо, произнесено в синхрон с руската пропаганда, никога няма да разберем. Второ, излиза, че партньорските ни страни от ЕС и НАТО – Полша, Литва, Латвия, Естония, Румъния, защо не и Турция, напразно се страхуват от ефекта на доминото след руското присъединяване на Крим или дори от евентуална руска агресия спрямо тях. Затова разполагане на допълнителни американски самолети и провеждането на морско учение съвместно с американски кораб от устата на Вигенин звучи хем като „дрънкане на оръжие”, хем като нещо, на което не бива да се обръща сериозно внимание. Трето, излиза, че, за разлика от всички други практически граничещи с Русия страни, ние, българите, изобщо не се притесняваме от възможността Москва, в близко или по-далечно бъдеще, под един или друг предлог да засили политическия си и военен натиск върху нас.
А аз например се притеснявам.
Но, както и да е, изобщо, от думите на Вигенин излиза голяма каша, за която даже не ми се мисли – доколкото тя всъщност напълно противоречи на заявената от него твърда позиция, че България няма да признае референдума с предизвестен резултат в Крим.
Най-потресаващо за мен обаче е следващото негово изявление, с което той наистина доказа, че България няма единна, ясна и категорична позиция за руската агресия в Украйна, защото сегашното българско управление няма представа, не, а не иска да има представа от реалностите и да се съобразява с тях. Цитирам по смисъл бившия български посланик в Русия Илиан Василев, но съм абсолютно съгласен, че БСП, ДПС и Атака в тази ситуация не искат дори с телескоп да видят въпросните реалности, камо ли да ги признаят за истински, защото те противоречат на дълбоките им предубеждения и зависимости.
Тоталното потвърждение за самозаслепяването на тясно обвързаната с Русия българска левица идва от отговора, който Кристиян Вигенин дава, когато Дойче Веле го пита къде минава тънката червена линия, тоест, последната мирна граница в руско-украинския конфликт: „За съжаление – казва Вигенин - за нас
остава загадка какви са крайните намерения на руската страна
Докато за Украйна е ясно, че иска да запази суверенитета и териториалната си цялост, което е желание и на международната общност, можем само да гадаем какво цели Русия".
Ето, затова по-горе споменах, че принципно не харесвам българския външен министър. Не може да заема този пост и да не си дава сметка за целите на Русия в сегашния конфликт. Те са толкова прости и ясни, че дори децата по света вече ги разбраха, само той - не. Или лъже, което също е повод да не го харесвам.
Така де, не само той, не ги е разбрала и неговата партия любима, която мълчи, ли мълчи по темата за руската агресия в Украйна. Така мълчаха комунистите, при това не само българските, а и част от европейските, през 39-та, когато с пакта Молотов-Рибентроп великият вожд Сталин даде картбланш на дружката си Хитлер да нахлуе от Запад в Полша, само за да влезе спокойно и самият той от Изток.
Сега обаче пакт няма.
Има една и само едната Русия, превърнала се в зловеща империя на злото, обсебена от мегаломанско желание да расте на всяка цена, озъбена да глътне каквото може, преди да я ударят през ръцете, озверяла от желание да замаже вътрешните си проблеми, като нарочи за виновник хората отвън и така още дълго да крепи на власт елита на доброто старо КГБ, който я води по самоубийствени пътеки.
На мен лично обаче най-странна продължава да ми бъде онази Русия, която, независимо от цялото зло, което носи на всички, продължава да настоява всички непременно да я обичаме, защото е готина. И има велика култура. Сякаш Чехов, с извинение, има нещо общо с Путин…..
А колкото до това, че отношенията с Русия занапред няма да останат същите, както твърди министър Кристиан Вигенин, зависи за чии отношения с Русия говори. Тези на Щатите и Европа – да, най-вероятно те няма да са същите. Надявам се, наистина няма пак да ослепее демократичният свят за това с кого точно си има работа.
Но силно се съмнявам, че в отношенията на БСП с Русия
например нещо ще се промени. Само това остава – комунистите сами да скъсат
пъпната си връв.
Затова - жална ни майка.