Да ви кажа под секрет, граждани, аз съм голям идиот.
Досега не подозирах – защото на Путин не вярвам като нарича мен подобните идиоти, но пък и нямах ясен критерий как да различа идиота от не-идиота. Но ето че на власт в Щатите дойде умникът Тръмп и на бърза ръка ме светна как става работата. Оказа се просто, бих казал дори – по тръмповски просто, но не го казвам, защото се страхувам да не се засегне нещо, човекът…..
И така, според мистър Тръмп, достатъчно е само да погледнеш даден индивид, да проследиш накъде той се звери в политическата карта на света и веднага разбираш: ако се е съсредоточил върху Русия, значи е идиот, ако си е бръкнал в носа и гледа в някаква друга посока, например към Поднебесната или направо към самото Небе, значи е редовен.
С други думи, както сочи поредния умен Тръмпотуит, нещата стоят така: самият Тръмп е напълно редовен, защото на него изобщо
не му пука за безчинствата на руснаците по света,
а дори и в собствената му страна. Той смята, че те трябва да бъдат оставени да правят каквото си искат, а ние да не богохулничим срещу тях. Докато аз съм напълно нередовен, защото усещам на гърба си всяка поредна руска наглост като лична тежест и няма как да не ми пука от това.
Нещо повече, сигурен съм, че и няма да спре да ми пука, въпреки персоналната обида, нанесена ми лично от американския президент. И въпреки внушенията, с които той, съзнателно или не, ме залива непрекъснато - че Путин е един симпатяга, кротък и морален човек, който просто иска да заеме мястото, което му се полага по рождение. И само с тази цел си позволява да убива, да лъже, да краде, да пожелава осела на ближния си и да праща Червената армия да му го конфискува…..такива обикновени за всеки уважаващ себе си император неща.
Както усещам, и мистър Тръмп би искал да е император – ама, слава Богу, Америка не е Русия, там не дават на всеки комплексиран малоумник да си разиграва коня. Поне не му дават да си го разиграва докрай, а щом видят, че започва да твори прекалено големи бели, тутакси бива обязден. Малоумникът, не коня.
Много, много и много неща бих могъл да обясня на мистър Тръмп за другарчето му Путин, за руската политика през вековете и особено за руската роля в съдбата на света през последните 100 години, ако той реши да ме чуе. Само че той няма да реши, защото Тръмп идиоти не слуша, слуша само себе си.
Без значение обаче, аз все пак ще го просветля, като му доверя очевидното: ако някога в историята от отвратителна източна сатрапия, каквато е, Русия случайно беше станала нормална, демократична държава, Китай, Иран, Северна Корея, Куба, Венецуела, Ал Кайда, „Ислямска държава” и всички подобни предизвикателства или нямаше изобщо да съществуват, или щяха да са много далеч от мащаба на проблемите, които създават днес.
Обратното не е вярно! Виждаме с очите си, че при отпадане на кое да е от изброените звена, проблемите за свободния свят не намаляват, ако в Русия няма паралелни положителни промени. Да, Куба започна да омеква, но Венецуела се втвърди, Ал Кайда изчезна, но ДАЕШ се пръкна, Кадафи и Саддам ги няма, но Ердоган реши да ги замести. И прочие – все динамики с руска помощ.
Така си е, няма нужда да разбираш от „висша политика”, за да разбереш едно нещо от низшата, което може да се проследи ясно дори в гимназиалните учебници по история - поне в европейските учебници, де, не знам за американските. А то е, че винаги, когато Русия има вътрешни проблеми или когато е притисната до стената и се опитва, поне временно,
да замаже очите на Запада
с примерно поведение, както беше при Горбачов, светът става много по-мирно и добро за живеене място. И обратно.
Знам, знам, хич не е лесно човек да следва логиката или да чете учебниците по история, далеч по-трудно е, отколкото да гледа опера. Soap opera имам предвид. Затова ще ви дам още три сдъвкани доказателства, че аз, идиотът, съм прав, а умният американски президент Тръмп греши по отношение на втренчването в Русия и политическата полза от него за света.
Първо, вижте на какво приличат онези люде, които следват буквално съвета и намират Путин за приятен джентълмен, който добродушно се шегува на международни политически теми, а после пуска Песков и Захарова да разяснят шегата.
Като казвам да видите „на какво приличат”, имам предвид например излагацията на Карин Кнайсел, външен министър на Австрия, която онзи ден едва не се разчекна в неистов поклон пред Путин на собствената си сватба.
Честно казано, граждани, това беше далеч по-отвратителна гледка, отколкото когато българският вицепрезидент Илиана Йотова разпльоска всичките си телеса на земята и любовно целуна ръка на офицера от КГБ Гундяев, временно изпълняващ длъжността руски патриарх.
Поради умствено-генетични причини, от Йотова такава коленопреклонност можеше да се очаква, докато кой да си помисли, че в същата гадост ще коленичи и висшата дама на виенската външна политика. Ама явно той Господ наистина не прощава – като дава акъл, дава, обаче като взима…..
Сигурен съм, че Карин Кнайсел, вместо да излага Австрия, Европа и себе дори, можеше да попита някой съветник и да разбере например защо след края на ВСВ великият австрийски физик Ервин Шрьодингер, тогава базиран в Ирландия, не се прибра веднага в родината, а изчака първо да я напусне руският окупатор.
Или можеше булката първо да се поинтересува какво мисли хер Путин за окупацията на Чехия от руснаците през 68-ма - и ако той осъжда това престъпно деяние, тогава да му се кланя.
Официална Австрия няма как да не се интересува от този въпрос и то не само, защото чехи и австрийци живяха дълго заедно в Австро-Унгария, но и защото Австрия прие най-много чешки бежанци през онова горещо лято преди 50 години.
Тц, няма такива въпроси! Ще вземе да си помисли човек, че и досега, както по времето на Студената война, със своята „неутралност” Виена остава предпочитано гнездо за руски шпиони и руски перачи на мръсни пари. И, също като Тръмп, не иска да дразни Кремъл, защото не знае какво ще получи в отговор. Или прекалено добре знае.
Второто доказателство за това, че Тръмп изобщо не е прав да ме нарича „идиот”, само защото не си затварям очите за руската наглост, е грубото противоречие, в което изпада сам, щом стане дума за „Северен поток 2”. Той напада Германия, че с този газопровод допуска
политическа зависимост от руснаците,
че плаща тяхното въоръжаване с пари, които не харчи за собственото си въоръжаване и ред други работи.
Абсолютно резонни обвинения, впрочем! Мен лично за пореден път много ме досрамя онзи ден, когато Меркел и Путин се скъсаха да повтарят, че „Северен поток 2” е чисто търговски проект и няма нищо общо с политиката. Сякаш още живеем при комунизма, когато на черното се казваше бяло и никой не смееше да възрази.
Ами аз възразявам!
Но всъщност в случая не се занимавам с Меркел, а с важния въпрос: кога чуваме истинската позиция на Тръмп - дали когато твърди, че енергийната зависимост от Русия е заплаха за Германия и изобщо за Европа или когато съветва идиотите като мен да не гледат в канчето на Путин.
Третото ми доказателство срещу тук обсъжданата позиция на Тръмп, се съдържа в цитат от великия полски режисьор Анджей Вайда. Като визира онези общо около 300 години, когато Полша или големи части от нея са държани насила в състава на Руската империя, включително комунистическата, Вайда казва: „За всичките тези години ние научихме москалите как се връзва вратовръзка, но нищо повече не успяхме”.
Така стоят нещата с цивилизационните усилия да се помага на Русия. Със или без тях, москалите ще продължат да тормозят света, защото те само това могат и нищо друго не са научили.
Ако аз бях Тръмп, все пак бих предпочел да съм идиот, който много внимава за руските действия и притиска Кремъл във възможно най-тъмния ъгъл на политиката. Това е единственият шанс кой да е американски президент да не бъде затрупан от боклука на историята, а да последва в залата на славата великия Роналд Рейгън, който преди 30 години събори Империята на злото и така направи свободния свят още по-свободен.