De Profundis: Един 10 ноември, след който всичко можеше да бъде по-различно

29 години любовта към България минава през стомаха на Русия, българските национални интереси са български, само ако са руски

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

С известно прискърбие трябва да ви уведомя, граждани, че истинският български 10 ноември не се състоя – нито през 1989, нито през следващите оттогава 29 преходни години.  
Онова, което в действителност се случи, е, че на 9 ноември 89-та рухна Берлинската стена, но ние като целокупен народ не успяхме да се засилим и да прескочим отвъд, в нормалността. Да, уж тръгнахме смело, но, докато катерехме Стената, прискрипахме си болезнено топките и седнахме отгоре да си ги жалим - с единия крак оттатък, с другия отсам. 
И досега скимтим там като някакъв паметник на колективната глупост, призван да напомня на хората и народите по света, че наистина никой не може да ти причини толкова лоши неща, колкото можеш сам да си причиниш. 
Естествено, срещу тази моя теза ще гракнат мнозина. 
България е член на ЕС и НАТО, а не на СИВ и Варшавския договор – ще кажат. 
Така си е, това е важно. Това е основното. И това е именно онзи един крак, за който заявих, че имаме прехвърлен отвъд стената. Слава, Богу! 
Но добре, че нормалните хора откъм онази страна са ни хванали за него в опит да ни помогнат да прехвърлим при тях и другия крак. Иначе вероятно отдавна щяхме да сме се юрнали обратно и щяхме доброволно да сме се записали за пълноправен член на ОНД. А също и за втора балканска страна след Сърбия, домакин на руска невоенна, напълно гражданска база, поддържана само с благородната цел да се спаси нашето собствено население от внезапно възникнали бедствия и аварии. 
В действителност се имат предвид обаче не някакви природни бедствия и аварии, а политически такива, възникнали сред самото население, което трябва да бъде спасявано.  
Такова е например прекомерното желание на разни местни псевдо интелектуалци да откъснат страната от нейната изконна руска орбита на влияние. Или ламтежът на отделни неразумни и юроди да не обичат искрено и да не благодарят достатъчно топло на своите руски Благодетели и Освободители. А какво да кажем за стремежа на онзи сонм платени от Запада псевдоучени и обикновени драскачи, които се опитват да докажат, че българите не са славяни и могат да си бъдат добри православни, дори без капка Руска православна църква в душата. Изобщо да не говорим пък за гадовете, които упорито отказват в България да се строят нови и нови руски енергийни мощности, чак до пълната победа на…..каквото там зловещо има да ни побеждава още откъм путинова страна.  
И така нататък. Все неща, които са твърде неприлични и заради които българите биха подлежали на 

поредното братско спасяване от Русия

 Ама – не, щото сме член на ЕС и НАТО, нищо от това не ни се случва. 
И нямаме в страната вилнееща гнусна банда искрени български патриоти, които най-официално твърдят, че любовта към България минава през стомаха на Русия и че българските национални интереси са български, само ако са руски. 
Отнюд! 
Не само нямаме такива типове около нас, ами те не са в Парламента и правителството, не ни управляват и не са ни опозиция, не се събират по Копринки, Съветски паметници и  Руски информационни центрове, за да веят с вдъхновение руски флагове и с още по-голямо вдъхновение да горят европейски. Или поне да играят юнашко българско хоро отгоре им…..
Нищо такова не допускаме да се случва в милата ни родина, щото сме член на ЕС и НАТО, нали? 
Леко се отплеснах, но то е от любов към Русия. А по начало тръгнах да обяснявам, че България сега е изправена пред точно същите няколко генерални проблема, пред които и по времето на комунистическия режим. Да, те са леко модифицирани заради политически и технологично променения околен свят, но по същество са същите.
Първият проблем, както вече стана ясно, е продължаващата ни обвързаност с Москва. Не казвам „зависимост”, забележете, а обвързаност. Така подчертавам, че отношенията не са едностранни, а двустранни, и не са само налагани от вън, но и избликващи от вътре - което всъщност е страшното. 
Ако Кремъл просто ни държеше в подчинение като колония, проблемът нямаше да е чак толкова голям, вероятно щяхме да намерим сили да се противопоставим и да се деколонизираме. Но в случая ние самите – е, поне значителна част от нас, де – търсим, искаме, готови сме, радваме се, да

поддържаме тази своя зависимост

 Някои го правят от идеализъм, други от материализъм, трети от обикновена простотия, но всички тези подходи и резултатите от тях са еднакво вредни за българските интереси. 
Вторият огромен проблем, пред който беше изправена България при комунизма и продължава да е още, е необходимостта от сериозна реформа на тъй наречените правоохранителна и правораздавателна система. 
Разликата е следната – тогава ченгетата управляваха Партията, а Партията, освен обществото, управляваше съдебната система. Сега съдебната система управлява всички партии и общества, а ченгетата управляват съдебната система. Гениално!
С други думи – десетилетия наред стоим пред необходимостта да рушнем из основи МВР, специалните служби и съдебната система и да ги съградим наново. Но не става и няма да стане, поне не скоро. Ще се сетите ли за друга причина, освен, че няма кой от управляващите, независимо от тяхната политическа боя, да го направи, защото никой от тях не иска да го прави? 
Третият безумен проблем, пред който продължаваме да сме изправени – господството на администрацията над обществото и господстващото сред администрацията абсурдно мислене. 
Чиновниците в тази страна нямат самосъзнанието, че са слуги на хората, че хората им плащат добри заплати и им осигуряват сериозни екстри, за да бъдат обслужвани административно, а не да им се създават възможно най-много затруднения в живота и слугите да им се държат като началници. 
На всичкото отгоре, точно чиновниците практически въртят всичко на пръста си, често включително и самите управляващи политици на най-високо ниво, като ги вкарват в система от измислени, често вредни, а понякога направо безмозъчни правила. 
Иначе не мога да си обясня например как цял един вицепремиер задава официално въпрос на дадена държавна служба, а тя му отговаря с писмо, чието съдържание се свежда общо взето до „глей си работата!”. 
Нито по друг начин мога да разбера как така вече десетки години не се случват някои изключително необходими за българското общество неща. 
Например, все не се изграждат и не се изграждат прословутите интерконекторни връзки с Гърция, които биха намалили българската енергийна зависимост от Русия. Или не се строи дори един нов мост през Дунав към Румъния, което би било огромно облекчение за българския бизнес с Европа. Нито пък се реализира отдавна бълнуваната единна информационна система в държавата, която ще сложи доста повече ред и

ще изчисти много тъмни сенки от ъглите

Четвъртият голям проблем на страната, наследен от времето на соц-а, който и досега не е мръднал напред практически ни на йота, е ромският. 
Тази комплексна и многофункционална бомба цъка ли цъка, но никой не я чува или всички се правят, че не я чуват. Като истинско раково образувание, тя и сега пуска своите метастази навсякъде в живота ни, включително в политиката, доколкото такова голямо и, като правило, безпросветно малцинство, лесно се манипулира. В полза на демокрацията, да речем. Или на нещо друго. 
Но един ден проблемът ще избухне наистина и тогава ще можем само да се хапем - както отпред, така и отзад. 
И петият огромен проблем, който - искам да припомня – до голяма степен е същият като по времето на Живков, е образованието. 
Да, някой ще каже, защо тук не добавим също здравеопазване и пенсионна система, но отговорът е лесен – защото главно простотията, включително морална, разбира се, стои в основата на проблемите в тези сфери, а не обратно. 
В България вчерашните социалистически неграмотници са днешни демократични неграмотници и самоотвержено създават утрешни кой-знае-какви-неграмотници. 
Както се сещате, за тях не е валиден великият принцип, че колкото повече знаеш, толкова повече знаеш колко не знаеш. Обратно, те знаят малко, затова са сигурни, че знаят всичко. Но тъй като са много, а живеем в демокрация - все по-отчетливо налагат своя модел върху останалите. 
Жална ни майка!
А преди 29 години имаше един 10 ноември, от който все пак можеше да започне нещо доста по-различно. Е, поне теоретично, де