De Profundis: Голямата простотия на българските малки парадокси

Пет истории за чайка, магистрали, Декамерон, чистия въздух и Слави и политиката

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

1. БЪЛГАРИЯ – ЕВРОПА ИЛИ НЕЕВРОПА?

Такъв въпрос досега нямаше. Парадоксът е, че и сега няма, но пък има отговор, обратен на досегашния.  
За неразбралите - до 17 септември България бе член на ЕС, от 18 того вече  е съмнително, защото сама прави опит да се отпише.  
Направи го, като прие с почести някаква си руска чайка – птица с наложени европейски санкции, тоест, забрана да стъпва на европейска територия. Може би щото ръси птичи грип. Или нещо по-опасно, не съм политически орнитолог, не мога да знам. Но мога да ви разкажа как дойде чайката тук. 
Като прочисти мътните руски води от словесни терористи, умствени престъпници и вся остальная непутинская сволоч, въпросната чайка реши 

да освободи и някои братски народи 

от зловредната за Русия западна напаст. И намери точно в България мътни води, а сред тях си хвана риба-чистач, да ѝ помага в чистенето. 
„Риба, ама цаца! – Цаца, ама риба!” – гласи прочутият диалог от старата, но актуална българска комедия „Кит”. И чайката, по цацата, по цацата, та чак в президентството, премиерството и патриаршеството българско отиде за срещи. Е, този път в ЦУМ не отиде, но то не може всеки път там да са уйдурмите….. 
Всичко това стана на официално ниво – и не просто без да се съобразяваме с нашата Европа, а напук на нашата Европа. И не просто без да се съобразяваме с българския национален интерес, а напук на българския национален интерес. Ако бях по-хлевоуст, щях да кажа, че чрез официалните си срещи в София чайката всъщност се озъби на Европа – еб…х ли ви мамата на санкциите. А България пък се озъби на себе си – сами си еб…ме мамата на европейското членство, а. 
Не съм чак толкова хлевоуст, затова не го казвам. Но отбелязвам, че решението за споменатите европейски санкции е официално одобрено и от самата България, иначе то нямаше да е в сила. Че забранителният списък с името на чайката със сигурност бере прах из министерства, ведомства и други институции, на които плащаме точно, за да ни пазят от чайки. И че не може прокуратурата да обяснява, как посещението на чайката в България, тоест, в Европа, е законно, заради някакъв си договор на българската с руската прокуратура от 2008 година. 
Тоест, може, но никой няма да повярва, защото, първо, всички знаят, че европейските закони и договори имат приоритет пред местните, и второ - оттогава са минали 9 години, отношенията с Русия са коренно променени и подобни договори сами са се денонсирали. И все пак…..
И все пак, вече нямаме грам основание да се сърдим на Германия, Холандия и Австрия, че не ни щат в Шенген и Еврозоната – като обясняват, че не е защото по принцип не ни харесват, а просто защото за нищо не ставаме. 
Според мен чрез този позорен за България чайколюбив акт, който е нагло нарушение на европейските принципи и европейската солидарност, ние наистина си подритваме членството в ЕС. Скоро можем да се поздравяваме: Таз година вън от Европейския съюз, догодина – вътре в Евразийския! 

2. ДА ЖИВЕЯТ МАГИСТРАЛИТЕ – ИЛИ ДА НЕ ЖИВЕЯТ?

„Сърбите отвориха магистралата Пирот-Калотина, ние обявихме само поръчките” – пише един български сайт. 
Става дума за обществените поръчки, свързани със строежа на отдавна планираните последни участъци от пан-европейската магистрала Запад-Изток откъм нашата, европейската страна. Защото, дето се вика, сърбите са си още прости евро-кандидати и то не много сигурни – обаче те са готови, а ние зяпаме. И мухите лапаме - за да освежим ситуацията с малко рима. 
Не виждам защо да обяснявам повече парадокса в тази история.  
Само ще изразя обаче съжаление към Сърбия – нейните управници и администрация явно за нищо не стават, щом бързат толкова да строят, без да е напълно ясен въпросът с размера и посоката на движение на комисионите. 
Ми то така сума народна и европейска пара може да се похарчи напусто, без да влезе нито цент в подходящия джоб, бе братя. Я се дръжте по-сериозно. 
Перифразирам Удхаус, за да ви призова – бъди европеец, сърбино! 

3. ДОЛУ ДЕКАМЕРОН, ГОРЕ ДЕКАМЕРОН!

Учители и родители в България започнаха подписка с искане да се премахне от учебния материал за 8 клас изучаването на една история от „Декамерон” на Бокачо – човек, с право сочен сред бащите на Ренесанса. И човек, който сякаш точно за подобни случаи още през 14 век написа: „Това не е първият удар, който се стоварва върху дъба”. 
Идиоти! 
Парадоксът е, че вероятно една едничка добре разказана история има във въпросния учебник, а те ще отнемат удоволствието на децата да я прочетат.  
Според някой си умник Петко Колев, представил се като Председател на Фондация „Тангра”, каквото и да значи тази титла, творбата на Бокачо съдържа, меко казано - пикантни сцени, а твърдо казано – порнографски. Ето защо той се събира с други специалисти по порнография и заедно се хващат да цензурират гения. 
В 8 клас на учениците не им е време за порно – твърдят модерните тез блюстители на морала. 
Прави са, граждани, на днешните ученици в 8 клас наистина изобщо не им е до порно, те вече отдавна са минали през него, изгледали са на компютъра толкова много, че им е втръснало – и тъкмо започват да търсят в литературата и другите изкуства някои по-възвишени форми на живот, мислене и изразяване. 
Но петко-колевците искат да им отнемат възможността да го намерят. 
Ей заради такива едноклетъчни мозъци на нас, българите като цяло, отдавна ни убягва идеята за това що е то истински Ренесанс и най-вече – защо той задължително трябва да бъде последван от истинска епоха на Просвещение. По нашите земи двете тези работи ги има само в устите на патриотарски настроените политици, но не и в главите на целокупния български народ. 
Преди време се рових дълбоко в живота на прочутия д-р Зигмунд Фройд и изцвилих от удоволствие, когато прочетох, че в училището на виенското еврейско гето той още от първи клас учи Омир, Шекспир, Гьоте. 
Забележете, бе, лавандули вонящи – да, още от първи клас. И, да – изучава тези и други забележителни за времето си порнографи, в официалната учебна програма, без да се намеси някой шаман на Тангра, който настоява в огъня да се хвърли непременно най-умния и кадърен син на племето. 
Затова д-р Фрайд е толкова умен. И затова имената на толкова други синове и дъщери на достойния еврейски народ се свързват с много от най-забележителните постижения на човечеството –докато ние, българите, след като с векове сме селектирали в себе си простотията, разбираемо възпроизвеждаме само идеите си за сляпа тъпота и волско подчинение. 

4. ОТКЪДЕ ДА ВЗЕМЕМ ЧИСТИЯ ВЪЗДУХ

„Аз избирам чистия въздух” – така се казва някаква публична инициатива, подкрепена финансово от община Пловдив и изложена с богат снимков материал върху поредица пана насред центъра на града.
Ми и аз го избирам – обаче няма откъде да го взема този чист въздух в любимия ми някога град. 
Нито тих градски фон има откъде да взема. Нито нещо като зеленина, ненасилена от щастливо паркирали на сянка типове, при това - не само дебеловрати наглеци, а всякакви наглеци. Нито дори по Главната може напоследък човек да мине, без някой настръхнал банков автомобил да не му изръмжи изотзад. 
За мен откритието беше потресаващо. Община Пловдив да настоява някой друг да се пребори за чистия въздух и изобщо за чиста градска среда, е като да забележиш Феята на изчезналите чорапи да се оглежда наоколо и тревожно да пита - къде ми е ешът, къде ми е ешът. 
Същата тази община, която допусна през последните години буквално целият Пловдив да се превърне в огромен паркинг; същата, която не взима абсолютно никакви мерки срещу паркирането по тротоари и градинки; същата, която не се интересува изобщо от денонощния звуков фон, пълен с мотоциклети, излезли на състезание по булевардите; същата, която пуска безчет ТИР-ове да кръстосват града денем и нощем, въпреки че до митницата, където обикновено отиват, има околовръстно….. 
Точно тази община Пловдив да ми прави кампании за чистия въздух, си е чист майтап. Парадоксът е обаче, че тя си прави майтап с мен, а не аз с нея. 

5. СЛАВИ И ПОЛИТИКАТА

На тоя чайка му е изпила акъла и е снесла в главата му. Освен ако не е снесло нещо още по-тъпо.