Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
1. Този лош, лош свят!
Той пак е погнал горката Русия и я обвинява за какво ли не – химическа атака в Сирия, химическа атака в Англия, заливане на всички с фейк новини или направо с откровени лъжи, словесни заплахи и дрънкане на оръжие спрямо мирни близки и далечни страни, поддържане на терористични режими, опити за организиране на преврат в непослушни столици, изкуствено нагнетяване на военно напрежение там, където то не съществува, целенасочено препятстване усилията на международната общност да се справи с този или онзи проблем…..
И това са обвиненията само от последните дни и седмици.
Колко престъпления може да сътвори престъпният московски режим, никой не знае – твърдят наблюдатели.
Глупости, аз знам колко – николко. Нула. Нито едно.
Кремъл е чист и неопетнен като девица,
а всички останали лъжат и го нападат.
Правилни и мъдри думи с такова съдържание каза онзи ден пред позорно изгонените от цял свят руски дипломати корифеят на международната политика Сергей Лавров: „Експулсирането по напълно измислени причини на 150 руски дипломати от почти 30 страни е безпрецедентна провокация, която няма нищо общо с насърчаването на международното сътрудничество”.
Тук всичко си е точно по чичко Гьобелс.
Наглата руска химическа атака в Солсбъри и последвалите от руска страна медийни и дипломатически маневри са „напълно измислени причини”. Масовото гонене на руски шпиони е „безпрецедентна провокация”. Но най-любимо ми е внушението накрая – един вид, Русия насърчава международното сътрудничество, а Западът пречи.
Чудя се обаче едно - как толкова години мръсният заговор срещу Русия не се пропука. Как от замесените в него огромно количество хора нито един не излезе да каже – с тоя и тоя се събрахме еди къде си, еди кога си, скроихме еди какъв си зловещ план срещу Кремъл, но сега съвестта ми заговори и искам да кажа истината.
Че са гейове понякога си признават, мръсниците. Че са крали пари или че са щипали невинни девойки на работното си място, се случва да се разкаят публично. Но за заговора си срещу Русия – никога.
Докога ще има толкова безсъвестни хора, бе, Господи!
2. Чайка се изцвъка международно
Щях да умра от смях, граждани, като прочетох великия ултиматум, който Юрий Чайка, великият главен прокурор на великата Русия, постави онзи ден на Великобритания. Светлата идея на този титан на международната юридическа мисъл е следната - Лондон да си задържи руските престъпници, които щъкат из британската територия, но да върне на Кремъл едни 500 милиарда рубли, които те са откраднали от Матушката и свободно си харчат в свободния свят.
Прелест!
Това не са малко пари, нищо, че според някои рублата става само за тапети. Или за подпалки. Но не, както при всички нормални пари, и при нея голямото количество си означава добро качество.
За ориентация, по днешния курс, парите, които проси Чайка, са към 13 милиарда 850 милиона лева или около 6 милиарда и 200 милиона паунда.
Виж ти каква прилична сумичка им се приискало да лапнат нашите кремълски другари. При това очакват ей така, от небето да им падне всичко право в широко зиналата им уста – без да се потрудят да заловят и обуздаят своите собствени престъпници, без да плащат за издръжката им в затвора, без да обезщетят другите народи за това, че от Русия към тях текат само гадости.
Имам идея, която препоръчвам на вниманието на правителството. С искането си Чайка създава международен прецедент. Така че Русия трябва да ни разбере и удовлетвори, ако България случайно вземе, та си поиска всички пари, които от джоба и от името на българския данъкоплатец, разни български престъпници са платили досега на руските престъпници в Кремъл със или без договори за големи енергийни шлемове, газови тръби, братска любов и вековна признателност.
Много ще се зарадвам също, ако Кремъл си прибере тъй наречените русофили от тук. Те така зверски ненавиждат България и така неистово обичат Русия, че заслужават да прекарат остатъка от живота си в каквото сами са си надробили.
Но не ми се вярва това да стане, де. Все пак, дори руснаците са наясно, че на тях българските русофили им трябват в България, а не в Русия. Там те са им само напълно безполезен човешки отпадък.
3. Русия въоръжава и защитава Сърбия
Изобщо не съм сигурен, че е добра идея България или която и да било друга европейска страна да продължава да поддържа сръбската кандидатура за членство в ЕС. Нещо повече, смятам, че тази кандидатура трябва изобщо да бъде извадена от дневния ред на разширяването и сложена на много високи трупчета. Поне засега.
Повод за това са последните информации за възходящо развитие на сръбско-руското „сътрудничество” във военната сфера.
Неотдавна руският президент Владимир Путин определи Сърбия като „най-важния руски партньор и съюзник в Европа” и увери колегата си Александър Вучич, че за да запази своите интереси в Косово, Сърбия може да разчита на сериозна руска военна помощ. Което означава директно – вие се сбийте, ние ще се включим веднага.
Както се разбра, тази руска помощ включва изпращането на бойни самолети и специални части, подарени самолети МИГ-29 и други оръжия, плюс евентуално разполагане в Южна Сърбия на ракетни системи „Искандер”, които могат да носят ядрени бойни глави.
И цялата тази сръбско-руска любов се разиграва точно сега, когато България като председател на ЕС си скъсва задника да организира балканска среща на върха в София, в която да се включат водещите фигури от Европа, когато София се опитва да превърне Западните Балкани в истински европейски приоритет, когато все повече страни от полуострова си дават сметка, че могат да съществуват хем мирно, хем заедно – не разделени от допотопните си исторически предразсъдъци, а обединени от духа на европейската общност и мисълта за общия европейски просперитет.
Заради прекалено топлите си връзки с Русия, Сърбия отдавна се прави на разсеяна и се държи, сякаш не знае, че членството в ЕС, особено за страните от Източна Европа, задължително се предхожда от членство в НАТО. Няма друга опция.
Не може ти да си вечно най-хитър и
да обираш на баницата мекото,
като получиш всички предимства на европейското членство, без обаче да поемеш и съответните отговорности, като се включиш в единствената работеща и ефективна система за европейска колективна отбрана. Няма такъв филм, а и занапред няма да се снима – Белград трябва да е наясно с това.
А ако не е наясно, някой трябва да му го каже така, че да го разбере. Ще ми се това да бъде София, но знам, че няма да го бъде.
А защо точно София да си бута гагата и да си разваля отношенията със своя западен съсед – закономерно ще попита някой.
Ами просто е. Първо, защото милитаризацията на Сърбия представлява открита и недвусмислена заплаха за мира на Балканите, включително пряко за България. И второ – защото руското военно присъствие и изграждането на руски военни бази насред полуострова, особено с ядрено оръжие, е пряка и сериозна заплаха за цялата система на евро-атлантическата сигурност. Което пак значи – включително пряко за България.
Но в този случай имам не само отговори, а и няколко въпроса специално към нашите смели русофили.
Абе, пичове, колко самолета МИГ-29 е подарила досега любимата ви Русия на България? Колко руски бойни самолети ще пуснем да минат през наша територия, та да воюват и избиват нашите балкански съседи и приятели? Колко ракети „Искандер” смятате, че е добре да се насочат към София, за да ви се стори достатъчно силна руската подкрепа за вашата антибългарска и антиевропейска кауза?
Резултатът от този малък тест за русофили е следният: Ако не можете да отговорите и на трите въпроса, значи сте толкова тъпи, колкото и ако можете да им отговорите.