Като гони стотици руски шпиони, прикрити под формата на „дипломати”, целият нормален, демократичен свят ясно показва на Кремъл какво е мнението му за сегашната руска върхушка и нейната агресивна политика. Макар с известно закъснение, показва му също къде е границата на търпението и къде е истинското място на Русия.
Ако за някого не е ясно, да поясня – границата на световното търпение е там, където бандата „лоши момчета”, начело с хулигана Вова, започва да се чувства съвсем безнаказана и нагло да превръща бабаитските си словесни заплахи в реални престъпни действия. А истинското място на Русия е на дъното, до което отдавна сама се е докарала.
Досега Кремъл опитва да прикрива факта, че е гушнала просешката тояга и откъм двата края едновременно, като кресливо се зъби на всички и предявява претенции за място на световния връх.
Всички трябва да се съобразяват с руснаците, защото те са нация велика – нация петролна, нация газова, нация космическа и ядрено бомбена. Москва е втори Константинопол, приемник на византийската божествена истина от първа ръка и православен светилник, който разпръсква духовност и цивилизация сред тъмнината на невежия свят. Всички хора и народи дължат признателност на Кремъл, защото Русия в един или друг момент, и то съвсем безкористно, се е случвало да ги освобождава – било от някой друг, било от самата себе си. А това е достойна постъпка, която трябва да се отбелязва с паметници и салтанати, да се съпровожда с любов до глупост и преданост до самоотричане.
Да, винаги се намират „демократични лигльовци”, казано по руски, които са готови да отстъпят – и дълго да отстъпват – пред нечии подобни капризи. Но то е само защото хората си имат по-важни работи за вършене и точно сега не им се занимава с
изначално безсмисленото упражнение да убеждават идиота,
че е идиот и трябва малко да се вразуми.
Търпението на света от 2014 година насам обаче взе да свършва и тези дни кладенецът му съвсем пресъхна.
Вероятно в Кремъл още не са осъзнали какво точно се случва. Поне не докрай. За това свидетелстват и първите реакции на техни официални представители.
„Изгонването на 60 руски дипломати от САЩ няма оправдание” – заявява по този повод Анатолий Антонов, посланик на Русия във Вашингтон.
Това тъпо изказване само доказва, че той и кремълските му шефове още стоят със зяпнала уста пред тази твърде неочаквана за тях, необичайно силна и рядко единна реакция на Запада.
Ало, москвичите, ма в случая никой изобщо не си и помисля да се оправдава пред вас, та да говорите за необходимостта за някакво оправдание!
Вече не се оправдава. До онзи ден – да, така изглеждаше за вас. Като всеки нормален демократичен свят, който е свикнал да води разумен диалог, той чинно ви обясняваше кое, защо и как се прави, предлагаше ви партньорство, проявяваше търпение и разбиране за дребните ви простотии, а всичко това вие приемахте като „оправдание”. Но светът вече не прави така. Границата е премината, авантата свърши, позициите са ясни, мандалото лопна, знакът е категоричен!
„САЩ ни нанесоха удар, но ние ще се мобилизираме” – каза пък постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя.
Ще се мобилизират този път, ама друг път!
Може би ако бяха само САЩ – да. А какво да кажем за Канада? Ами Австралия и онези още над 20 европейски държави – те какво, с перце ли ви погалиха? И как ще се мобилизирате срещу тяхното общо влияние?
Как да оценим пък поведението на храбрите викинги от Исландия. Цялото население на тази прекрасна страна е по-малобройно от това на Пловдив, но Рейкявик заяви, че, поне засега, прекъсва всякакви дипломатически отношения с Русия. И без това ми се ходеше при исландките, сега ми се ходи още повече.
Но Кремъл е като онази баба, която едно си знае – едно си бае, така че се взира само в Щатите. Същият Василий Небензя определя действията на Вашингтон за изгонването на руски дипломати като
„крайно неуместен и неприятелски акт”
Голяма смешка, нали, граждани? Защото така излиза, че терористичният акт с бойно отровно вещество, предприет от Русия срещу Великобритания насред Великобритания, е просто дребна закачка, невинна приятелска шега, повод да се прегърнем и потупаме по гърбовете.
Не, нещо повече е, нещо далеч повече и по-зловещо, ако съдим пък по онова, което в познатия си нагъл стил изръси говорителят на руското външно министерство Мария Захарова.
Простете за лиричното отклонение, но не знам тази как я търпи мъжът ѝ. Може и да я побийва заради непрестанните лъжи, човекът, още повече руските закони защитават това негово свещено право. Но, в интерес на истината, по същата причина, без угризения на съвестта, а дори с удоволствие, заради лъжите биха я побийвали и доста хора в либерална Европа.
Та и този път - според Мария Захарова станалото във Великобритания е „провокация, зад която стоят мощни сили, които се намират в Съединените щати и Великобритания”.
Както винаги – гадните западняци сами се удрят палеца с големия чук, с подмолната цел да обвинят нас. Това е толкова очевидно, то няма нужда не само от доказателства, каквито изискваме задължително от всички други, но дори от никакво пояснение – в сюжета на Захарова/Лавров „провокацията” е спрямо Русия и тя е
пореден епизод от вечния световен заговор срещу Кремъл
Как пък не се спряха тия световни заговорници – Литвиненко убиха в Лондон, Немцов насред Москва, неотдавна по света имаше истинска летална епидемия по руските консули и посланици, явно предизвикана от вирус на инфаркта, разработен в западните лаборатории за биологична война…..
Не е истина колко изобретателен може да бъде руският човек, когато трябва да обвинява света за собствените си глупости и провали. Ние, българите, ряпа да ядем в това отношение.
Но като стигнахме до нас, българите, не мога да не спомена забележителното ни в този случай отсъствие от семейството на нормалните държави, към което уж принадлежим. Румъния гони руски дипломати. Хърватия гони. Дори Албания, която не е член на ЕС, проявява солидарност с партньорите си от НАТО и натирва шпионите. Само България лапа мухите и се прави на разсеяна.
Не, всъщност, не се прави на разсеяна, а май съзнателно отказва да бъде част от „своя” западен, демократичен, нормален свят.
Много бих искал от тук да изчезнат например онези руски шпиони на ГРУ, за които преди време македонските служби съобщиха, че от топлото си посолско гнездо в София прелитат, мътят политическата вода в Скопие и пак теглят обратно.
Македонците не уточниха каква ги вършат същите тези типове в самата София, но то не е и тяхна работа. Работа е на нашите служби, които обаче също замълчаха, а чрез начина, по който мълчаха, се опитаха да внушат у публиката усещането, че нищичко не знаят по темата.
Пита се в задачата обаче – ако те не знаят, дали премиерът е надлежно информиран за реалната руска заплаха, надвиснала над България и дали точно поради тази причина или поради някаква друга, той не успява да вземе достатъчно „информирано решение”, както се казва, за изгонването на руски дипломати от европейска България.
От плъзналите по този повод версии в Мрежата, за най-правилна считам онази, според която не можем да изгоним руските шпиони от София, защото тогава ще останем без президентство, правителство и парламент.
А най-много пък ми хареса появилото се и непотвърдено засега съобщение, че по неофициални канали Русия вече рекетира България - да не се гонят руски дипломати, защото тогава ще се появят компромати за корупция по високите етажи на властта, корупция, свързана със строителството на „Южен поток”, АЕЦ „Белене” и други.
Де тоя късмет, де! Да, ние отдавна знаем много от замесените в този вид корупция, която се съчетава с продажба на националните интереси и служба на чужда държава. Те замесените не се и крият чак толкова. Но друго е имената да лъснат в истински руски компромати, придружени с убедителни доказателства – тогава ще бъде невъзможно дори главният прокурор да потули цялата работа и може най-после България да реши основния си европейски проблем.
Както и да го мисли човек, ако работи с нормалната, а не с руската логика, стига до извода, че при всички случаи е по-добре България веднага да изгони N броя руски дипломати, отколкото да не изгони. От това ще има само ползи, при това много и в различни посоки – а нали ние точно така обичаме.