Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Атентатът в Манчестър е голяма трагедия. Но той не е просто поредната голяма трагедия. Той е поредният, но със сигурност - не последен, епизод от войната на тероризма срещу нормалния свят, която се вихри като някакво кърваво хоро от много години насам.
Тази война има своите вдъхновители, ръководители, финансисти, има си изпълнители, а също и зрители, някои от които повръщат отвратени, а други ръкоплещят, доволни от зрелището, което се разиграва на арената на световния Колизеум.
Тази война има, разбира се, и своите жертви. Имената на конкретните хора, чиито съдби са пряко затрити от терористите, са десетки, може би вече и стотици хиляди. Но най-голямата жертва на терора всъщност е
светлият ни човешки дух,
постоянно дърпан назад от принудата да се бие с мрака, вместо да се разгръща някъде напред.
Добре е, че след ужасните атентати в САЩ през 2001-ва човечеството, или поне най-напредналата и демократична част от него – онази, която наричаме Запад в духовен, а не само в географски план - официално обяви война на тероризма. Добре е, че вече се взимат някакви мерки, за да се ограничи до минимум в глобален план както броя на жертвите, така и разпространението на заразата. Те явно не са достатъчни и трябват още.
Не е добре обаче, че всички ние, тъй наречените „обикновени хора”, седим отстрани и си бъркаме в носа просто като зрители, които гледат ставащото на арената. Не е добре това, че май не си даваме сметка колко пряко и лично
тероризмът засяга всеки един от нас
Как подкопава или дори направо руши обществата ни. Как ни пречи да крачим, а ни кара да се тътрим. Ами хайде да се събудим, бе, граждани!
Но какво да направим ние, питат мнозина. Не е наша работа да ловим терористи и да предотвратяваме атентати, нали чрез данъците си плащаме заплати на специални хора, които да правят това. И правилно, така е, не сме обучени за такива цели, не ни е работа и много още „не сме”, които могат да се кажат по темата.
Всички ние, обикновените граждани обаче, можем да направим едно изключително важно нещо в подкрепа на борбата с тероризма – да мислим.
Да мислим, толкова е просто! „Да сме” мислещи - тоест, първо да се замислим изобщо по темата, от което ще разберем, че реално нищо не знаем за това що е то тероризъм, къде са неговите корени, какви са механизмите му на въздействие, какви са пътищата на неговото развитие през годините. После можем да попрочетем разни неща, за да намалим невежеството си и да си дадем сметка, че никой терористичен акт не е сам за себе си, че нишката между отделните атаки във времето е дълга и здрава. Да, понякога е трудно видима, но никъде не е скъсана. А накрая можем и да започнем да реагираме адекватно – и то не само когато стане пореден атентат като в Манчестър, но и когато по телевизора някакви идиоти хванат да ни обясняват някакви глупости по въпроса.
Адекватната реакция
означава няколко неща. Първо - да изискваме от хората, на които плащаме заплати, за да се справят с тероризма, да се справят наистина, а не да ни хвърлят прах в очите. Да, в конкретния случай искам да кажа „благодаря” на всички български официални лица, които мъдро ни увериха, че станалото на Острова не носи пряка заплаха за България.
По-тъпо нещо наистина отдавна не бях чувал, всъщност – от предишния атентат в Европа.
Естествено, че заплахата не е буквално пряка, както ако беше гръмнало нещо в София - но само защото Манчестър е на 3 000 километра, не за друго. Иначе заплахата за нас от всеки атентат, който става къде да е в Европа, е съвсем пряка. Това значи, че терористи удрят нашия общ дом. Че избиват хора от нашето европейско семейство. Че искат да смажат духа и устоите на нашата цивилизация.
Как пък никой от велемъдрите ни политици не се сети да каже това и да разясни същността на ставащото. Не, според тях просто - нямало пряка заплаха…..
Какво значи това – че МВР и ДАНС няма да дадат косъм да падне от главите ни? Или - да им е яко дупето на манчестърските терористи, защото нашите велики специалисти тутакси ще ги разкрият и заловят, само ония да се мернат в България. И, разбира се, при условие, че някоя партньорска служба ни информира достатъчно точно кои са, както направиха израелците часове след атентата в Бургас.
Ама нашите смели ченгета дори тогава пак месеци наред се помайваха, не помните ли – треска ги тресеше и се пазеха като чумави от възможността да споменат името на палестинската терористична организация, която изби невинните израелски туристи на българското летище…..
Да-а-а-а, пряка заплаха за България покрай атентата в Манчестър няма, защото ни пази също храбрата българска армия под ръководството на любимия ми напоследък министър на българската война Красимир Каракачанов. Доколкото разбрах от самия него, настанена зад любимата на целия български народ антимигрантска ограда по границата с Турция, тази наша войска дебне и само чака някой терорист да прехвръкне, за да го намушка на нож…..
Ама я да си попитам аз за всеки случай – абе, г-н министре, този Manchester, England, England, както се пееше в „Коса”, не е ли в обратната посока, зад гърба ни! Или просто вие сте пропит целия от първичното съзнание, че за храбрия български войник няма обратен път, той винаги върви само напред - но, тъй като светът е почти кръгъл, винаги стига там, накъдето се е запътил…..
Какво значат тези уверения и колко пари струват? Отговорът е ясен – нищо не значат и нищо не струват. Просто след всеки атентат
министрите дрънкат глупости за утеха
на глупавата публика - защото големите ни тайни и явни специалисти по антитерор са им казали, че така се успокояват нервите на хората. Но ако всички ние мислехме адекватно по темата, щяхме да поискаме от тях да успокоят не нервите, а разума ни с поне малко логични и реални аргументи.
Второто нещо, което можем да направим като граждани и гражданско общество, ако мислим адекватно по темата тероризъм, е да се ориентираме по-добре в политическите процеси, които текат по света в момента, а не да се поддаваме на хибридната руска или обикновена левичарска – ако съществува такава, без да е руска - пропаганда, която разчита на инстинктивните внушения.
Всички някак се оказаха изненадани, че първата обиколка на новия американски президент Доналд Тръмп започна от Саудитска Арабия и продължава през Израел. По този повод върху него се изля поредната кофа помия, която вони както на обикновена глупост и неразбиране, така и на нещо твърде хибридно – Мелания такъв гаф била направила, пък Тръмп еди-какъв си, в Рияд той бил се държал високомерно, говорел бил високопарно и прочие.
Разбира се, целта е чрез заливането с помия да се скрие от хората ефектът, който това посещение ще има. Или дори вече има. Защото не просто да се призоват, а да се подтикнат силно и да се обвържат мюсюлманските държави от Залива с активна борбата срещу собствените си озверели добитъци, наречени терористи; да се постави ясна граница и да се създаде истински фронт срещу откровено терористичен режим като този в Иран; да се призоват духовните водачи на мюсюлманския свят не просто да заклеймяват по задължение тероризма, а реално да съдействат за изкореняването му – това е изключително голяма стъпка в правилната посока.
И - хоп, втора изненада. На този фон пък израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че „общите опасности превръщат враговете в партньори”, като имаше предвид току-що отворената от Тръмп възможност за сближаване на позициите между Израел и споменатите вече арабски държави. „За първи път видях шанс за мир в Близкия изток” – добави още Нетаняху.
Трябва да му се вярва - той е човек с наистина богат опит в гледането и търсенето на такъв мир, а ако казва, че за първи път вижда шанс, това не е празна приказка за пред телевизора.
Ето, не нещо трудно и сложно, а такива простички неща като истинска информираност и на тази база логична мисъл, ми се ще да прибавим ние, граждани, като личен принос в официално обявената преди 16 години световна война на демокрацията срещу тероризма, тоест,
на разума и нормалността срещу безумието и лудостта
Но като казвам, че ми се ще, това не е прищявка. Всъщност, задължително е да го направим - защото иначе безумието и лудостта ще ни победят и завладеят.