Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Всички добре знаем за какво дойде руският външен министър Сергей Лавров в София.
Дойде да валидира една марка – ето за какво!
Тя е посветена на 135-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Русия и трябва да е изключително важна марка, след като Лавров си направи труд да се разходи лично до поверената му софийска губерния, независимо, че нейното сателитно на Москва правителство е в оставка.
Обикновено Лавров не прави такива неща. Всъщност, никога не ги прави, защото това е базисно правило в буквара по дипломация - отиваш някъде, за да разговаряш с правителство, с което има смисъл, тоест, което има да управлява още достатъчно време, че да изпълни постигнатите договорености или поне да постави здрави основи за това.
А тук какво? Лавров идва и се среща се с един премиер и един външен министър, които, освен лична преданост към него, император Путин и към идеята за поставяне на европейска и демократична България в наистина пълна енергийна зависимост от азиатска и сатрапска Русия, друго няма какво да му предложат.
Изводът - тук просто нещо не е както трябва
Да, както се очакваше, в София Сергей Лавров говори много за „Южен поток”, което, освен валидирането на марката, предварително се смяташе за другата негова основна цел. Разбира се, срещите му с Вигенин и Орешарски бяха димна завеса, всъщност истинската цел на посещението му беше визитата при президента Росен Плевнелиев.
Лавров отиде при президента по няколко причини. Първо, именно президентът в този момент е единствената солидна и работеща институция в страната. Второ – предстои точно той да състави служебно правителство и да го натовари с конкретни задачи. Това е правителство, което ще цъфне в София насред горещия спор между Русия и ЕС за изграждането на Потока, а България вече е заплашена от европейски санкции по повод това, че откровено играе за Русия в този спор. Така че служебният кабинет може да се задейства решително в руска полза и да постави всички пред свършен факт, като подпише окончателен договор за Потока, а после иди го разваляй. Но може то да се задейства решително в българска и европейска полза, тоест, в руска вреда, както го разбират руснаците.
За това дори е достатъчно не да действа, а само да бездейства – например да каже, че няма парламентарна подкрепа, затова не може да подписва стратегически договори като тези за изграждането на „Южен поток”. Така нещата ще се проточат, а за Русия забавянето е пагубно, защото с всеки ден тя губи едновременно и пари, и политически точки. Ето защо Лавров вероятно очаква, а може би – иска, едно по-сговорчиво към руския интерес служебно правителство. И го иска от президента, от кого другиго. По изявленията след срещата ми се стори, че президентът, общо взето, го отсвири, но знае ли човек. Времето ще покаже и това време не е далеч.
Другото важно, което свърши Лавров за „Южен поток” е, че точно насред европейска София той направи изумително откритие, което веднага се превърна в опорна точка за тукашните руски мекерета – че демократична Европа не спазва собствените си демократични правила и принципите на международното право. „Подписаните споразумения с България за „Южен поток” са отпреди да влязат в сила правилата на Третия енергиен пакет на Европейския съюз” – заяви руският дипломат и с назидателен тон добави, че Русия уважава Третия енергиен пакет, но че правилата не могат да се променят ретроспективно, което е основен принцип в международното право.
И това доживяхме – човекът, който откъсна Крим от Украйна и го присъедини към Русия, явно спазвайки всички правила на международното право, сега започва да учи на същото това право народите, които са го измислили.
Този номер със спазването на правилата от всички други, когато на мен ми е изгодно и неспазването им от мен, пак когато на мен ми е изгодно, го знаем още от детските ясли. Това е проява на животински инстинкт за заграбване, независимо от цената – точно както се държи Русия с император Путин начело и министър
Лавров като негов пророк
Ако си спомняте, навремето Хитлер опита въоръжен преврат срещу демократичната, значи разложена до крайна степен власт в Германия, а после призова разложената до крайност немска правосъдна система да действа в пълно съответствие със собствените си демократични принципи, тоест, да му даде възможно най-леката присъда. Което се и случи – с всичките си последствия, които са всеизвестни.
С тази аналогия искам да кажа не друго, а това, че демокрацията отдавна би трябвало да си е взела урок – за да се предпази от силите на злото, които искат да я унищожат, независимо отвътре или отвън, тя трябва да се защити с всички средства, дори, понякога, с въвеждане на правила, които действат със задна дата. Знаете ли колко ще се облекчи човечеството, ако осъди сега, макар със задна дата, комунистическата система изобщо, както и съветския, преминал в руски, империализъм?
Да, съзнавам, че минавам към тъмната страна в подобни ситуации, но не мога да се примиря с това Сергей Лавров, човек роден и израснал в тъмната страна, пръв неин защитник от години, да се прави на ментор и да дава акъл за правилата, които Европа ще спазва или няма да спазва. Като стане европеец – тогава!
Другото важно нещо, за което пристигна Сергей Лавров в София, вероятно е свързано с бъдещата власт. Имам предвид властта в най-важния руски политически сателит в България – БСП. Нищо чудно някъде да е казана някаква дума и по отношение на евентуалния бъдещ премиер на България, но тук хипотезите са много сложни, затова няма сега да ги разисквам.
Разбира се, за подобни неща Лавров не може да действа пряко по време на визитата си, а само да даде тежест на руската позиция с лично присъствие. Аз много се надявам някой почтен човек от ДАНС не да е следил, а просто леко да е гледал, само с едното оченце, с какво се занимават някои от най-близките сътрудници на Сергей Лавров, докато той самият провежда официални срещи. Дали някои персони от този антураж не са имали далеч по-малко публични, но не по-малко важни срещи, на които да са обсъждани конкретни имена и възможности за една или друга перспектива? И още повече се надявам този
човек от ДАНС да е наистина толкова почтен,
че да каже публично каквото е видял. Да намери начин да го каже - защото България има нужда от истината за руската политика тук, има нужда от информация до кои обществени пластове се простира руското влияние и намеса, какъв е характерът на руските действия и докъде може да стигне руският натиск в полза на едно или друго – уж – българско решение.
Иначе за човека, който ще оглави БСП, руския сателит, не, ами направо руски самолетоносач в България, какво да ви кажа?
Хлевоустата Мая Манолова няма да е, защото тя винаги много приказва, но рядко знае за какво точно става въпрос. Пък и нейната първа и последна любов, военният министър Ангел Найденов, напоследък се държа не много как по отношение на Русия. Например, по време на украинската криза той потвърди публично страшната тайна – че руски самолети притесняват натовската българска противо-въздушна отбрана. Корнелия Нинова също е, от една страна, прекалено вътрешен играч, а от друга - подкрепата на отдавна изпадналия в немилост Костадин Паскалев няма да я направи по-близка до руснаците. Тя е жена, а те, тъй като все още не са европейци и скоро няма да бъдат, продължават да предпочитат, както естетически се изрази и депутатът от БСП Кирил Добрев, да правят с жените други неща, не да се съобразяват с тях и да ги слушат, особено в политиката.
Добре си спомнят Тачър, сега си имат и Меркел…..Стига им толкова женско присъствие.
Разбира се, в списъка с евентуални заместници на Станишев е и вечният кандидат за кандидат – Янаки Стоилов. Забелязали ли сте - той винаги е сочен за кандидат, после в някакъв момент се отказва и отпада от борбата, преди тя да е започнала. Мюре. Просто такава му е ролята на момчето и очевидно няма да се отърве от нея до живот. Пък и Стоилов не е толкова човек на действието, колкото на мисълта и словото, тоест, от руската гледна точка той е малко като жените - никога не знаеш накъде ще кривне и какво ще ти сервира.
Така от четирите спрягани имена за бъдещи лидери на БСП остава само енергийният министър Драгомир Стойнев. Междувременно, той спешно зае висока политическа позиция – вероятно за да може да проведе пълноценно битката за лидерското място.
Като министър това момче толкова самоотвержено застана „за” руския проект „Южен поток”, толкова бели направи в руска полза и българска вреда, че няма
как да не е и истинският руски лидер
в тази уж демократична, уж вътрешно-партийна битка в партията на червените червенотиквеничковчета.
А тук няма празно: щом руснаците гласуват за него – и аз гласувам за него!
Даже ако случайно имах едни 5 рубли в джоба, веднага щях да ги заложа в полза на прогнозата – Драгомир Стойнев, бъдещ лидер на БСП.
Пък после България да му мисли.
Ето кое наричам аз истинска ценна марка, валидирана, както се сещате, лично от Лавров, Сергей Викторович.