Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Толкова много паника, скупчена около толкова много глупост, отдавна не бях виждал, граждани. Имам предвид поредният епизод от борбата между доброто и злото в ДПС и неговите околности, наречени България. Особено в околностите.
Неслучайно неведнъж съм казвал, че българските политици като цяло може да са прости, но ние, които доброволно ги туряме по-високо от себе си, за да ни управляват, сме още по-прости. Пак като цяло. Иначе няма как да се стигне дотам, та огромната част от българския народ, дори онази огромна част, която не харесва Ахмед Доган, да го признава за най-големия политик и мислител в тази страна.
Няма как, бе, пичове, ако нещата в главите ни са наред, това да се случва!
Този човек, който периодично шашка българския свят с наукообразни думи, поставени в безсмислени изречения и изфъфлени с тънка ирония и самодоволна усмивка, сам много добре знае, че не е никакъв политик. Още по-малко е някакъв учен, както го възвелича онзи ден един негов приятел. А още по-малко пък и от това е философ, на когото е ясна парадигмата, заключена между „звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен”, както на чаша уиски обичаше да казва колегата Кант.
Подробно съм обяснявал поне пет пъти през последните 25 години защо Доган не е голям политик и въпреки това е най-успелият български политик. За недочелите или забравилите, ще припомня пак в резюме.
Първо, той има в ръцете си монолитен електорат, който, по различни исторически, политически, психологически и други причини, е твърде лесен за манипулиране.
Второ – чрез тъй наречения „възродителен процес”, този електорат му беше поднесен на тепсия от великите и много патриотични български спецслужби, плюс национално отговорната Българска комунистическа партия. Дадоха му го да го управлява и води към светли бъднини.
Ефектите от „възродителен процес” обаче, включително скриването и изопачаването на истината за него, са сред основните проблеми, които разяждат тялото и мозъка на българското общество през последните 26 години. Важна забележка е, че в това скриване и изопачаване голямо участие имат и самият Доган, и ДПС като цяло.
Трето - фундаменталната цел на това скриване и изопачаване е да не се допусне и сянка на съмнение, че великият Съветски съюз и братските руски служби май имат нещо общо с „възродителния процес”. Това е една от най-добре пазените тайни на прехода. А всъщност станалото тогава беше част от поне десетилетие по-рано разработеният план на Юрий Андропов за преминаване от провалил се социализъм към успешен модел на олигархично управление в бившия Източен блок. Е, не навсякъде планът проработи, но в Русия, Беларус и България със сигурност действа.
Четвърто – трябва да си истински глупак, за да получиш всичко това наготово и да ти се наложи в мътната и нискочела българска политика да си тръгнеш без време, да не останеш единственият, задържал се в нея от самото начало на прехода. А Доган не е съвсем глупак – достатъчно хитър и прагматичен е, поне спрямо българските мисловни висини, та да не бъде съвсем глупак.
Но дори на самия него в един момент му писна да стои отпред и да обира по лицето си обществената плюнка, без да играе истинска политическа игра, а само като развален грамофон да повтаря едно и също – малък тласък на смелия български национализъм, който автоматично стимулира ответна защитна реакция в собствения му електорат, което пък води до нова реакция отсреща…..И после пак - натискаш колкото трябва, получаваш каквото ти трябва.
Досадно е, бе, граждани, как да не се оттеглиш в науката и да замениш агент Савел с агент Павел. А после, в чест на светлите християнски празници през 2015, отново да ги замениш обратно, като махнеш Павел да не пречи на Савел.
Смятате, че тия двамата ни разиграват доброто и лошото ченге ли? Ами не, дори и това не правят. Защото
Савел и Павел са едно и също ченге – поне който е чел Библията, знае.
А как и защо всички постоянно им се връзват ли? Или защото са много по-глупави от тях, или защото имат полза – друго обяснение няма.
Не, всъщност има. Българските политици постоянно скачат според тоягата на Доган, защото той е наистина незаобиколим фактор. Докато партията му съществува в този си хомогенен вид, ще бъде така. Докато всеки „дисидент” в ДПС се кълне в кухи принципи и прави всичко за „шефа”, а после се изненадва, че му бият безогледно шута, ще бъде така. Докато ченгетата държат всички ръководни позиции в тази партия, ще бъде така. Докато нейната върхушка получава достатъчно добри парични и властови порции, ще бъде така. Докато всички останали български политици не поумнеят, ще бъде така. И още много причини има – да не изброявам всички.
Да се концентрираме обаче върху онова, което всъщност казва Ахмед Доган в речта си, предизвикала толкова вълнения.
Като пропуснем „ускорения темпоритъм” и неговия „дълбинен рефлекс”, той ни информира, че международната ситуация е твърде сложна и тревожна. Че глобалната финансова криза води до глобална политическа криза, а тя поставя под въпрос стабилността на световния политически ред. Че Европа също е в криза. И че заради „утвърждаването” на Русия, под въпроса е адекватността на НАТО.
Това е то великият научен анализ на Доган за международното положение, който толкова шашна шашлиците. `Ма, граждани, съвземете се, бе! Това са толкова големи простотии и лъжи, че дори несвестните сред нас би трябвало да си дадат сметка колко.
Първо, международното положение винаги си е „сложно” и „тревожно” – ако не вярвате мен, питайте лекторите от висшата партийна школа на БКП, в новите времена прекръстени в политолози на БСП.
Второ, глобална финансова криза от известно време насам няма. Може някъде в глъбините на света да се заражда нова, но онази, за която говори Доган, отдавна я няма. Подозирам, че той продължава да я вижда пред очите си, защото, както свидетелства приятелят му Тадакръков, от шест месеца човекът не близва и капчица. Какво да очакваме при такова ненормално поведение? Стрес, при който навсякъде наоколо виждаш кризи, естествено.
Трето, някакъв ясен модел на „световен политически ред” има само в главите на такива като Доган, които държат също там някакви свои стари кецове и два билета за опера. Е, добре де, и в устата на руската пропаганда има внушения за световен политически ред. Но виж, ако беше казал Доган нещо за световното политическо безредие, предизвикано от комбинацията между слаб американски президент и агресивен руски, можеше и да се вслушам, но сега – да ги разправя на старата ми шапка.
Четвърто, фактът, че Европа е в криза, не е новина за никого. Още по-малко пък е велико политическо откритие.
Пето, Русия не се утвърждава. Ама никъде не се утвърждава с безогледната си и нагла политика - освен може би в Северна Корея. Или в очите на платените руски агенти по света и у нас.
Шесто, адекватността на НАТО не зависи от Русия, тя е твърде малка икономически и твърде изостанала технологично, за да е реално предизвикателство. Кремъл е опасен само доколкото е напълно непредвидим, като див звяр и за секунда може да направи голяма беля. Да, може да я направи, без да си дава сметка, че бясното куче подлежи на изтребление и това не е въпрос на морал или чувства, а проста санитарна мярка.
Ето как, граждани, в три-четири обикновени изречения Доган успява да съвмести поне шест опашати лъжи и манипулации. Както виждате, толкова е елементарно, че дори той го може.
По-опасното обаче е друго –
внушенията, които великият политик прави на базата на тези лъжи.
Едното е, че по-добре е да ритнем ЕС, след като той е в толкова дълбока криза, че дърпа и нас надолу. Вместо като проевропейски политик, за какъвто винаги досега се е представял, Доган да каже, че трябва да търсим начин с общи усилия да извадим Европа от кризата и да продължим да се развиваме, той вика, че най-добре да избягаме като плъхове.
Другото му внушение е, че най-добрият ни път за това бягство е към Русия, защото тя се оформя като втори полюс на досегашния еднополюсен свят.
Третото – твърди, че Турция е най-опасната страна за българските интереси, въпреки че тя е наш голям търговски партньор, лоялен член на НАТО и кандидат за членство в ЕС. Но въпреки това и независимо от всичко, ние трябва да предпочитаме Русия.
Дотук няма изненади, но ще си призная, че в речта на Доган изненада все пак имаше. Или по-скоро едно закъсняло признание от негова страна. Спомнете си пасажа, в който геният обяснява що е то морфичен резонанс: „Морфичният резонанс означава без да говориш, да предаваш телепатична информация на подсъзнателно ниво. Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази информация, затова не се ебавам”.
Да беше си признал направо, човекът, че извънземните го посещават редовно, `що усложнява нещата с думи толкова прости?
А на всички нас, останалите льохмани, морфичният резонанс би трябвало отдавна вече да ни е съобщил, че парадигмата между ушите на Доган е твърде оскъдна и затова неговите блъфове трябва да се взимат изключително на майтап. Който ги вземе на сериозно – гори. Питайте Лютви Местан.