Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Нова година е!
И какво от това, нали ние сме си същите – какво ново очакваме, освен задълбочаване на проблемите, които сами сътворихме през Старата година. Или през всички Стари.
Повечето наблюдатели ми се струват сдържани, когато прогнозират очакваната липса на късмет, тоест, предстоящите със сигурност лоши развития през 2016-та. Вероятно не искат по празниците да тревожат душите на бъдещите опечалени, затова говорят заобиколно. Като онзи младеж, дето първо обиколил бащата на девойката, за да намери безопасната дистанция и чак тогава му съобщил благата вест - че тя вече не е девойка.
Не разбирам този вид предпазливост
Виж, ако трябва да се прогнозират добри дела, бих се затруднил много. Първо, по света цари голям дефицит на тази стока. И второ - морфичният резонанс, който щедро носи в главата на Ахмед Доган гласове от нищото, явно е неравномерно разпределен и на мен това не ми е дадено. Що се отнася до лошите дела обаче, човек изобщо няма нужда от резонанс – те си имат ясна и последователна логика.
Да вземем за пример предстоящите президентски избори в България. Веднага ви казвам няколко много лоши неща, свързани с тях, които очаквам.
Едното е, че бъдещият ни президент няма да е така последователно ясен и категоричен по въпроса за европейския и атлантическия характер на България, а също по темата за руската хибридна война, която се води срещу страната, както беше президентът Росен Плевнелиев в редица случаи.
Бъдещият ни президент по-скоро ще бъде неориентиран, колеблив и слаб, също като Плевнелиев в моментите на очебийните му грешки – например при назначаването на отявления комунист Георги Близнашки за служебен премиер.
А ако някой умник попита защо смятам, че Плевнелиев няма да има втори мандат, само ще го изгледам с невярващ поглед и ще замълча, за да не си хабя думите.
Другата лоша възможност
е ДПС да определи името на бъдещия президент. Но не във вида, в който това ставаше досега – на самото изборно поле и с леки намигвания отзад. Този път ДПС може да го направи съвсем буквално, предварително и задкулисно.
Възраженията, че Бойко Борисов няма да допусне подобно нещо, също заслужават невярващ поглед. Но не и мълчание.
Последните развития както в Реформаторския блок, така и в самото ДПС, говорят, че сме свидетели на трансформации по българската политическата шахматна дъска, които в дългосрочен план имат други цели, но в краткосрочен са ориентирани точно към президентските избори. Те, заедно с онова, което ще се случи през следващите месеци, ще доведат до все по-голяма зависимост на ГЕРБ от АБВ. А точно Първанов е – и ако досега случайно не е, то със сигурност съвсем скоро ще стане - топлата връзка между Борисов и Доган, чрез него ще бъде одобрена и кандидатурата на бъдещия български президент. Затова, колкото и да не ми се иска да го кажа – слушайте и
гледайте какво прави Първанов,
ако искате да разберете какво става и накъде клонят нещата с изборите.
Разбира се, човек веднага може да си представи и най-кошмарното развитие в тази посока – самият Първанов да се кандидатира и да бъде избран. Това дори не е трудно, ако ДПС е зад него, а ГЕРБ, по един или друг начин, е на колене пред него. Пък и Конституцията не му пречи, както смятат някои, нейното условие е даден човек да няма три президентски мандата един след друг, а той пропусна един цикъл. На всичкото отгоре, така ще заприлича досущ – е, почти досущ – на ментора си Путин, който с удоволствие разиграва подобни етюди в Ширака страна мая радная.
Разбира се,
в тази посока са възможни и други адски лоши сценарии, да речем, не Първанов, а
Румен Петков да бъде…..добре, де, чак дотам дори Първанов не може да стигне в
наглостта си – но може да сложи например Ивайло Калфин в ролята на държавен
глава. К`во му липсва на човека – и глава си има, макар не съвсем собствена,
както ми се струва.
Калфин имам предвид, не Първанов.
Макар че и Първанов също.
Другата тема,
която ще продължи да ни яде душичките през новата година, е споменатата вече
хибридна война на Русия срещу България, срещу ЕС, срещу Запада като цяло.
Не знам дали някой си направи труд да изслуша новогодишното приветствие на
Путин до руснаците, но аз наистина се стреснах - толкова милитаристично
изказване не съм чувал от последния 7 ноември, преди да умре Брежнев. Тогава,
ако не знаете, руснаците вече трета година ядяха бой в Афганистан и целият свят
наистина беше срещу тях, с изключение на България. Сега същите руснаци са в
Украйна, Сирия, къде ли не - и пак твърдят, че целият свят е срещу тях. Този
път обаче новината, която особено ги трови, е, че и България е срещу тях, макар
само привидно.
Има и много други геополитически, стратегически, икономически, неморални и психопатологични причини за това Русия да се лепи на България като муха на мед и да иска да ни има, без обаче да ни изхранва, както лъжеше, че прави по съветско време. Така че
Кремъл няма да ни остави на спокойствие,
напротив, хибридната му война ще се разширява и задълбочава.
Целта този път обаче е не просто да се поддържа досега постигнатата привидност на демокрация тук и Русия да си има Троянски кон в ЕС и НАТО, в който да влага малко пари срещу достатъчно влияние и от който да черпи информация и пари прим. От украинската авантюра насам, тоест, откак Кремъл е в открит конфликт със западния свят, това вече не им е достатъчно, то не работи.
Затова смятам, че през 2016 те ще направят сериозни стъпки за връщане на България по-плътно в руската орбита. Какви точно ще са те, не искам да гадая – широката руска душа е непредвидима, особено когато трябва да измисли някаква голяма гадост. А в тяхна полза работи също факта, че имат тук огромна кохорта панагюрци, дето най-внезапно станали московци, както се пее в песента.
Е, добре, де, не е внезапно, отдавна си ги отглеждат хората - плащат им, награждават ги, милват ги и какво още ги правят, не ми е работа да питам. То високо компетентни органи като ДАНС, МВР и прокуратурата, дето това наистина им е работата, не питат, та да взема аз сега…..
Руската политика обаче има много измерения, тя е заплаха за България не само пряко, а и косвено – заради подкрепата, която Русия оказва на терористичните и мракобесни режими по света; заради постоянните и открити заплахи, които отправя по един или друг начин срещу всички; заради самия мародерски характер на режима в Москва, който сее зарази, за да бере плодове сред гнилите остатъци.
В това отношение 2016 е особено заплашителна година, като се има предвид, че след изборите в САЩ Путин със сигурност ще се изправи срещу една много, много по-решителна да му се противопостави администрация в Белия дом. Изтича времето на онзи фалш, наречен „политическа коректност”, който отказва да признае насилника и насиления за двама различни, а работи за това те да се прегърнат като братя.
Путин знае прекрасно, че няма време, затова ще бърза още в близките месеци да отхапе възможно най-много от онова, от което му се полага най-малко – международно влияние. А ние сме доста близко до устата му.
При това с политиката на снишаване, която водим вече 16 години, вместо нужната политика на категоричност, ставаме и все по-беззащитни.
Естествено, че липсата на разумна и единна политика на ЕС по темата за бежанците, но и не само, също може да ни докара сериозни неприятности през новата година. Досега България някак успя да избегне възможността например да се окажат на българска територия десетки хиляди души, за които трябва да се грижим насред зима, след като и Германия онзи ден обяви, че затяга режима за прием.
Дори и това обаче би било сравнително малък проблем. По големият е, че заради общата липса напоследък на разумна и единна европейска политика, реално е заплашено самото съществуване на Евросъюза, неговите фундаментални основи – Шенгенската система и единната европейска валута.
Европа в момента не само не е умна, но е и абсолютно беззъба, а това няма как да не влече лоши последствия.
България е последната държава, която има интерес от подобно нещо. За разлика от британците, ние не можем да се оправим сами, дори ако трябва просто да си вържем гащите, за да не ни паднат те по пътя към утрешния по-добър живот.
България има
нужда от постоянно присъствие в ЕС, за да постигне - макар и твърде бавно, както
виждаме да става - вътрешното си развитие в демократична посока; да извърши
икономически и обществени реформи, които работят в полза на всички, а не само
на олигархичния връх; да се отърси от наслоенията на комунизма; да се
еманципира от руските амбиции и апетити.
Да намери себе си, най-кратко казано.
Чувствата ми искат това да се случи през 2016-та, разумът ми казва – не вярвай на чувства.