Проф. Румен Кънчев*
Най-малкият проблем, възникващ след току-що преминалите избори за евро-парламент е кой спечели тези избори. Спечели ги ГЕРБ и то разгромяващо спрямо основния си опонент. Нещо ново ли е това. Категорично не, напротив това е продължение на установената през последните 10 години тенденция Бойко Борисов да печели всички избори срещу БСП, без никакво значение кой е човекът водещ българската „левица“. Очевидно
ГЕРБ вече е базовата и стурктуро-дефинираща
политическата сцена в България партия. Защо структуро-дефинираща? Защото е ясно, че процесите на политическата сцена във висока степен зависят от действията именно на тази партия и нейния лидер. Всеки от опонентите на ГЕРБ, който подценява тази оценка трябва да си помисли и вярно да интерпретира следните няколко ключови факта. ГЕРБ е отлично структуриран в организационно отношение политически субект. Партията има силни местни структури, чието влияние се базира върху тясното съчетаване на партийните интереси на ГЕРБ по места с интересите на местния бизнес. Нещо повече, ГЕРБ успя да създаде и да отгледа свой собствен контингент бизнесмени и дори институционално да структурира този сегмент от избирателния корпус под формата на различни браншови организации, индустриални камари и съюзи и пр. които солидно играят за него в политическата игра. На второ място, ГЕРБ развърна отлична младежка организация, и не е никак случаен факттът, че в групата от 18 - 30 г. партията има пълно превъзходство над опонентите си. Трето, гласуването във възрастовата група от 30-60 г. показва повече от добри позиции на партията сред най-силният и най-активен сегмент на обществото: тук е средната класа, тук е подрастващият бизнес, тук са богатите, милионерите. И ГЕРБ очевидно разчита на тяхната подкрепа. Накрая, още една важна тенденция - постепенно се увеличава делът на онези, които са с високо образование, макар че все още има какво да се желае в тази посока.
Често казват, че ГЕРБ е партия на властта.
А коя партия не е на властта,
коя партия не се бори за влияние и власт в обществото. Освен това, всеки политически етап на развитие се крепи или основава на приоритетни ценности и критерии за успех. Така например, днес в първата четвъртина на 21 век много по-важно е да има партия като ГЕРБ с осмислени и последователно поддържани про-европейски и про-атлантически приоритети, отколкото субекти с тежки идеологически товари и неясни политически послания, които се лутат между Европа и Азия, без да могат ясно да дефинират нито защо трябва да са с Азия, нито защо са скептични по отношение на Европа.
Накрая, ГЕРБ единствен измежду всички значими политически играчи днес, притежава не само харизматичен, но гъвкав и непрестанно учещ се лидер, който играе точно не само на българската политическа сцена, но се впуска много успешно и на европейската. Неговите успехи на последната тепърва ще се появят, тъй като има много сериозни признаци за това.
Някои анализатори посочват, че приносът на Борисов бе с решаващо значение за победата на тези избори. Но е недостатъчно, ако се каже само това. Защо ? Защото кампанията на Борисов бе еталон за супермодерна кампания. Той действаше по всички „правила на играта“, даваше точни оценки, отиваше точно при онези, които бяха почнали да се съмняват, пиарите му го следваха навсякъде и в реално време излъчваха по фейсбук срещите и посланията му. Става дума за нещо което за първи път се прави у нас, интелигентно, ненатрапливо, но с ясно проевропейско присъствие в мисленето на всеки. Това бе интелигентна, добре обмислена и отлично планирана кампания. Лидерът на ГЕРБ направи „показно“ на опонентите си как се прави модерна кампания.
Защо обаче БСП продължава да следва този сгромолясващ я курс?
Тук причините са не само много, но и много дълбоки. Техният генезис се корени в серия от тежки политически грешки на тази партия, която в първите десетилетия на прехода притежаваше и интелектуалния, и политическия, и военния, и икономическия и пр. елит на нацията. Тя изхаби този елит, без да изгради нов, в контекста на новите политически реалности и без да може да запази профила си на левица. И това е първият проблем: БСП не е лява партия! Тя няма ляв профил и не води лява политика от гледна точка на съвременната политическа теория. Централното вътрешнопартийно противоречие, което генерира процесите в днешната БСП е конфликтът между 80% левия електорат на тази партия и капиталистическото ръководство. Казано иначе, срещу лявата партийна маса стои едно капиталистическо (по терминологията на Маркс) партийно ръководство. Стоят там, горе, в ръководството, почти без изключение, милионери. Те леви ли са ? Техните интереси леви ли са? Тогава, какво правят в левицата? Тоест, начело в тази партия са група милионери, а долу стои и гласува една все по-униваща и обезверена група пенсионери. Докато БСП не успее да осмисли „лявото“ като политическа концепция и програма, философска теория и ценностна позиция в контекста на реалностите от началото на 21 век, тя няма шанс да се развива напред и нейното бъдещо сгромолясване е неизбежно. Тук обаче възниква риторичен въпрос, знае ли политическото ръководство на БСП какво е „ляво“, днес в контекста на реалностите от началото на 21 век? Силно се съмнявам. Защо? Ами достатъчно е да разгледаме позицията на днешното ръководство по отношение на лидера на ПЕС и изобщо на европейските леви движения, за да се убедим в казаното. Така стигаме и до третата тежка политическа грешка. Днешната лидерка на столетницата изведнъж реши, че ще повиши своя личен партиен авторитет, ако се конфронтира с лидера на ПЕС и срине неговия? Абсурдна позиция, та нали точно лидерът на ПЕС би могъл да бъде един от нейните най-силни козове в кампанията.
Делегитимирането на БСП като левица не е еднократен акт, а следствие на близо 20 годишен бавен процес на тежки политически грешки и компромиси в името на властта. Нейните лидери правеха тези компромиси като наивно мислеха, че властта ще укрепи и поддържа в кондиция партията. Най-напред бе създаването на СДС от бившата ДС и фалирането му след това пак от същите играчи на бившите служби. След това идва коварната прегръдка със Симеон, чиито баща фактически разстрелваше лидерите на комунистическото движение преди 1944 г. Последваха яростни атаки както срещу членството на България в НАТО, така и срещу членството в ЕС и след това – лицемерното и без грам достойнство на дългогодишния лидер на БСП Георги Първанов, който подписа и двата договора за членство на България срещу които години наред бе водил яростна политическа битка. През последните години БСП има още по-тежки грешки. Те издигнаха
протеже на Кремъл за президент
И тук дори не става дума дали този човек е достоен или не, той има и свои несъмнени достойнства, както като професионалист, така и като човек, - тук принципно важното обаче е друго. Като издигаш подобен човек за президент какви ходове ще направиш след това, каква е стратегията ти оттук нататък. Излизане от НАТО ? Сближаване с Евразия ? Скептицизъм по отношение на ЕС? Политическият въпрос тук е, а има ли ресурс БСП да осъществи подобен геополитически обрат? Направиха ли лидерите й оценка на нейния политически потенциал да реализира такъв обрат? Със сто хилядна членска маса и твърдо ядро от около 8-10 % от имащите право да гласуват тази задача е просто смешна! Тя обаче силно компрометира българската „левица“ в очите на нашите партньори от ЕС и НАТО. Накрая, но не на последно по важност място е кадровият проблем. В началото на прехода ръководните органи и изборните листи на БСП бяха пълни с професори, архитекти, писатели, интелектуалци и пр. а днес не се вижда нито един професор, просто за отсрамване пред обществото (не броя за професор онзи, който нарече 80% от българите дебили…). Нещо повече,
твърдото ядро на БСП е отчайващо немощно
от гледна точка на политическата енергия, която носи и може да излъчи в обществото. БСП продължава да бъде партия на селото, на по-слабо образованите и на … уви…вече възрастните хора. Тези хора много трудно биха могли да възприемат левите идеи днес, новото в развитието на лявото и пр. Те си остават замръзнали в 70 г. на миналия век, разбират и мислят Русия като голямото „ляво“, „авангарда на комунистическото движение“, към което трябва да се реферира партията им. По-лошото , обаче е, че БСП не е привлекателна за младите и високообразованите. Вината за това е изцяло на нейните ръководства, правили компромис след компромис в името на личното си забогатяване и властта. Днешното лидерство изцяло се вписва в тази мрачна картина.
Налице е и различен лидерски стил на двете наши водещи партии. Докато Бойко Борисов действа гъвкаво, внимателно, като държи ръката си непрекъснато върху пулса на обществото,
Нинова е като слон в стъкларски магазин
Подалият (уж) оставка председател на партията не познава съвременните международни тенденции, не вижда в дълбочина структурните промени в света, а -сигурен съм в това, г-жа Нинова не би могла да даде нито съдържателна и концептуална, нито пък идеологическа дефиниция, на това „що е ляво днес, 30 години след края на Студената война?“ Оттук идва и сериозната геополитическа наивност в днешното ръководство на БСП по отношение на такива гигантски, но жизнено важни за политиката теми като Русия, НАТО, ЕС, Китай, САЩ. В своята позиция по тези и подобни теми, дори на равнище „политическо ръководство“ БСП е силно объркана, с неясна и често двусмислена позиция или без такава. В един тесен смисъл на думата, БСП лидерът дори не е ляв. За него и днешният лидерски екип в челото на партията, БСП има преди всичко инструментален характер, във всички смисли на думата. Така стигаме до много важен въпрос, свързан с политиката у нас. Има ли нужда от ляво в България ? Повече от всякога. Но за това са нужни други хора, други лидери, друга членска маса. И ценности, програма и идеология, външнополитическа позиция и пр., радикално различни от онова, което днес е налице в БСП. През изтеклите 30 години тази партия загуби лявата си идентичност и в точка от която няма потенциал да я възстанови, дори като политически проект. Всъщност,
най–голямата изненада в тези избори поднесе ВМРО
Този успех отваря широки политически възможности пред тази партия. Тя тепърва получава сериозен шанс да разшири рязко политическата си маса и влияние. Носейки един балансиран националистически компонент, отваряйки се към Европа и минимизирайки геополитическите си пристрастия от миналото по отношение на една велика и днес сила, но стояща в центъра на геополитическа конфигурация, противоположна на европейската и евроатлантическата. Последното е тестът, който ВМРО се очаква да вземе с достатъчно висока оценка. Ясно е, поне за техния лидер, че притежава необходимия за това потенциал. Всъщност, очаквам сериозно политическо израстване на тази формация през следващите години, особено ако не направи тежки геополитически грешки. А първата стъпка в това отношение е да изчисти геополитическия си профил, като го разграничи рязко от този на „Атака“. И дори нещо повече.