Илиян Василев, специално за Faktor.bg
Вън от съмнение битките в БСП носят по-системен характер, отколкото хоризонта на европейските предизборни терзания. От една страна, схемата Решетников, която бе използвана за да разшири БСП периферията на влияние, действително сработи успешно при избора на Румен Радев. Както правилно отбеляза Станишев, европейските избори са въпрос на мобилизация на партийните ядра, и стратегията на Нинова да заложи на Йончева изглежда силно рискова. Лидерката на БСП изглежда решена да се наложи над Станишев, за
да ликвидира конкурентен център на влияние,
не само и толкова у нас, колкото при комуникация с ЕК и ЕП. За нея лидерът на европейските социалисти е огромна пречка, защото е част от мрежа на европейски политически елит, към който тя не принадлежи. Нинова гледа отдалеч тези "върхове" и знае, че достъпът и минава само през премиерското място. Като партиен лидер може да разчита само на място в по-задните редици, особено докато Станишев е шеф на ПЕС.
Трикът с Елена Йончева, като безпартиен начело на листата за евроизборите, ако излезе успешен, ще се повтори и на местните и на парламентарните избори. Уж партията ще управлява, а бута напред безпартиен, защото съзнава, че с вътрешни кадри загубата е сигурна. Без перспективата на близката власт, тази партия не може да съществува, а от дълги години това не се е случвало. Говори се за синдром на вечната опозиция, но това е далеч от смисъла за обединяване на тази голяма група членове на условната българската левица. Ако не могат да реализират заедно, в рамките на тази партия, своите стремежи за власт, водещите и членове могат да бъдат принудени да създават паралелни социалдемократически структури. В този смисъл изглежда мнозина там си дават сметка, че ако Корнелия се провали, а шансовете не са никак малки, процесите на разцепление не могат да бъдат спрени.
Сергей Станишев като бивш няма какво да предложи на устремените към власт, особено новите поколения, а те също искат да станат министри, депутати, олигарси. За това линията "Нинова" надделява.
Няма да се изненадам, ако неприятностите за Станишев продължат и на 6 април и той падне още по-надолу в листа, защото гласовете, които контролира Нинова и които избраха Йончева, винаги могат да бъдат мобилизирани отново.
Една партия, един фюрер
Загубата на Миков на изборите през 2016 година съвпадна с началото на плана Решетников и масовата търговия "власт срещу влияние" от управляващи и опозиция. Дълго прикриваната визита на генерал Решетников в края на февруари 2016 година, когато се среща практически с всички значими политици у нас, поставя началото на подмяна на прозападния политически елит, доколкото го имаше, с проруски, и ограничаването на достъпа до властта и Парламента на десни и русофоби, в свободните интерпретации на руското посолство. Както беше изолиран Росен Плевнелиев от подкрепата на ГЕРБ, така и Нинова, по време на визитата си в Москва през юни 2016 година, се постара да изтъргува срещу бъдещи политически услуги условна подкрепа с Единна Русия. Но Кремъл не и се довери и се презастрахова през АБВ на Първанов.
Победата на Румен Радев освободи лидера на БСП от опекунството на Първанов. От тогава лявата партия, с много малки изключения, като реакцията около думите за македонския произход на азбуката според Путин, почти няма случай, в който позицията на БСП да не е продължение на политиката на Кремъл. От енергетиката и самолетите, до гласуването на протокола за ратификация на споразумението за членство на Северна Македония в НАТО.
Цялата несъстоятелност на корупционния вектор в новата стратегия на БСП се състои в това, че гранд корупцията в България в огромната си част от случаите е "пъпно" свързана с Русия. Затова Йончева се стреми да атакува хората в ГЕРБ на персонална основа, атакува безопасни теми като "магистралите", но никога и за нищо на света няма да пипне в "светая светих" на корупцията у нас - енергетиката и свързаните с Русия бизнеси. Да се бориш уж срещу корупцията като етикет на политическата ти програма, а да не засегнеш горивата, природния газ и ядрената енергетика, е прекалено очевидна преднамереност, дори по български стандарти.
Москва, по време на целия преход, основно през нейните политически и партийни проксита в номенклатурата и службите за сигурност, успя да неутрализира опитите на проевропейските сили в БСП да социалдемократизират партията и да я отдалечават от влиянието на Кремъл. Няколкото опити за самостоятелна игра на проеврепойски политици пропаднаха с гръм и трясък. Като започнете през евролевите Николай Камов, Николай Василев, Елена Поптодорова, Александър Томов, Петя Шопова, по-голямата част от които трябваше да напуснат БСП и се провалиха със своите самостоятелни партии. Подобна беше и съдбата на наследниците на автентичната българска социалдемокрация - БСДП на Петър Дертлиев и другите разклонения на предвоенните прозападни леви. Днес, в ляво, целия политически пейзаж е изчистен от конкуренция на БСП. С помощта на пари и служби, включително външни канали за финансиране и влияние,
БСП успя да унищожи всяка алтернатива и ресурс за социалдемократизация на партията
Сергей Станишев беше последният виден член на БСП, който бе приет в европейския социалистически елит, при това с прекомерно много уговорки и със значителен политически кредит, именно защото западните леви разчитаха през него да успеят да удържат БСП в европейското лоно, извън орбитата на Москва. Факт е, че по време на управлението на Станишев нямаше кардинални отклонения от проевропейския курс. Нека припомним, че той се раздели с Румен Овчаров именно защото не следваше сляпо руските напъни на своя енергиен министър и опитите му да играе зад гърба му, заедно с Първанов, при реализацията на енергийния гранд шлем. Нищо чудно, че същият този ексминистър сега е в първите редици на опонентите на Станишев в БСП.
В същото време, ако погледнем списъка на подкрепящите Станишев, трудно ще разпознаем сред тях "чистият" проевропейски профил на хора от елита на БСП. Достатъчно е да споменем от подкрепящите го - Гергов и Божинов. И сред подкрепящите Нинова има хора, които са работили за европейските инстутитуции и със сигурност ще бъдат добре приети в Брюксел. В този смисъл разделението Станишев - Нинова не върви съвсем прецизно по линията „про-ЕС, про-Русия".
Нинова има много общо с Борисов - не владее езици, не се чувства "в свои води" сред западния елит, бърза да се прибере у дома, където се чувства по-сигурна. В този смисъл по дефиниция тя не може да се смята за част от европейския политически свят.
Като дете на партийна номенклатура Станишев има огромно предимство, защото партийното наследство върви не с партията, а с конкретните хора. Той винаги може да извади коз, за да прокара някакъв партиен интерес в Москва, в Париж, в Брюксел и която и да е голяма европейска столица. Нинова трябва да търси посредник.
Едно от нещата, които старата партийна номенклатура направи непосредствено преди и след 1989 година, бе да изпрати на важни длъжности зад граница - както в дипломатическите представителства на страната, така и особено в международните организации свои представители, които осигуриха мрежа от контактите и канали за влияние, по които след това потекоха кадрови назначения, пари и власт. С времето първите пратеници на Партията изтеглиха след себе си следващите поколения номенклатурни кадри. Достатъчно е да видите как се изтеглят известните партийни фамилии и роднини зад граница, независимо от това, кой е на власт. Поне за мен няма изненада в това, че Ирина Бокова прави кариера, а бившият премиер от СДС Филип Димитров, беше спрян дори за втори посланически пост, т.е. не стана кариерен дипломат на ЕК. Именно подобен асансьор използва Сергей Станишев - старите връзки по партийна линия плюс надградените след 1989 година връзки с крупния бизнес на Запад.
Позицията на Станишев в ПЕС дълго време се възприемаше от Москва както шефското място на Ирина Бокова в ЮНЕСКО - като възможност и канал за влияние. Но Станишев не е толкова праволинейно лоялен, а Кремъл има нужда, в условията на растяща конфронтация със Запада от беззаветно предани "болшевици". Не се изненадвайте, аналогиите между глобалния проект на Путин и този на Коминтерна са повече от стряскащи.
Не съм сигурен дали изборът на Нинова е точно част от първоначалния план на Решетников, но че нейният избор, който беше изненадващ с това че пребори титуляра на този пост, трудно се обяснява само с нейните качества без да е съгласуван с едни или други представители на Кремъл. Все пак става дума за основната русофилска партия в България.
След нейният избор, позициите на БСП са все така силно прилепнали до руските, но Нинова не може да ги наложи на Станишев, камо ли да реализира през него изгодна на Москва позиция в ПЕС. Напротив, европейските социалисти системно и рязко критикуват политиката на Путин и гласуват регулярно за удължаване на санкциите.
Нинова вече дори не крие, че иска пълна победа, като "освободи" Станишев от "неудобството" да съвместява позициите на ПЕС с тези на БСП. Тя не крие, че разминаванията в бъдеще ще бъдат постоянни. Което прави все по-вероятна колизия между ПЕС и БСП, при което последната ще бъде или изключена, или "орбанизирана". Станишев пък може да попадне в категорията на Доналд Туск, недолюбван от своите и избиран в Европа политик.
За Москва сегашните евроизбори са изключително важни, защото текущите тенденции водят до постоянна ескалация на санкции, ограничения, загуби на политически престиж и за икономиката на Русия. От позициите на евродепутатите зависят баланси в Европарламента, а Кремъл не крие че иска да контролира поне една трета от тях. За това е важен не само лидерът, а цялата евролиста.
Най-голямото поражение върху българската левица в исторически план нанесе Октомврийският преврат в Санкт Петербург през 1917 година. От там тръгна процес на болшевизация на българските социалисти - комунисти, които се отделиха от европейската социалдемокрация - дефект, който се проявява особено силно днес.
Без европейски леви България постоянно крета в зоната на здрача
между съмненията за Троянски кон и несъстоял се член на НАТО и ЕС.
Не за пръв път социалистите-комунисти, маргинализират свои проевропейски лидери. Достатъчно е да се припомни съдбата на Димитър Благоев и Георги Кирков, които са имали силни позиции в Европа. Ако прочетете това, което те казват за опасностите за Европа от болшевишка Русия, за предателството на русофилите и за Украйна като щит на Европа, веднага ще разберете за дълбоките и исторически корени на разлома между европеизъм и болшевизъм в редиците на БСП.
След 1989 година БКП имаше шанс да се европеизира, но "здравите" сили за пореден път надделяха. Сегашното съотношение болшевици - социалдемократи, с доста условности, може да се види при избора на Йончева и Станишев. Стигна се до там, че Михаил Миков и Станишев изохкаха в ефир, а това значи положението е "по-лошо от губернаторско".
Цялата платформа на Корнелия Нинова се крепи върху антиевропейски котви - на национализма, на измислената битка с джендърите, на проруския крен - постоянните призиви за снемане на санкции, за нормализация на отношенията с Русия, въпреки Крим, на подкрепа на енергийни проекти, които Европа не възприема.
Добрата новина е, че в този си болшевишки и рускоуклончив вид
БСП се възприема като заплаха
или ненадежден партньор не само за евроатлантическите ни партньори, но и за голямата част от българското общество. Последните участие на тази партия в управлението на страната бяха възможни с някакви остатъци от европейска политически легитимност при Станишев. При Нинова, това е невъзможно.
Опитите и да разшири периферията на влияние през темата за корупцията, като повтори номера "Радев", няма да минат. Защото не става въпрос за Елена Йончева - разследващият политик, а за една цяла партия, с нейните функционери, олигарси, политици, структури, трайно настанена в корупционна зона, и която се стреми да се прикрие зад гърба на един журналист. Само с благословията на Кремъл БСП няма как да стъпи във властта. Корнелия Нинова би трябвало да го знае.
"Феноменът" Радев беше възможен, само защото сработи елементът на изненада. Днес, маневрите около партийните форуми на БСП, се свързват с безпринципно личностно боричкане и игри с чужди карти.