Особености на магистралната тъпотия на руската пропаганда у нас

Можеше всеки да си е тъп „по своему“, другари

„Към идеологията стана модно да се отнасят насмешливо“. Тази фраза 

изкарвала от ботушите самия Сталин

Така поне разказва руският писател-изследовател и гениален интерпретатор на историческите мигове Едуард Радзински, след дълги години ровене в архивите на Кремъл. Той между другото разказва също, че Вълко Червенков занесъл за 70 годишната на Сталин „фантастичен“ поздравителен адрес…подписан от целия български народ. Тогава и Варна е наречена Сталин.

Един друг много известен днес в родината си руснак, прочутият журналист Александър Невзоров говори в сряда  в ежеседмичния си коментар в ефира на Радио „Ехото на Москва“ и Nevzorov.tv за идеологията на днешна Русия, 

путинската идеология

 Само да ви предупредя, той е до болка откровен и дори циничен с явленията там. Преведох малко за вас, както можах, но ви уверявам, съвсем коректно: 
„В Руската федерация сега болезнено и силно липсва идеология. Какво е идеологията? Това е способ да направиш милионите тъпи хора свои единомишленици, свързвайки ги в някаква единна, магистрална тъпост. Днес това е много трудно. Всеки желае да бъде тъп по своему”, констатира Невзоров. Винаги са ме възхищавали уменията му да назовава нещата с най-точните им имена.
Гледам по телевизията уникалния продукт на соц-културата Таско Ерменков, дето организираше като независим експерт едни протести преди няколко години. Вероятно неговата физиономия ме навява на такива мисли, не знам защо. Просто някакви 

неуловими асоциации

Благодарение на Таско се връщам в мислите си направо при ЗКПП-то,  в Димитровската стая.  
И се сещам за едни отдавна отминали неща, които все не отминават. Особено при някои.
Задавали ли сте си въпроса каква точно е ролята на идеологическите щампи в живота ви?  А там те са отишли направо от подсъзнанието ви, където са запечатани с огнени букви. Особено, ако не сте тийнейджър и сте хванали поне малко от епохата на соца. И  ако сте склонни да приемете за чиста монета днешната им интерпретация от тролове, гномове и други

 интернет гадини от съветски тип

  Например, да вярвате силно и страстно, че Мадуро е борец за свобода и народен герой,  НАТО ни пръска с отрови от самолети, за да ни изтреби, вероятно ни мисли за съветски мутатнти на  колорадските бръмбари и т.н. А също, че собственикът и основател на Фейсбук  Марк Зукърбърг трябва да избира дали да нахрани жена си или да й купи обувки, както ни уверяваше руската държавна телевизия, намерила отнякъде снимка как двамата закусват на улицата, а тя е по чорапи. Но не бяха разбрали кои са тези на снимката и я използваха за доказателство как Америка лети в пропастта с тази драма пред младите- обувки или храна. 
Или вярвате, че 

кренвиршите от рога и копита 

през соца били супер екологични, не като сегашните боклуци. Да не говорим как страната ни процъфтявала, а „Кремиковци“ и КЦМ-тата прочиствали въздуха. Нищо, че цели ята птици падаха като камъни, като прелетят покрай комините им. Камъните падат, падат от небето… откъде мислите, че дойде този мотив, огрял зората на чалгата. 
Магазините през соца били претъпкани, показват ни даже снимки, в които има цели 6-7 вида вида колбаси и нито един човек. Много ясно защо, Държавна сигурност е била заградила специалния магазин, натъпкан със хамбургски салами и  суджуци, виждани основно в Държавния съвет, за да не отнесе тълпата снимачния екип.   
Абе, папуняци, мислите ли, че не помним как от невръстни  сме стоели на километрични опашки за кисело мляко, олио, свински уши, леща, боза, тоалетна хартия и какво ли още не. Не, за всичките едновременно, да не си помисли младото поколение „Юруш на маслините“. За всяко нещо се чакаше отделно.
 Вие, другари, за идиоти ли ни имате. 

Или вие сте идиоти?

Любимото ми е: „Ходехме на море по 1 месец.“ Ходехме вярно и живот си живеехме, защото бяхме млади, ама ни прибираха редовно в едни  автобуси, на които пишеше „Комсомолски екипаж“ и ни стоварваха в районното в Созопол, за да ни изтръскат от „хеви метъл значките“. И това беше направо дружна песен, на сърце ти да олекне. Добре, че не хванаха приятеля му Бушона и две дузини източногерманци, докато ревяха на плажа: 

„Живков-швайн“, „Хонекер-швайн“

Щяха да им удължат драстично морето, ама на кариерите.
 Което ми напомня, че малко по рано, докато някои са ходели на море на Слънчев бряг, на други са им разбивали с кирки главите в лагера „Слънчев бряг“, ако схващате леката разлика. Тя е направо несъществена, ако питате соц-имбецилите.