Татяна Рос, Kasparov.ru
Ако не осмислиш миналото нямаш шансове за бъдещето. Сегашните събития в Украйна, в Прибалтика – са ехо от миналото. А и новото поколение, на което продължават да внушават, че само СССР е победил във Втората световна война (и това прави страната изключителна) също е голям проблем. Абцесът, който сега набира, с годините ще се превърне в гнойна, и, страхувам се, незарастваща рана. За този проблем трябва да се говори – без неудобство, да кажем това, за което и до сега не обичат да се говори.
За изключителната роля на СССР в разгрома на фашизма винаги се е говорило. Но с годините тази тема зазвучава все по-силно и все по-ярко. С
митологията, че НАШИТЕ дядовци са освободили Европа
от "кафявата чума", се възпитават поколение след поколение. А всички тези, които се възмущават, които разрушават паметниците на съветските войници в държавите от Балтика или напада редиците с портрети на съоветски войници в Киев, веднага биват нарочени за „фашисти“.
На мен, обаче, ми се струва, че никой не отрича, че съветската Червена армия през 1944 година започва своето „победоносно шествие“. Така пишат в учебниците и е така. Червената армия е освобождавала... започвайки от Украйна, Белорусия и завършвайки с Австрия и Берлин. Освобождавала е. Еднозначно. И е победила фашистка Германия.
Кой спори с това?
Но... По-нататък нашите хора не искат да говорят. Съветската армия победила, освободилая Европа и точка. Край на разговора.
Но, кажете ми, защо не искате да си зададете един единствен въпрос: защо след като е „освободителка“ Червената армия не си е тръгнала, а оставила ВЪВ ВСИЧКИ освободени страни "ограничен контингент" войски?
Какаво са правили съветските танкове в Будапеща, в Прага?
Да не говорим за създаването на „съветска власт“ чрез свои подставени, макар и местни, хора? Как се нарича това? За всички, „за горските братя“ в Прибалтика и в другите страни, които са се борили за независимостта на своите страни чак до 1957 (!!!) година, съветските войски в гарнизоните,
определено са били ОКУПАТОРИ
И как иначе?
Ако войските на една държава се намират в продължение на десетилетия на територията на чужда държава, то това се нарича окупация. Еднозначно.
Ако Русия беше признала, а след това беше осъдила, съветската окупация на Източна Европа, то, не се съмнявам, всички тези хора щяха почитат героите, които са ги освободили от германския фашизъм.
И никой нямаше да разрушава паметниците им
А тази съпротива и у прибалтийците, и украинците, и останалите източноевропейци, е породена именно от това, че Русия продължава да твърди, че тя е освободителка. А по повод оставените след „освобождението“ военни части нито иска да говори, нито да обяснява.
Не ви ли прилича на това, което се случва сега в Украйна. Според официалната версия на Кремъл, в Донбас няма руски военни. Само хора, които са в оптуск в момента. И в Сирия военните ни са само, за да помогнат на трудовия народ.
И изобщо, нито Русия, нито СССР са водили някога завоевателни войни. Само освободителни. А територията на Русия е толкова голяма защото всички са се молили да се присъединят към нея. Като Крим, например. Всичко е до болка познато.
Нежеланието да се признае, че СССР, освобождавайки Източна Европа от фашизма в същото време е окупирал тези страни, поражда у народите им възмущение.
Време е честно да признаем,
Червената армия е била окупационна
Докато не го направим Русия няма да има никакво бъдеще.
Докато не бъде признато официално, че СССР е окупирал държавите от Източна Европа, руснаците ще придължат да недоумяват защо другите народи са настроени срещу тях.
Но в Кремъл смятат, че не е изгодно да признаят съветската окупация на Европа.
Защо?
1. Ако бъде признато, че СССР е окупатор на Източна Европа, това ще намали „собственото величие“ в Победата. Ако човекът, който ви е спасил след това ви изнасили и ограби, то някок си престава да бъде герой. И изобщи "победителите не ги съдят", така е по-удобно. И освен това обичат да казват: "няма защо да ровим миналото". Приятното и достойно минало може да бъде "ровено“, а престъпното – да го оставим?
2. Ако кажат на руснаците, че дедите им са не само освободители, но и окупатори, означава, че вече не може да наричаш „фашисти“ тези, които събарят паметниците на съветските войници. Ще се наложи да се обясни, че те са борци за независимосттана собствената си родина.
3. Да признаят, че СССР е окупирал половината Европа, значи, да развеят мита, че Русия/СССР е водила само освободителни войни. Това признание веднага ще напомни за случилото се в Грузия, в Украйна, в Молдовй, където, според версията на Кремъл, военните са в отпуск…
4. СССР не е искал да признае освободената през 1945 година Европа за окупирана. А окупацията на Полша и западна Украйна от 1939 е напълно игнорирана, защото иначе щеше да се наложи да се обяснява на народа – от кого са освобождавали съветските войски тези региони? Полша от поляците? Украйна от украинците?
5. И, разбира се, ако бъде призната окупацията на Европа, означава да бъде подписана присъдата на самия СССР и на неговия „водач“ на първо място.
Дори адекватните хора трудно са готови да признаят фактите - СССР е бил окупатор. Как може?
Нали техните дядовци са воювали в Червената армия. Те са воювали честно, рискувайки живота си, са освобождавали Европа…
Но и никой не спори с това. И никой не иска да оскверни паметта им.
Просто трябва да си признаем, че след това освободителите са се превърнали в окупатори.
Толкоз. Едното не пречи на дургото. И не противоречи. И не намалява подвига на дядовците им.
Ако признае окупацията на Източна Европа, ако се покае пред страните, които е окупирала и престане да им натрапва своята „помощ“,
Русия има шанс да върне уважението към себе си
Покаянието не е нужно на загиналите. То е нужно на внуците им. Съвременните русници се възмущават: За какво ние да се покайваме?
За да ги няма повече тези въпроси на съвременните руснаци трябва да се обясни, че след освобождението Източна Европа е била окупирана. И всичко ще си дойде на мястото…
Превод: Faktor.bg