Маргарита Асенова*, Polygraph.info
Шансът да бъде решен спорът за името на Македония се появи когато беше подписан знаковият Преспански договор. Сделката включваше промяна в името на "Северна Македония" в замяна на пълната подкрепа на Гърция за влизането на страната в НАТО и ЕС, а също така признаване на македонската нация и македонския език.
Трябва да се отбележи, че независимо от националистическата опозиция в страната и намесата на Русия, двете правителства спазиха договора, систематично го реализираха, предприемайки стъпка след стъпка. На 12 февруари, когато влезе в сила новото име на Македония, пред сградата на правителството
в Скопие беше издигнато знамето на НАТО
Протоколът за членство, подписан на 6 февруари в Брюксел, трябва да бъде ратифициран от всичките 29 страни-членки на Алианса. Процесът, вероятно, ще отнеме няколко месеца или година, а през това време, Русия, както се очаква, ще продължи опитите да дестабилизира ситуацията в страната.
Действително, руски официални лица побързаха да заявят, че ставайки член на НАТО, Северна Македония ще загуби способността си да провежда собствена външна политика. Говорителката на руското Министерство на външните работи Мария Захарова "предупреди", че "Скопие ще трябва да си плати за покровителството на НАТО, като ще трябва да увеличи разходите си за отбрана и участие във военни учения и операции, които нямат нищо общо с интересите на народа на Македония; нещо повече, няма да може да провежда истински суверенна външна политика".
Константин Косачев, председател на Комисията по външна политика на Съвета на федерацията, горната камара на руския парламент, заяви, че "влизането в НАТО няма да донесе нищо добро нито на Македония, нито на ЕС".
"Това е по-скоро символична, отколкото практическа стъпка, защото става дума за малка страна, която няма никакво значение за НАТО. Но това е важно за Алианса, в контекста на конфликта му с Русия, която постоянно посочва разрушителната роля на НАТО като остатък от Студената война", каза Косачев пред "Нова Македония".
Дамир Марушич, отговорен редактор в списание The American Interest, заяви пред Polygraph.info:
"Аз очаквам, че руската атака ще продължи. Всяка грешка в реализирането на Преспанския договор или присъединяването към НАТО ще позволи на Русия да представя Алианса и Запада като цяло като "книжен тигър". Няма причина да сме по-малко бдителни и активни в борбата с руските усилия само защото Преспанският договор влиза в сила. Напротив, играта едва сега започва".
По думите на Марушич, целите на Кремъл нямат нищо общо със Северна Македония, а се базират на максимата "всичко, което е лошо за Запада е добро".
"Тяхната главна цел е да създават колкото е възможно повече неприятности", съгласен е и Даниел Сървър, професор от Университета "Джон Хопкинс".
"Не мисля, че те някога наистина са се надявали да спрат приемането на Македония в НАТО, но на тях им харесва да създават проблеми на НАТО, защото виждат в него враг".
Но Москва, изглежда, е разработила дългосрочна стратегия за ограничаване на евроатлантическата интеграция и
засилване на руското влияние на Балканите
Разузнавателни доклади от Скопие разкриват подробната стратегия, използвана от руските представители, офицери от военното разузнаване, идеолози на Кремъл, културни организации и медии, спонсорирани от правителството на Русия, влиятелни личности в социалните мрежи и даже в православната църква, за да изградят широка мрежа за подривна дейност и дезинформация на македонското общество. Освен това, докладите на разузнаването разкриват кампанията, провеждана от руското посолство в Скопие, но координирана от руски център на външното разузнаване (СВР) в Белград и руският център на военното разузнаване (ГРУ) в София - твърде обширна институционална структура, ако просто искаш "да създадеш проблем" на НАТО.
Десетилетие на подривна дейност и дезинформация
Кремлевската пропаганда, насочена срещу разширяването на НАТО, не е нещо ново за Скопие и Атина. Според отчетите на разузнаването, до които са имали достъп разследващи журналисти в Скопие, през 2017 година в Македония се е провеждала "активна диверсионна, пропагандна и разузнавателна дейност, осъществявана чрез посолството на Руската федерация". Тази политика съответства на стратегията на Москва да противодейства на интеграцията в НАТО и създаването на "замразени конфликти" в региона. Кампанията започва след срещата на НАТО в Букурещ през 2008 година, когато Гърция блокира приемането на Македония.
В разузнавателните отчети се посочва, че главна цел на Русия е била да бъде изолирана Македония от влиянието на Запада и да се осигури военен неутралитет в рамките на по-широка стратегия за създаването на военно-неутрални зони на Балканите.
Фактически, партията на Владимир Путин "Единна Русия" инициира регионална платформа за "създаването на неутрална във военно отношение територия на Балканите", като през 2016 година подписва споразумение с няколко проруски и антинатовски партии от Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония и България. От Македония на подписването присъства само неголямата Демократична партия на сърбите, но нейният лидер по онова време е председател на парламентарната Комисия за приятелство с Русия.
Подривната политика на Русия, осъществявана по дипломатически канали и чрез енергийна доминация, използва и "мека сила", като медии и културни институции. Тя е насочена към укрепване на панславистката и православна християнска принадлежност на Македония, поставайки я в "състояние на изключителна зависимост от руската политика".
По данни на Пражкия институт за изследвания в сферата на сигурността, в Русия през последните години са създадени над 30 руско-македонски културни асоциации, финансира се строителството на православни църкви, спонсорират се местни медии и е увеличен персоналът на посолството с 25%. В допълнение е имало опити за принуда над министри от правителството и проруски придворни политически партии.
През последните седем месеца се засилиха действията, насочени към препятстване на изпълнението на договора от Преспа. Те включваха широкомащабна кампания за дезинформация, провеждана от държавните руски медии, като "Спутник" и "Russia Today, агитация и тролинг в социалните мрежи, руски бизнесмени, финансиращи различни групи, за да провокират протести съпроводени с насилие против сделката за името и активна намеса във вътрешните работи от руски дипломати.
През юни 2018 година Атина изгони двама руски дипломати заради опитите им да провалят споразумението със Скопие, а по същото време премиерът на Македония разкри щателно обмислена схема, финансирана от руски бизнесмени да бъде провален референдумът за промяната на името на страната.
Изследователска група в Македония съобщи, че гръко-руският милиардер Иван Савидис, бивш депутат от партията "Единна Русия", живеещ в Гърция, е финансирал с най-малко 300 000 евро действия против НАТО и против смяната на името. Сред "получателите" е имало македонски политици, скоро създадени радикални националистически организации и футболни хулигани от агитката на "Вардар", които устройваха яростни протести пред парламента в Скопие само ден след подписването на договора от Преспа.
Идеологът на Владимир Путин, Александър Дугин и неговите "съратници" също участваха в
подкопаване на стремежа на Скопие към НАТО
Македонската служба на "Гласът на Америка" съобщи, че основен стратег на информационната война на Русия в Македония е бил Леонид Савин, близък на Дугин и защитник на Евразийския съюз. Савин е провеждал обучения на партията "Обединена Македония", малка, проруска структура, обявяваща се против промяната на името.
Кремъл изпраща в Македония същите инструктори, използвани в хибридната война преди анексията на Крим и последвалата дестабилизация на украинския Донбас, а също така и при опита за държавен преврат в Черна гора през 2016 година.
Руската кампания за дезинформация, използвана в Северна Македония, показва, че Москва е оценила слабите и страни и настроенията на населението в опита си да разубеди македонското общество от влизането в НАТО. Но доколкото подкрепата за членството в НАТО винаги е била необичайно висока (до 92% през 2008 година и до 71% през 2017 година), дезинформацията на Русия беше насочена към разпалването на силни политически настроения сред тези македонци, които не искат членство в ЕС и НАТО с цената на смяната на името на своята страна.
Наред с изявленията, че Северна Македония е малка и неактуална за НАТО и ЕС страна, руските официални лица също така заявяваха, че критиките на американския президент Доналд Тръмп към НАТО са подтикнали Брюксел да демонстрира, че Алиансът е в добра форма и продължава да се разширява. Косачев, очевидно, е впрегнал коня пред каруцата с това изявление, доколкото Северна Македония искаше да влезе в НАТО, а не обратното.
Сред официалните руски послания беше предупреждението, че Македония няма да може да взема суверенни външнополитически решения и дори заплахи, че страната ще стане мишена в случай на конфликт между НАТО и Русия. Както е известно посланикът на Русия в Скопие Олег Щербак през март миналата година заплаши: "Ако се стигне до конфликт между Русия и НАТО, вие ще играете ролята на законна цел".
"Спутник" беше още по-недвусмислен когато заяви, че Македония може да стане "пушечно месо", ако в страната бъдат разположени бази на САЩ с ракети, насочени към Русия и започне война между Русия и НАТО.
Но най-опасните послания на руските официални лица са
разпалването на етническа вражда
в македонското общество. По време на продължителната политическа криза в Македония в началото на 2017 година руското министерство на външните работи заяви, че ЕС приема "Тиранската платформа", което ще доведе до федерализация на Македония и създаването на "Велика Албания". И двете твърдения бяха лъжа, така както срещата на премиера на Албания Еди Рама и министъра на външните работи Дитмир Бушати с представители на три от четирите основни македонски албански политически партии не доведе до планове за федерализация на Македония. Но въпреки това, "Тиранската платформа" се използва от московската пропаганда всеки път, когато се обсъждат оплакванията или стремежите на етническите албанци.
Руската пропаганда разглежда албанците като мигранти, а не като коренно население. Това достига до там, че дори се настоява за депортация на македонските албанци, точно както "чичко" Сталин е постъпвал с етническестите малцинства в Съветския съюз.
Мащабите на подривната дейност на Москва в Северна Македония и Гърция позволяват да се предположи, че този регион има голямо значение за руското правителство. За провеждането на десетилетна разузнавателна и дезинформационна кампания изисква големи финансови и човешки ресурси.
Дамир Марушич смята, че усилията за дезинформация са "достатъчно успешни", защото "референдумът в Македония не можа да прескочи прага, а политиката в Гърция остава много поляризирана по този въпрос". Но Даниел Сървер смята, че "руснаците са претърпели неуспех и в двата случая: и с Гърция, и с Македония. Но те много се стараха, те създаваха проблеми и ще продължат да опитват да създават проблеми".
Знамето на НАТО в центъра на Скопие не прекратява борбата на Москва за запазване на влияние на Балканите. Фактически, продължаващият диалог между Косово и Сърбия и потенциалното преразглеждане на Дейтънското споразумение за Босна и Херцеговина ще създадат благоприятна почва за нова вълна за руската пропаганда и агитация в региона.
* Маргарита Асенова е политически анализатор за Jamestown Foundation и Центъра за Европейски политически анализи във Вашингтон и сътрудник на Polygraph.info в Гласът на Америка.
Превод: Faktor.bg