Слушам как някакъв хахо, представящ се за "патриот", защитава тезата за "Европа на нациите". Според него сегашният Европейски съюз бил съюз на "гей-браковете". И се питам: тия наши близо 2 милиона българи, които се изнесоха в Европа, те заради гей-браковете ли се изнесоха? Много странно, ако е вярно. Или за нещо друго се изнесоха. Не е ли време да разкажем кое е това "друго" , което очевидно не са го намерили в България, та напуснаха нашата "национална държава". Защото, ако е да си разказваме "гей-истории", то
по-голям гей от Тодор Живков нямаше
Той така страстно целуваше в устните Леонид Брежнев, че не оставяше никакво съмнение за похотливите си намерения.
Сега е модерно да се спекулира с тезата "Европа на нациите". Всеки псевдопатриот, а го наричам такъв, защото по принцип псевдопатриотите са и русофили, т.е. чужда държава "филят", се упражнява на тема "Европа на нациите". Това са най-често прости момчета, които не знаят, че Европа беше на нациите почти през целия ХХ век. Самите нации се създадоха век по-рано. Европа е съществувала и без нации, а у нас по време на първото и второто българско царство, също е било "безнационално".
Какво ни донесе "Европа на нациите" през ХХ век. Донесе ни
две световни войни,
в които воюваха нация срещу нация. Много нации, продължителни войни, общоевропейски и локални, стотици милиони жертви. Живи хора, но в резултат на доктрината за "Европа на нациите", т. е. на доктрината на национализма, тези милиони хора си отидоха преждевременно от живота. А голяма част от мизерния им живот мина в окопите на фронта. Днес "Европа на нациите" ще повтори този ужас с всички нововъведения на които е способен ХХI век. Модерен ужас!
Защото, когато всяка нация извади на преден план своите "национални интереси" и тяхната твърда "защита", логично следва конфликт. Пак ще се групират едни с други нации, както бе и по време на двете войни през ХХ век, както бе дори и през Балканските войни в нашия регион, т.е. няма да бъде всяка коза на свой национален крак.
Има една държава на която това връщане към ХХ век би и харесало най-много. Тя самата още живее в ХХ век. В нея мислят и правят политика с категории и понятия от този век.
Това е държавата Руска федерация
И точно тук ги стяга ботуша нашите псевдопатриоти. Стяга ги, защото Русия няма щанс да бъде част от нашия Европейски съюз. А те, псевдопатриотите, много я "филят" и желаят тази пуста Русия. Сънуват я, бленуват я, в леглото си си я представят, като овце блеят за нея.
Но парадоксът е, че милиони руснаци днес също се натискат да живеят и вече живеят в този "еврогейски" съюз. Не си стоят в своето блато на "чистите", вчера комунистически, а днес – православни, ценности. Доктрината "Европа на нациите" е доктрина за разбиване на Европейския съюз в услуга на Русия и мечтата на Путин да си създаде някакво ново, малко съветско съюзче, в което ще има муц-муц по устните, ще има познат слугинаж, а ще се пръкне със сигурност някой нов Живков (Сидеров е най-готов вече за това преживяване!), който ще предложи директно да се присъединим към многонационална Русия. Както Живков през 1963 г. предложи напълно убеден същото.
Парадоксът е очевиден. "Европа на нациите" означава, че големите нации ще останат и продължат по своя път, а малките ще "духнат супата". "Европа на нациите" означава, че няма да има повече даване на европейски пари. Всеки да се оправя със своите национални пари. Няма да има обща сигурност. Всяка нация да си храни, облича и въоръжава собствената армия. Да си варди собствената граница. Ще има граници с визи. Ще има мита и акцизи. Няма да има еврозона. Защото Еврозоната не е за нациите, а за гражданите. С други думи, от Европа на гражданите, нашите псевдопатриоти, обслужвачи на Москва и на други – обслужващи Москва "полезни" политици като Орбан или Льо Пен например, ще ни върнат в миналото към "Европа на нациите". А това е минало, което вече Европа е живяла и в което милиони си отидоха от живота без да разберат дори, че живеят в Европа. Те просто изчезнаха от живота, когато бяха още млади, защото "Европа на нациите" означава
война, окопи, ранна гибел,
а пък ние тук живяхме и зад "Желязната завеса" – в концлагера на "социалистическите нации".
Ей, хора, не бъдете толкова прости и загубени. Спрете псевдопатриотическата националистическа лудост, спрете да се порусначвате, защото едно ще ви кажа: живот обратно не се връща!