Каква е динамиката на уличните протести и защо те обикновено се превръщат в нещо неугледно, безмислено и накрая вредно за самите протестиращи? Ако приемам, че протестите започват от това, че на някакви нормални хора им е дошло до гуша от една ненормална ситуация и са излезли на улицата, за да изразят своя гняв и недоволство, с цел да да я нормализират, не след дълго с протеста се случва следното:
1. Една особена категория от хора и от двата пола, наричана в психопатологията хистероидна или хистрионична, се появява на площада, защото площадът за този тип характери не е нищо друго освен
сцена, където те са главните актьори
А хистеричните характери копнеят за сцената цял живот. Те се хранят от вниманието на околните към тях, те са театрални, внушаеми, демонстративни, фалшиви, играят във въображаеми представления, където им е отредена главната роля, опиват се от погледите на публиката насочени към тях, имитират емоции, търсят значимост и смятат, че са много красиви в своя демонстративен артистичен порив, защото хистеричността и нарцисизма са неделими едно от друго. Тези хора заемат кръстовището на площада, те попадат в снимките на жадните за сензация репортери и в телевизионните камери. Те плачат, лицедействат, имитират силни емоции, с което затулват лицата и реакциите на не толкова възбудимите и на обикновените трудови хора, които имат някакви реални и легитимни причини да са на улицата, различни от хистероидната нужда да се покажат в преувеличена повърхностна възбуда.
2. Ако и когато, различни политически и, особено антисоциални движения и организации, включително и такива финансирани от врагове на дадената държава регистрират, че такъв протест е в ход, като макар и рядко, е предизвикан от самите тях с някаква провокация, тогава на сцената излиза друг антропологичен вариант. Те са приблизително един и същи тип — млади,
остригани, необразовани, татуирани,
полу безработни, криминални, организирани като фенове и агитки и, разбира се, между тях -платени провокатори с маски и запалителни факли. Те са ударният фронт, който преобръща колите, пали и разбива витрините на магазините, богатите къщи, учрежденията, отмъстително напада полицаите, защото ненавижда законите и мрази нормите на цивилизования свят.
3. След тях излизат учащите се, подведени от идеализма си и желанието да установят нова справедливост и един нов свят, където да се живее по-добре, макар че изобщо не знаят как това да стане и да не са допринесли с нищо за изграждането на сегашния.
4. Накрая, силите на реда постепенно се деморализират, отказват се от опитите да озаптят тълпата или пък се присъединяват към нея, защото се досещат, че са имали някакви претенции, например за по-високи пенсии или за социални придобивки, които не са получили навреме.
Когато тази разнородна и експлозивна тълпа залее градовете и започнат уличните изстъпления и сблъсъците, единствените, които знаят какво точно искат в настъпилата анархия, всред трясъците, пожарите и грабежите, са онези, които преднамерено са търсили този хаос, за
да го овладеят и да го използват за своите подривни и разрушителни цели;
онези които целят да придобият власт по недемократичен начин и които в бъркотията най-успешно злоупотребяват с демагогията (Вж. Владимир Улянов, наричан Ленин). Останалите са дезориентирани, а тълпата винаги е по- глупава от отделните свои членове.
Резултатът от всичко това, освен разрушенията, обикновено са щети върху морала и качеството на живота на цялото общество, понякога възникването на диктатура, понякога общ упадък на институциите и цивилизацията, понякога катастрофален край на обществения договор и власт на най-лошите, наричани в древността Какистокрация.
А иначе, на площада в унес всред разрухата продължават да танцуват валс хистероидните характери, докато не ги приберат камионетките.