Андрей Пионтковски, kasparov.ru
Путин като човек, прекарал десетилетия на ледения връх на личната власт, знае, че властта на диктатора – това не са рейтингите, не са политическите сметки, а някаква аура, тайна, мистика, воля, която чрез телевизионните канали дава на масите щастливата илюзия за творческо сливане с националния вожд.
Путинизмът постоянно се нуждае от митологеми,
легитимиращи и, по възможност, романтизиращи, неговото безконечно възпроизводство във времето: «ще ги издавим в кенефа», «изправяме се от колене», «събираме исконните руски земи», «национал-предатели», «арийско племе с уникален генетичен код», «Крим-е-наш», «Руски свят».
Практикуващият диктатор за разлика от другите яйцеглави експерти прекрасно разбира, че отказът от ентусиазиращата външна политика е в състояние окончателно да разруши слабото езотерично тяло на властта му, оставяйки профанистичната му плът очи в очи със скучните и безнадеждни перспективи на крадливата путиномика.
Едновременно с това лишавайки го завинаги от личностната тинейджърска приповдигнатост, опияняващата вяра в собствената богоизбраност, висшите геополитически наслади на Властелина на Вселената, които роденият неудачник, тройкаджията от бедното лумпенско семейство, изпита през март-април 2014 година на вълната на героичния мит за Руския свят.
Блажен е този, който е посетил този свят в съдбоносни минути!
Но преди да обявим на неразумните «пиндоси» нашия православен джихад, няма да е лошо да се поинтересуваме с колко дивизии разполага нашият "Папа Римски", демек, духовният вожд на Руския свят. Защото нали нито една държава, нито един режим не тръгва на война, ако е твърдо убеден, че ще я загуби. Вождът и неговият генерален щаб трябва да имат в главите си някакъв стратегически замисъл, чиято реализация в техните представи ще ги доведе до Победата.
Нека опитаме да разберем този замисъл.
В своята знаменита кримска (судетска) реч Путин въплъти смътните колективни геополитически комплекси и фантазии на руския политически елит в точни концепции: "разединеният народ", "събирането на исконните земи", "Руският свят", ученически копиращи стереотипите на външната политика на Германия от 30-те години на миналия век.
Така беше формулиран
дневният ред на 4 световна война
И това не е дневният ред на съхраняването на статус-куо. Даже най-скромният вариант на практическата реализация на «събирането на исконно руските земи» ще доведе до промяна на държавните граници на най-малко две страни, членки на НАТО — Латвия и Естония. И какви инструменти, освен своята знаменита "духовност", би могла да задейства за успешна конфронтация с НАТО и аннексиране на територии на членуващи в него държави, страна, която в пъти отстъпва на НАТО по икономическо развитие, научно-технологично ниво, потенциал на конвенционалните въоръжени сили?
Само ядрено оръжие.
Но, ще попитате вие, нима не е общоизвестно, че в сферата на ядрените въоръжения Русия и САЩ, както и преди 50 години се намират в патовата ситуация на доктрината за взаимно гарантираното унищожение. И, следователно, можем да изключим ядрения фактор от сметките.
Работата е там, че това не е съвсем вярно, а по-точно – съвсем не е вярно.
В острата геополитическа ситуация ядрената държава, ориентирана към промяна на създаденото статус-куо, притежаваща превъзхождаща политическа воля за такава промяна, по-голямо равнодушие към ценността на човешкия живот (своя и чуждия) и определена степен на авантюризъм, може да постигне сериозни външно-политически резултати, внушавайки само заплахите за използването или силно ограничено използване на ядрено оръжие.
Защото ядрената стратегия не е сух математически анализ на сценариите за размяна на удари, а в голяма степен драматичен и психологически дуел, единоборство.
Путинският дневен ред за 4 световна война не си поставя за цел физическото унищожение на омразните САЩ, което действително би могло да бъде постигнато само на цената на взаимно самоубийство в хода на пълномащабна ядрена война.
Този дневен ред е значително по-скромен: максимално разширяване на «Руския свят», разпад на НАТО, дискредитация и унижение на САЩ като гарант на сигурността на Запада.
Като цяло това е реванш заради поражението на СССР в третата (Студената) световна война, така, както Втората световна беше за Германия опит за реванш заради поражението в Първата.
И се получава
стогодишна война в четири действия и епилог
Путин отдавна наблюдава западните си партньори и дълбоко ги презира. И как иначе да се отнася с тях, след като канцлери и премиери от великата Европа се редят на опашка, за да обслужат като лакеи «бензиностанцията» му за жалкото възнаграждение от 2 милиона евро на година? Или след като Путин заедно с Асад ги направи на глупаци?
Путин е убеден, че ще ги изиграе и в потенциалните военни конфликти, които ще възникнат на пътя на реализацията на великата идея за Руския свят, независимо, че Русия силно отстъпва на НАТО в областта на конвенционалните оръжия и не превъзхожда САЩ в ядрената сфера.
Той ще играе с тях не ядрен шахмат, а ядрен покер, ще вдига залозите и в критичния момент те ще трепнат и ще отстъпят.
Ако другарят Ким Чен Ин накара целият цивилизован свят да му играе по свирката, то представяте ли си на какво е способен Путин с огромния си ядрен потенциал?
Путин е в състояние да постави Запада пред немислим избор — унизителна капитулация или ядрена война.
Нима руската държава е готова да постави света на границата на ядрената катастрофа, както през 1962 година?
Не, разбира се. Путин изобщо не се интересува от Крим, Луганск и Донецк. Става дума за нещо много по-сериозно за него и верния му Патрушев — за
пожизнената власт на Путин и вечната власт на корпорацията на спецслужбите
Все пак той не може честно да каже на поданиците си — аз съм тук, в Кремъл завинаги, за да могат Абрамович, Ковалчук, Ротенберг и другите да продължават да ви крадат.
Той е длъжен пред тях (и пред себе си!) да казва — аз оставам в Кремъл завинаги като месията на Руския народ, като духовния вожд на Руския свят, като пълководеца на 4 световна война с англо-саксонския свят. За вас, руснаците смъртта не е страшна, а осветеният от патриарх Кирил ядрен меч ще ни донесе победа. И който не е съгласен с мен е национален предател.
Веднъж кремълският пропагандист Мигранян го нарече «добър Хитлер» Но той не е Хитлер. Путин открадна от родните хитлеровци идеологията на Руския Райх, за него тя носи практически характер като инструмент за удържане на личната власт.
От това обаче, тя не става по-малко опасна.
Превод: Faktor.bg