Ръководството на Съюза на българските писатели - лакеи на чужда държава, а не достойни хора*

За да си властелин на словото и мисълта, трябва да се държиш на висота

Кънчо Кожухаров

Кънчо Кожухаров

Кънчо Кожухаров, специално за Faktor.bg

Заинтересувах се от скандала около книгата „Бягство от Крим“ от Станислав Нахум миналата седмица, когато един сталинист заяви, че авторът трябва да бъде разстрелян, а мой познат писател изрази гордостта си, че не е член на „казионния писателски съюз“. Първото ми се видя отвратително, а второто ме жегна, защото аз самият съм член на сдружение „Съюз на българските писатели“ (СБП). Накрая секретарката любезно ми предостави Декларация, подписана от Управителния съвет (УС) на Сдружението, и Изявление на български писатели – и двете по повод представянето на книгата.
Анализът на противоречията в тези документи открои три характерни елемента, един от друг по-лоши, които

позорят всички български писатели

В изявлението се казва, че премиерата се е състояла „с благословията на ръководството на Съюза“ и че тя е „водена от поета Димитър Христов, а книгата е представена от поета Иван Есенски – и двамата членове на УС на СБП (!!)“ Публиката била малобройна, цитирам: “8-9 души, също предимно членове на СБП“. В декларацията на УС обаче се твърди съвсем друго: „Затова се разграничаваме от своеволното ни приобщаване към посланията на книгата „Бягство от Крим“ и заявяваме, че СБП не е съорганизатор на тази проява.“

Сред подписалите изявлението (вече над 100 човека) има двама-трима, които уважавам, и предполагам, че те са били подложени на силен натиск да подпишат. Тъй като подписалите са далеч повече от реално присъствалите, никой в България нямаше да разбере, че това събитие изобщо се е състояло, ако УС не отричаше панически факта за своето участие (спомнете си комичното в този контекст „двамата са членове на УС“). От кого или от какво се бои Управителният съвет? 

Ключовата фраза в изявлението е: „Затова се разграничаваме... и заявяваме...“ Откъде идва туй „затова“? От предходното изречение: „Съюзът на българските писатели никога не е заставал срещу Русия...“ 
Следователно, виждаме 

поведение на лакеи

на чужда държава, а не на достойни хора. Очевидно страхът им е свързан с това, че заглавният разказ в книгата е написан по действителен случай и изобличава зверствата на руснаците в Украйна. Публична тайна е, че в СБП членуват доста агенти на ДС и дейци на БСП, с други думи, хора с идеологически и, вероятно, финансови зависимости от Москва и тайните служби на Руската федерация. И страхувайки се да не им издърпат ушите, горките ми колеги са сътворили гафа с декларацията и изявлението. Какво пък, не всеки може да бъде смел.
Бих бил склонен да подмина това, но те превърнаха една дребна случка – представяне на книга – в провокация срещу трета, приятелска държава. При това с 

въпиещ непрофесионализъм

– сякаш авторът на текста е изпълзял от поемата „Репортаж за трите хаш“. Няма да я преразказвам – българските писатели би следвало да познават пеперудения хумор на Валери Петров – пърхащ и лек.**
Тези хора използват изказването на украинския посланик, за да се нахвърлят върху него с неподобаващо на писатели ожесточение. Вместо да се радват за колегата Нахум, те държат сметка на посланик Виталий Москаленко защо е приравнил, цитирам: „нашия автор с Хемингуей и „Бягство от Крим“ със „Сбогом на оръжията“.
А след това се развихрят и обвиняват посланика в: разразяване на евтин скандал, фриволни упражнения и 

невъздържани квалификации 

инсинуации и грубо вмешателство, непохватно преиграване и оскърбителни нравоучения, нелепи клишета и политическа демагогия, похвати от арсенала на Студената война, и заявяват, че присъствието му в България предизвиквало негативни реакции сред нашите интелектуалци. 

Колеги, наистина ли не си давате сметка кой си служи с невъздържани квалификации? Да, финият ни слух е попритъпен заради каруцарския език на Стефан Продев и Александър Симов, но те все пак са журналисти. Ако искате да минавате за властелини на словото и мисълта, дръжте се на висота. Иначе – нека отново цитирам Валери Петров – ще си оставите „костите идейни в залите музейни“.
Затова ми позволете от свое име да се извиня на Негово превъзходителство посланик Москаленко за вашия пасквил и да го уверя, че не всички членове на сдружение „Съюз на българските писатели“ са грубияни и слаби професионалисти.

P.S. Тъй като третият, най-неприятен елемент е свързан с капана, в който наскоро попадна Путин, ще го коментирам друг път.

__________

*Заглавието е на Faktor.bg

** В поемата се проследяват злодеянията на неуловим диверсант, който се подписва ННН. Накрая се оказва, че буквите не са от латинската, а от българската азбука, и затова подписът се разшифрова като „Някой некадърник наш“. – Бел. ред.