Димитър Бочев, bulgariaanalytica.org
„Не може цял живот да се живее по средата.”
Хавиер Бардем
По собствените си признания в социалната мрежа тези дни лидерът на БСП, г-жа Корнелия Нинова, е предложила на руския посланик в София, Анатолий Макаров, България да стане мост между Русия и Европейския съюз. Подобно мостуване е сравнително ново явление в партийната история. В началото на 90-те, когато се наливаха основите на демокрацията, такова предложение БСП не би дръзнала да направи – камо ли да се хвали с него. Тогава неокомунистите ни страняха от руското посолство, тогава те даваха мило за драго да се разграничат от политическите си и идеологически родители – старокомунистите. В онези неясни времена водещите функционери на партията
осъждаха на висок глас престъпленията на тоталитаризма,
празнуваха вечната и нерушима българо-съветска дружба само тайничко, не полагаха ритуални венци пред Паметника на съветската армия в сърцето на столицата, не честваха девети септември като ден на свободата, не организираха антиамерикански и антиевропейски сборища, на които да развяват гордо руския национален флаг и да горят и тъпчат знамето на ЕС. Тогава апаратчиците на БСП не смееха и да мечтаят за високите държавни награди, с които бяха обсипани впоследствие.
Но междувременно родното обществено съзнание се промени, преустрои се. И то от лошо към по-лошо. По-точно казано, стратегията си остана една и съща, но тактически нещата се преобърнаха с главата надолу. Днес комунистическото потекло и комунистическото верую, завръщането към старите тоталитарни практики и възстановяването на комунистическата хералдика влязоха в нова роля, превърнаха се от пасив в актив, в предпоставка за обществена кариера, днес дори бившите агенти на репресивния апарат на БКП са и в президентството, и в правителството, и в Народното ни събрание у дома си. А в частния и държавния бизнес и в контингента на отделните национални политически сили са у дома си открай време.
В духа на този деструктивен обрат са и споменатите изявления на ръководството на БСП. Отколешна мечта на псевдосоциалистите ни, които са си всъщност чистокръвни комунисти, е
да откъснат страната ни от евроатлантическата общност,
да ни дистанцират от нашите американски и европейски партньори, за да ни хвърлят в, казано с езика на възрожденеца Раковски, „железните нокти на Русия”. В преследването на тази си цел през последния четвърт век БСП неведнъж се е опитвала (къде тайно, къде явно) да превърне България в трета, неутрална сила, в буфер, в медиатор между Русия и Запада. Такава е и ролята на мост, която лидерът на партията препоръчва.
Дори да вярва, че влизането ни в подобна роля е в наш национален интерес, ако иска да бъдем лоялен партньор на Нато и ЕС, г-жа Нинова би трябвало да обсъди подобна стъпка първо с Брюксел и Вашингтон, преди да се допита до Кремъл – Брюксел и Вашингтон би трябвало да имат върховенство в този така съществен не само за националната ни съдба диалог. Но явно не принадлежността ни към евроатлантическите структури – сервилността към Русия е водещ фактор и във вътрешната, и във външната политика на БСП.
Да се превърнем в буфер между Запада и Кремъл, би значело да сме, да застанем встрани и от двата противопоставени лагера – само така бихме могли да осъществим ролята си на посредник. А вече от немалко години ние сме заели позиция от едната страна на барикадата. И нещо повече от това: ние сме не просто и само привърженици на Нато и ЕС – ние сме Нато и ЕС. И всяко разколебаване, всяко разхлабване на това ни членство би било пагубно както за националното ни настояще, така и за националното ни бъдеще. Насърчаван ден след ден както от многомилионното русофилско войнство на родна земя, така и от немалко политически партии и държавни институции в центъра и по места, руският империализъм все по-открито, по-недвусмислено и нагло декларира
посегателствата си към националната ни независимост
Която може да бъде опазена само със съдействието на евроатлантическата общност. Обвързването ни с нея няма алтернатива. Става дума не за едно или друго предпочитание, не за фаворизиране на един или друг външнополитически избор – за оцеляването ни като нация и националност, като държава и държавност става дума.
Не е препоръчително, съвсем не е препоръчително да се превръщаш в мост – смъртоносно, самоубийствено е. Мостът го тъпчат и от двете страни и в двете посоки. Тъпчат го всички онези, които своевременно са намерили решимостта да се себеопределят и да се възползват от историческия шанс, който новото хилядолетие им предостави. За целия Свободен свят, към който се надяваме, че принадлежим, този шанс има едно име: Нато и ЕС.